Зона 51: Граалът

— Бил е достатъчно важен, та Бъртън да посвети живота си на него — заяви Търкот. — Очевидно е означавал много и за Сянката на Аспасия, щом толкова много го е искал.

— Съгласен съм — рече Муалама. — Старите легенди са много объркани и подлежат на различни, дори противоречиви тълкувания. Някои наистина вярват, че старозаветният кивот и Граалът са едно и също нещо.

Забелязал обърканите изражения на Яков и Търкот, Муалама побърза да разясни:

— Кивотът всъщност не е ковчег. Също както Граалът не е само метална чаша или купа. Но каквото и да са те, не им пречи да са едно цяло. А може всяка от частите да изпълнява собствена функция. В края на краищата, хилядолетия наред цивилизованото човечество е благоговеело пред тези предмети. Някои от историите, които са се разказвали за тях, не са нищо повече от дезинформация. Прах в очите. Знаете ли като какво са ги описвали различни източници? — Той не дочака отговор. — Граалът например е бил смятан за небесен камък — нещо, което сега не ни изглежда толкова далеч от истината, нали? Разбира се, преди човечеството да узнае за присъствието на аирлианците на Земята, учените са го мислели за метеорит. Но може би той наистина е звезден камък, донесен тук от пришълците. Има дори една легенда, според която този камък е даден на човека по време на битката между Луцифер и християнската Света троица. Сторили са го ангели, които не застанали на нито една от двете страни. Според друга легенда, подобна на тази, Граалът е скъпоценен камък, паднал от короната на Луцифер, след като той въстанал срещу всемогъщия Господ Бог и бил сразен. Не забравяйте, че отначало Луцифер също е бил ангел. Бъртън го споменава в ръкописа си като име, дадено на Сянката на Аспасия. Ако се преместим напред в епохата на Христос, не можем да подминем, разбира се, легендата, че Граалът е чашата, от която Христос е пил по време на Тайната вечеря. Повечето хора вярват, че това е първото споменаване на Граала, но в действителност той съществува отпреди Христа. Има една юдейска легенда — среща се в Стария завет и е свързана донякъде с Граала — за два предмета, наречени тумин и урим. Това са топки от прозрачен материал, пълни с горяща вода. Предполага се, че са направени от огъня на слънцето. Та тези тумин и урим трябвало да бъдат заровени в една пещера заедно с кивота, или може би те самите са кивота, кой знае? От друга страна, не е изключено да става въпрос за съвсем различни предмети. Може би рубинената сфера, която открихте в Голямата цепнатина в Етиопия, е тъкмо една от тези прозрачни топки, пълни с горяща течност? Не бива да забравяме, че примитивните хора са описвали явленията според собствените си понятия.

Друг начин да се анализират преданията е като се проследят нюансите в езика, който е използван. Една от думите, използвани за Граала, е сангреал. Някои учени разделят тази дума на две — Сан Греал, което естествено означава Светият Граал. Но ако я разделим по-друг начин, ще се получи санг реал, което означава кралска кръв. — Муалама се засмя. — Тази теория не се радва на особена популярност в наши дни, тъй като подсказва идея, противна на християнството. Кралската кръв е потомството на Христос. Тези, които възприемат санг реал като истинско значение на Граала, всъщност твърдят, че Христос е имал дете от Мария Магдалена. Има такива, които вярват в съществуването на тайно общество, съхранило кръвното наследство на Христос до наши дни, и че потомците му са вземали важно участие в различни повратни исторически моменти.

— Шегуваш се, нали? — попита Търкот.

Макар че Муалама се усмихваше, гласът му остана сериозен.

— Не се шегувам. Просто ви разказвам някои от преданията и историите, свързани с Граала и кивота.

— Струва ми се, че кръвта наистина играе някаква роля във всичко това — вметна Яков. — Бъртън я споменава в ръкописа си, когато говори за вампирите. По време на изследванията ми в Четвърти отдел често попадах на разработки, свързани с човешката кръв. Говори се, че дълги години КГБ провеждал експерименти с кръв от различни източници, в които търсели определени щамове. Вече знаем, че нацистите са използвали кръв от един Водач, която инжектирали на някой от лидерите им — но с каква цел?

Търкот кимна.

— Дънкан вярваше, че Вернер фон Сеект е преживял толкова дълго само защото във вените му имаше останки от аирлианска кръв — дори след много години. — Той се обърна към Муалама. — Какво друго знаеш за Граала?

— Добре познати са келтските и артуриански легенди, свързани с него. Те обаче датират от времена преди появата на крал Артур. В едно келтско предание например се говори за Калдрон — или Граала от Оуен, даряващ неизчерпаеми познания на онези, които пият от него. Казано е също, че Калдрон може да връща живота. Има и друга легенда, в която Граалът се свърза с копието на римския легионер Лонгиний — копието, с което е бил прободен Христос на кръста.

— Вече знаем, че в тази легенда има зрънце истина — кимна Яков. — Копието на съдбата се оказа поредният аирлиански артефакт.

— Значи сте съгласни с ръкописа — че Граалът и кивотът са също аирлиански артефакти? — попита Търкот.

Муалама кимна.

— Да, при това много могъщи, след като са предизвикали гражданска война и са на път да я подновят.

— И каква е функцията им?

— Виж, за това все още нямам отговор. Но всички легенди от различни източници са единодушни по въпроса, че Граалът — както и да изглежда в действителност — дарява здраве, мъдрост и безсмъртие на онези, които го притежават.

Търкот се замисли.

— Но ако Граалът е в черния Сфинкс с Лиза, имаме повече от една причина, за да я измъкнем оттам.

— Да, приятелю — съгласи се Яков, — само исках да проверя дали разсъждаваш с главата си. Защото това означава, че не тя е най-важното нещо там, макар сърцето да ти говори друго. Ако се наложи, трябва да спасяваме първо Граала, а сетне нея. Съгласен ли си?

Търкот погледна втрещено Яков, преглътна и излъга:

— Съгласен съм.

7.

Южният Пасифик

Високите десет метра вълни се удряха яростно в стоманения корпус на гигантския кораб и отстъпваха, без да го засегнат. По-дълъг от футболно игрище и по-висок от Емпайър стейтс билдинг, супертанкерът „Джар Вайкинг“ бе най-големият плавателен съд, конструиран в досегашната човешка история.

Една обиколка на главната палуба надхвърляше километър, а Йохан Веркуист вече приключваше шестата, когато приближаваше носа. Тичаше равномерно, без задъхване, отскачайки леко от металния под на палубата. За човек на седемдесет и шест години, с репутацията на третия богаташ в света, Йохан беше наистина в отлична форма. Всяко плаване на „Джар Вайкинг“ от нефтените полета до техните жадни за гориво потребители увеличаваше неговото богатство, но този път целта на пътуването беше различна.

Веркуист спря при носа и погледна назад. Мостикът беше на близо половин километър — точно четиристотин и петдесет метра — от него. Сините му очи огледаха стотината нещастници на палубата — стадото на Денисън, — които бързаха да се порадват на слънцето и свежия въздух, преди да ги свалят в трюма и да изкарат следващата смяна. Поне десет хиляди души бяха натикани в грамадното пространство под краката му. Преди да се захванат с тази работа, бяха продухали резервоарите, след което ги бяха преустроили в многоетажни жилищни помещения.

Йохан си бе поставил цел и я преследваше със същото усърдие, с каквото бе преследвал всички предишни цели в живота си — трябваше да я осъществи на всяка цена.

„Мисията“ бе тази, която го бе направила такъв, какъвто беше сега, и когато „Мисията“ — в лицето на Водача Денисън — искаше нещо в замяна, не му оставаше друго, освен да го изпълни безпрекословно. Пък и