Зона 51: Граалът

толкова бързо сведенията. Дали пък всичко не беше само някаква измама?

— Казах ви, че връзките на моя човек се простират надалече. Той изпълни своята част от сделката, сега ние трябва да изпълним нашата. Наредете да донесат камъните.

Шерев се облегна назад във фотьойла.

— Камъните са били изследвани неколкократно от наши учени. Произходът им не е естествен. Разбирате ли какво значи това? — той не дочака отговор. — Изработени са много отдавна. Сега вече знаем кой ги е направил — аирлианците. От КИСПП изпратиха запитвания до всички страни за подобни артефакти. Разбира се, и други като нас отговориха отрицателно. А сега искате от мен да предам тези камъни на някакъв мистериозен човек?

— А на вас за какво са ви? — попита Лекур. — Какво друго ще направите с тях, освен да ги държите заключени в някой сейф? — Политикът поклати глава. — Ще им се кланяте ли? Каква безсмислица. Не ме интересуват никакви аирлианци. Това, което ме вълнува, е безопасността на моята страна, а най-голямата заплаха за тази безопасност току-що беше премахната. Тези камъни са дребна цена за онова, което получихме в замяна. Не ме интересува за какво са му притрябвали на партньора ни в тази сделка. За нас бяха безполезни, но ето че сега свършиха работа.

Шерев продължаваше да се двоуми. Той си даваше сметка за значението на убийството на Саддам Хюсеин. Близо две десетилетия Мосад правеше подобни опити без никакъв успех. Също и американците. Цялата могъща коалиция от най-силните нации на света не бе в състояние да премахне тази най-голяма заплаха за стабилността на региона. А ето, сега тя вече не съществуваше.

Шерев реши да погледне на този въпрос и от друга страна. Ако човекът на Лекур може да се добере до Саддам Хюсеин, значи той има достъп до всекиго. В това се криеше наистина страшна заплаха, чиито мащаби, според Шерев, Лекур въобще не осъзнаваше.

— Моите помощници ще ви отведат в архива — каза рязко той, завъртя фотьойла и се загледа в пустинята. Вратата зад него се затвори. Едва тогава Шерев се обърна, вдигна телефона и набра номера на щаба на Мосад.

Зона 51

— Какво има? — Че Лу тъкмо бе влязла в залата и забеляза, че Муалама е зареял поглед в тавана.

Чернокожият учен я погледна стреснато. Той се наведе напред и чукна с пръст по ръкописа.

— Бъртън е открил истината за Нгоро-нгоро.

Че Лу се настани срещу него.

— Забелязах, че никой не те попита за какво си отговарял, докато си бил Наблюдател. За кратера ли беше?

Муалама кимна.

— Нали ти казах, че ние бяхме втори ешелон Наблюдатели, вербувани от уаджетите. Струва ми се, че онези първи Наблюдатели никога не са вярвали на групата, която дойде след тях. Сега вече разбирам — той посочи екрана — защо никога не ме потърсиха, нито пък баща ми, нито който и да било преди нас.

— Какво искаш да кажеш? — попита Че Лу.

— Ами нали все пак вършехме някаква работа — Муалама поклати глава. — По-добре го прочети сама.

РЪКОПИСЪТ НА БЪРТЪН: ТРЕТА ГЛАВА

Водачите последователи на Хор управлявали Египет в продължение на хиляди години. Каменният сфинкс се превърнал в загадка за народа на тази страна, а истинната причина за неговото съществуване — да сочи точното място на Залата на познанието, която се намирала под него — била забравена. Никой, разбира се, не забравил боговете, но те станали мит, религия, а не реални действащи лица, каквито били в началото. По същия начин, по който в наши дни гледаме на легендата за Атлантида.

Мирът обаче не просъществувал дълго. Дошло време за Онези, които чакат да пристъпят към действие и когато го направили, реакцията на Аспасия била жестока и смъртоносна. Видях с очите си резултата от нея.

С течение на времето Наблюдателите открили местонахождението на тяхната база. Намирала се в планините на Източна Африка, близо до два върха, наречени Белите сестри. В началото си мислех, че става въпрос за Лунните планини, или Рувензори, които аз също търсех дълго време — това са легендарни планини, за които се смята, че макар да лежат на екватора, са покрити със сняг през цялата година.

Но веднъж на стената на една стара църква в Сомалия видях изображение на два високи, заснежени върха. Единият несъмнено беше Килиманджаро, най-високият от всички африкански върхове. Другият обаче беше истинска загадка, защото макар около Килиманджаро да има и други върхове, никой от тях не може да му съперничи по височина, докато на рисунката двата върха изглеждаха еднакво високи. Ето защо аз поех на юг, към планинската земя, като взех със себе си и свитъците.

От единия свитък узнах, че около три хиляди и двеста години преди Христа някакъв Наблюдател тръгнал на пътешествие към същите тези места. Бил заинтригуван от разказа на друг пътешественик, който дошъл по течението на река Нил със странна история за метална гора, израснала край висока планина. Този разказ бил наистина чудноват, най-вече заради описанието на черния метал, който несъмнено бил б’джа. Мога да си представя трудностите на онова пътешествие, след като почти четири хиляди години по-късно аз се изправях срещу наистина неописуеми пречки. Наблюдателят прекосил Европа, посетил Близкия изток и от там дошъл в Египет. Водачите последователи на Хор все още били на власт в тази страна, но той успял да я прекоси безпрепятствено с помощта на местни Наблюдатели. Следвайки източния африкански бряг, стигнал удобно място, откъдето да свие към вътрешността на континента. Не след дълго, след като преживял много лишения, най-сетне видял Белите сестри. Единият връх бил Килиманджаро, покрит със сняг на хоризонта. Скоро зърнал малко по на запад още един връх — същия, в подножието на който трябвало да е базата и черната метална гора.

Не зная дали „Мисията“ е научила по някакъв начин за това пътешествие. Доколкото имам представа, и двете страни разполагали с шпиони в противниковия лагер, които при необходимост или по различни други причини обменяли информация. Или може би в „Мисията“ са знаели за онова, което става в базата на Онези, които чакат.

Така или иначе, разказът на пътешественика за съдбата, сполетяла онази планина, напълно потвърждава слуховете. От голямо разстояние Наблюдателят забелязал върху северния склон голяма черна мрежа, наподобяваща паяжина. Грамадни метални чудовища щъкали вътре из тази мрежа и продължавали строежа. За тези чудовища съм срещал и други писмени документи — те очевидно се подчинявали на заповедите на аирлианците и на техните последователи.

Наблюдателят описал широк кръг на север и се притаил, наблюдавайки онова, което става по склоновете, с надежда да схване смисъла му.

През втората седмица, откакто бил там, се случило нещо много странно. Във въздуха се появила една малка сфера, сияеща със златиста светлина. И в други свои записки Наблюдателите съобщават да са я виждали. Тези сфери също са инструмент на аирлианците. Сферата направила кръг над планината и изчезнала.

Два дена по-късно от небето се спуснали кораби. Девет продълговати и черни тела, заострени като ножове. Те също били направени от б’джа, свещения метал. Лъчи от златиста светлина бликнали от носовете на корабите и се забили в планинските склонове под тях.

Върхът на планината избухнал. Макар да се намирал на много километри, Наблюдателят бил повален от въздушната вълна и успял само да забележи, че небето почерняло от дим и пепел. Корабите си тръгнали, ала агонията на планината продължила. Нагорещена до червено кипяща земя изригвала от останките й.

Виждал съм резултата от това нападение. Когато посетих планината, наричана някога Белите сестри, видях под Килиманджаро гигантски кратер. Сега го наричат кратера Нгоро-нгоро. Само половината от