скрита. Трябва да призная, че бях твърде развълнуван, когато се спускахме през тунелите от Голямата пирамида и не запомних онзи път. Дължа ви извинение за това. Един истински изследовател трябва да внимава откъде минава.
Но когато Каджи ме изведе от подземната зала, вече се стараех да запомня всяка стъпка. Не зная доколко това може да ви е от помощ, защото става въпрос за пътя от Залата на познанието до малкото помещение, в което се озовах затворен — откъдето няма никакъв начин да се отвори каменната врата към тунела, но ще се постарая да бъда максимално точен в обясненията си.
Извървяхме сто и двадесет крачки надолу към тунела в мрак, който поглъщаше всякаква светлина. Отляво имаше врата, нея Каджи отвори с помощта на пръстена. Завихме надясно, направихме сто и седемдесет крачки и стигнахме до една врата, която се показа едва когато Каджи опря пръстена в стената отдясно. След тази врата преминахме още седемдесет крачки до нова скрита врата отдясно, зад която бе помещението, където Каджи се опита да ме затвори. Неведнаж през моите експедиции съм използвал тази система за измерване на разстоянието и зная точно, че сто и седемдесет мои крачки се равняват на сто метра.
— Ако тунелът, през който е избягал, излиза на север от Гиза — заговори разпалено Търкот, — следователно тази подземна река извира южно от платото. Ето как ще проникнем — като следваме течението!
— Но как ще намериш галерията, в която се намира този черен Сфинкс? — попита Яков.
— Ще я намеря — обеща Търкот. Той вдигна слушалката и се обади на майор Куин в Куба, като му нареди да събере пълна информация за платото Гиза и най-вече за хидрографските проучвания на коритото на река Нил в околностите.
— Но по какъв начин ще отворим вратите, за които говори Бъртън? — не се предаваше Яков.
— Трябва да се сдобием с пръстена на онзи Наблюдател — отвърна Търкот. — Вече имахме един от Харисън, Наблюдателя, който загина в Южна Америка, но Дънкан го взе, когато тръгваше за Гиза. Трябва ни друг.
— Значи ни трябва друг Наблюдател — кимна Яков.
— Нали знаеш, изникват, когато най-малко ги очакваш — подметна Търкот. — Те са… — той спря и погледна Муалама. — Всъщност, какво те накара да се захванеш с живота и пътешествията на Бъртън?
— Ами, той е много интригуваща личност и…
— Как намери толкова бързо скиптъра? — прекъсна го Търкот, ядосан, че не е попитал по-рано.
— Нали ти казах. В ръкописа имаше чертежи, които…
— Но преди спомена, че не си могъл да разчетеш ръкописа. А ето че сега го преведе. Значи си ни лъгал.
— И се опита да запазиш в тайна скиптъра — добави Яков, засилвайки подозренията на Търкот.
— Защо остави Дънкан да отиде при кивота? Защо не го направи сам?
— Наметалото ставаше само на нея.
— Правиш само каквото искаш и когато искаш, така ли? — Търкот стана и се приближи към Муалама. — За кого всъщност работиш?
— За никого не работя.
— Не ти вярвам — отсече Търкот.
Че Лу се надигна и застана между двамата.
— Мисля, че трябва да работим един за друг, не един срещу друг.
Търкот посочи с пръст Муалама.
— Да, но той си има собствени планове. Само че дотук — той се обърна към Куин. — Искам да му забраните достъпа до всякаква информация. И най-вече до ръкописа. Поставете го под наблюдение.
— Чакайте! — подскочи Муалама, завладян от паника при мисълта, че ще му отнемат достъпа до ръкописа.
— Да? — обърна се към него Търкот.
— Мога да ви кажа къде има Наблюдатели.
— И откъде знаеш? — попита Търкот.
Муалама бръкна в пазвата си и извади медальон, окачен на верига. Върху медальона бе гравиран знакът на Наблюдателите.
Търкот неволно стисна юмруци.
— Значи си Наблюдател?
— Аз
— И какво се случи? — попита Яков.
— Все още ли пазиш пръстена си? — добави Търкот.
— Нямам пръстен. Само членовете на първия орден имаха пръстени. Аз съм от втория орден. — Той отново вдигна медальона.
— Каза, че вече не си Наблюдател — поде Че Лу.
— Събирах информация, но първият орден не одобряваше действията ми. Искаха от мен да държа под око един определен район и да не надигам много глава.
— Защо се отказа да бъдеш Наблюдател? — продължи с въпросите Че Лу.
— Омръзна ми да ме третират като човек втора ръка — обясни Муалама. — Моите предци са били вербувани от първите Наблюдатели,
— Истината за какво? — обади се Яков.
— За това кои са Наблюдателите. И защо се занимават с тази дейност.
Търкот се наведе напред.
— И узна ли истината?
Муалама кимна.
— Научих доста неща.
— Разкажи ни — подкани го Че Лу. — Кои са Наблюдателите? Как са започнали?
— Твоята информация ще ни помогне ли да се сдобием с пръстен? — попита Търкот, чиито мисли постоянно се връщаха към предстоящата мисия.
Муалама почеса посивялото си теме.
— Започнах, когато жена ми разбра, че е болна от рак на гърдата. Наложи й се да мине по целия път — операция, химиотерапия, експериментални лекарства. Нищо не помогна. Когато умря, аз изгубих… — Той разпери ръце, в търсене на най-подходящите думи. — Изгубих вярата си. Жена ми беше християнка. До последния си дъх вярваше, че отива на по-добро място. Но аз, който знаех за аирлианците, не бях сигурен в какво да вярвам. Тогава пожелах да узная истината. От един друг Наблюдател, далечен роднина на Каджи, бях чул, че Бъртън е бил в Гиза. Открих сведения за пътешествията му в Танзания, където живеех. Ето защо започнах да го изучавам. Тръгнах по стъпките му из целия свят, посетих много места, където е бил и той, опитвайки се да узная всичко, което е научил. — Муалама поклати глава. — Странно, оказа се, че се е натъкнал на хранилище на Наблюдателите само на няколко километра от неговия дом в Англия.
— Къде? — подскочи Яков.
— Гластонбъри Тор, близо до равнината Солсбъри, в Югоизточна Англия. Бъртън отишъл там през 1864 г. с Джон Спики, негов спътник от пътешествията по Нил. Наблюдателите преди това се опитали да убият Бъртън и предполагам, че е взел Спики, за да му помага. Или по-вероятно е искал и друг да узнае истината, ако го сполети нещастие. Докато Бъртън е бил консул в Западна Африка, е имало опит за покушение на живота му, след като организирал експедиция за издирване на Лунните планини, известни сред местното население като Рувензори. Разположени са дълбоко във вътрешността на континента. Не за пръв път му се случвало подобно нещо и нямало да е и за последен. Когато узнах, че Бъртън и Спики са ходили в Гластонбъри, аз също отидох там. Бях заинтригувал от факта, че Спики е умрял на следващия ден, според вестниците случайно се прострелял, но аз видях в това дългата ръка на Наблюдателите. Предполагах, че Бъртън и Спики са открили нещо важно, което е предизвикало подобна реакция. Пристигнах в Тор по тъмно и веднага зърнах назъбения, строшен пръст на каменната кула да стърчи от един хълм. Изкатерих се горе,
