петнадесет. Краткият разговор при скорост от 2М добави още осем километра. Двата прехващача се снижиха рязко и забавиха скоростта до осемстотин километра в час, като описаха кръг на височина триста метра над плоската, пустинна равнина.
Чимсар обичаше да лети ниско над земята, където скоростта се усещаше истински. Очите му бяха втренчени право напред. Внезапно пред него изникна висока пясъчна дюна, която се приближаваше стремително.
В този миг Чимсар се вцепени, защото иззад дюната се показа най-странното нещо на света. Успя да го мерне само за секунда при скоростта, с която се носеше, сетне го подмина, но нямаше никакво съмнение, че е дракон, обърнат към тях със зейналата си паст.
— Обратен завой! — нареди Чимсар.
Не последва отговор от Ханксия.
— Обратен завой! — повтори Чимсар, чийто самолет вече извиваше назад.
— Разбрано, обратен завой и поворот надясно — чу се разтрепераният глас на Ханксия.
Докато пръстите му бягаха по контролното табло, Чимсар извика още веднъж изображението в паметта си.
— Ами той беше от метал — произнесе пилотът гласно, след това се стресна. — Капитане! Правим обратен завой. Разбрано?
— Разбрано, другарю майор.
— Това е машина — говореше Чимсар, докато изравняваше полета. Той хвърли поглед на дисплея. Нищо. Драконът навярно използваше пясъчната дюна, за да се крие от радара. — Сега си отваряй очите — нареди той на Ханксия, когато дюната изплува на осем километра пред тях.
— Другарю командир, аз мисля… — последва остро статично пращене и писък, след който настъпи тишина.
Чимсар реагира инстинктивно. Завъртя прехващача надясно, изгуби височина, включи допълнителната тяга и насочи носа почти нагоре. Усети, че грамадното натоварване го смазва в креслото.
С невероятни усилия успя да извие глава настрани и обхвана с поглед небето. Изведнъж забеляза дракона, който без видими следи от двигатели, се издигаше на четири километра от него, като бързо скъсяваше дистанцията помежду им.
Чимсар премести щурвала напред, преминавайки от стремително изкачване в безконтролно падане и завъртя носа към дракона, който бе само на пет секунди полет. От подобно разстояние можеше да използва само едно оръжие. Чимсар стисна копчето на трийсетмилиметровото оръдие и почувства, че самолетът се разтърсва, бълвайки в продължителен откос дългите двайсет сантиметра куршуми. Всеки пети куршум беше трасиращ и ръката му местеше ръчката така, че огнената диря да прекоси гърдите на дракона.
Ослепителен лъч светлина бликна от очите на чудовището и се стрелна към самолета на Чимсар със скорост, надвишаваща тази на куршумите. Той освободи спусъка и се завъртя наляво, разминавайки се на косъм с лъча.
Без да изключва допълнителната тяга и използвайки спускането, за да набере още скорост, Чимсар успя да изравни полета на триста и петдесет метра височина при скорост от деветнадесет хиляди километра в час. Летеше право към Каши, твърдо решен, че за него въздушният двубой е приключил.
Не само че беше признал поражението си, но и горивните индикатори сочеха, че лети на резервни запаси — заради ограниченията, които бяха наложени на всички пилоти.
5.
Дънкан плъзна ръка по капака на кивота и едва сега почувства тъничките жички, които се извиваха отгоре. В първия миг си помисли, че са част от гравюрата, но когато ги зачегърта, те се отделиха. Три дълги метални нишки, завършващи с миниатюрни клеми, под формата на рози.
Докато разглеждаше жичките, стори й се, че е виждала нещо подобно и преди. Тя вдигна ръце и свали короната от главата си. На всеки от трите обръча, от които се състоеше короната, имаше мъничка вдлъбнатина — обратен образ на фигурите, с които завършваха жичките.
Тя извади всяка една от клемите и я постави в съответстващата й вдлъбнатина на обръча, като забеляза, че бяха изработени от един и същ материал. Първите две си паснаха съвсем точно. Поколеба се, преди да постави и третата, като се питаше какво ли ще последва, но беше завладяна от нетърпеливото желание да продължи. Сложи и последната клема на мястото й и капакът се озари в златиста светлина, която я обгърна.
Дънкан повдигна короната и я постави на главата си.
Възкликна, когато видя платото Гиза от птичи поглед, обрамчено от плодородна, зелена земя, но без пирамидите и Сфинкса. Видението се смени и този път зърна приземен на платото „хищен нокът“, чийто щръкнал, закривен връх стърчеше високо в небето. От „нокътя“ изстреляха лъч надолу към скалите на платото, прогаряйки тъмен отвор в него. Появи се още един „нокът“, под който висеше черният Сфинкс, прихванат в поле от златиста светлина. „Нокътят“ спусна бавно сфинкса в отвора, а през това време от първия космически кораб слизаха мъже и жени, натоварени с припаси.
Дънкан усещаше, че умът й е претрупан от информация, която пристигаше далеч по-бързо, отколкото бе в състояние да я възприеме. Това, на което бе свидетелка, бе повече от видение. Тя откри, че знае доста за онова, което става пред очите й. Изглежда кивотът я снабдяваше с допълнителна информация под формата на неизживени спомени.
Тя се пресегна и смъкна короната от главата си. Едва сега почувства, че е изтощена до смърт, краката й се подкосиха и Лиза се строполи върху капака на кивота.
Това беше най-тежкото поражение, нанасяно на американския флот от времето на Пърл Харбър. Гордостта на Флота, самолетоносачът „Вашингтон“ бе изгубен безвъзвратно. Подобна бе участта и на подводницата „Спрингфилд“.
Загубата на авионосеца и придружаващите го кораби бе лишила Оперативна група 78 от нейната мощ, тъй като предназначението на оцелелите кораби — два ракетни крайцера, три разрушителя, две фрегати, още една подводница от клас „Лос Анджелис“ и два снабдителни съда — бе всъщност да охраняват самолетоносача. Пристигането на „Стенис“, кораб близнак на „Вашингтон“, бе възстановило бойната ефективност на оперативната група, която сега се намираше на триста километра северно от Великденския остров, под командването на капитан Робинет.
Нареждането да останат на позиция и да не предприемат нищо, не се понрави на капитана, нито на хората, които командваше. Когато получи нареждане да подготви една група „тюлени“ за проникване на Великденския остров, където да извърши разузнаване, той не се подвоуми да се захване незабавно за работа. Робинет знаеше, че трябва да поиска потвърждение на разпореждането от командването на флота, но предпочете да не го прави — може би защото се боеше да не получи отказ. Вместо това си позволи да оглави лично подготвяната група от „тюлени“, която се намираше на борда на неговия кораб.
След като хапна набързо в столовата, Търкот се върна в заседателната зала и през последния половин час крачеше нервно напред-назад. Яков седеше на един стол и полюшваше крака от облегалката, стиснал полупразна бутилка водка. Наложи се да вдигне голям шум, за да измъкне бутилката от Куин, но Търкот забеляза, че за последния половин час нивото на течността в шишето бе спаднало едва с три сантиметра — колкото руснакът да си навлажни устните.
Търкот бе готов да тръгне незабавно, но все още не беше пристигнало попълнението на загиналите барети, нито данните от разузнаването за онова, което ставаше на платото Гиза.
Търкот забеляза да влиза познато лице в стаята, смени посоката и тръгна редом с Лари Кинсейд от
