— Това са изображения от КХ-14, който изследва от орбита този район и подпомага със сателитна информация нашите войски в Синай. Имам едно приятелче в Агенцията за национална сигурност, което се съгласи да направи спектрофотографски анализ на района на Гиза и близкото поречие на Нил.
— Търсим подземна река, която да свързва Нил с Гиза — обясни Търкот.
Куин не се забави нито за миг. Той чукна няколко клавиша и на екрана се появи разноцветно изображение.
— Това е високочувствително термално изображение — Куин си намести очилата и посочи с пръст. — Ето тук. Виждате ли разликата? Нещо се отделя от западния бряг на реката. Брегът на същото място е с различен цвят, след това аномалията прави отклонение до Гиза и отново се връща в Нил. Това е вашата подземна река.
— Но как тъй досега никой не я е открил? — попита Търкот.
Куин се засмя.
— Тези снимки са строго секретни. Нима очакваш да ги дадем ей така на някого? А и досега не сме имали стратегически интереси в този район на света.
Търкот плъзна пръст по снимката, проследявайки едва забележимата промяна в температурата на бреговата ивица на мястото, където в реката се вливаше по-студената вода.
— Ето откъде ще проникнем — промърмори той.
— Какво предлагаш? — попита го Грейвс.
Търкот взе един маркер и очерта мястото, където подземната река се отделяше от Нил, на два километра под платото Гиза.
— Пускат ни право във водата ето тук. След това влизаме в тунела.
— Със скакалец ли? — поинтересува се Грейвс. Търкот вече бе претеглил всички възможности, докато се връщаха от Англия.
— Скакалецът не е подходящ за подобна операция. Ще го вземем до Израел, за да спестим време, но след това ще прибегнем до конвенционални средства.
— Наредих на два МЦ-130 да се преместят от Германия в Израел, за да са на ваше разположение — докладва майор Куин.
МЦ-130 е специално модифициран вариант на военно-транспортния самолет С-130, оборудван да лети при всякакви атмосферни условия на ниски височини, под обхвата на радара. Търкот чукна с пръст по картата.
— Ще летим ниско, с височина под сто метра и ще скочим с парашути за приводняване.
— С водолазни костюми ли? — попита Грейвс. — А защо не използваме тези, с които сме тренирали? — Той посочи стената, където бяха окачени няколко черни скафандъра, като застинала армия от киборги.
— Тактическите костюми? — попита Търкот.
— Какви са тези? — намеси се Яков.
— Това са тактически бойни скафандри за приложение в космоса — обясни Грейвс. — Всеки от тях е напълно херметичен. — Той погледна към Търкот. — Ако тръгнем с тях, ще трябва да преминете обучаваща програма за работа. Ще ви отнеме само два часа. Освен това, ще имате възможност да ги видите в действие, което е…
Търкот го прекъсна.
— Те ще ни дадат известно предимство, нали?
— О, да — отвърна усмихнато Грейвс. — Много предимства. Ще бъдем по-добре въоръжени, ще имаме висока точност на поразяване на целите, благодарение на вградената прицелна система. Освен това костюмите са снабдени с рециклатор на въздуха, така че можем да проникнем направо под вода.
— И ти смяташ, че ще мога бързо да се науча да оперирам с тях, така ли?
— Да, сър.
— Чудесна идея!
Грейвс се обърна към картата.
— След като навлезем в отклонението, имате ли представа накъде ще се движим?
Търкот посочи мястото, където се намираше Големият сфинкс.
— Целта ни е точно под тази точка.
— Реката стига ли дотам? — попита Грейвс.
— Не точно — призна Търкот, припомнил си ръкописа на Бъртън. — Надяваме се да съберем още информация, преди да се озовем в района. Разполагаме с описание на маршрута от мястото, където Бъртън е попаднал в шахтата. Тази шахта се пресича с подземната река. — Търкот предаде накратко преживелиците на Бъртън. — Ако мерките му са верни и разстоянието действително е сто и шейсет стъпки, или сто метра, ще имаме приблизителна представа за местоположението на секретните врати.
— И пръстенът ще ни помогне да ги отворим, така ли? — поинтересува се Грейвс.
Вместо отговор Търкот бръкна в джоба и извади пръстена.
— А откъде ще излезем? — попита Грейвс. Търкот очакваше този въпрос.
— Ще ни приберат хеликоптери от нашите умиротворителни сили в Синай — обясни той. — Най-близката позиция е в Сауткемп. Но трябва да сме отново в реката, готови за евакуация, преди зазоряване. Ако закъснеем, забравете за вертолетите. Чака ни дълга разходка.
— Разбрано — кимна отсечено Грейвс.
— А Великденският остров? — попита Яков. — Циан Лин? Какво става там?
— Да се върнем в заседателната зала, тогава ще го обсъждаме — предложи Търкот. Той тупна Грейвс по рамото. — Подгответе новия план. А също и моя скафандър. — Откачи една от сателитните снимки на платото Гиза и я взе със себе си.
— Разбрано, сър.
Търкот, Яков и Куин се насочиха към асансьора.
— А-а, сър?… — обади се Куин.
— Да?
— Открихме един интересен материал от папките с руски архиви, които донесохте.
— И какъв е той?
Куин разтвори папката.
— Става въпрос за файл, където се съдържа снимката на планината Арарат… и за издирването на Ноевия ковчег. Хитлер изпратил групи по целия свят да търсят мястото, където стигнал ковчегът. Планината Арарат е едно от тези предполагаеми места.
— И намерили ли са го?
— Изглежда че не.
— Защо въобще са търсели Ноевия ковчег? — попита Търкот.
— Може би и той, като всички останали предмети от легендите, е бил нещо друго — подхвърли Яков.
— Какво още имаше там? — попита Търкот, докато изучаваше снимката на Нил, опитвайки се да запамети по-важните ориентири. Куин затвори папката. Държеше още една, до която не бяха стигнали. Той се поколеба, пъхнал пръсти между кориците.
— Е? — подкани го Търкот, когато стигнаха асансьора.
— Порових се из секретните документи на ЦРУ, да видя дали ще открия нещо интересно за Наблюдателите — за да ви помогна в намирането на пръстен. Там пък попаднах на препратки към… — той направи пауза.
— Към други файлове? — подсказа му Търкот и си погледна часовника.
— По-скоро един списък — отвърна Куин. — Списък на хора, които в ЦРУ смятали да държат под наблюдение, тъй като ги подозират във връзки с „Мисията“, Наблюдателите или
— Е, и? — попита Търкот, заинтригуван от въведението на Куин. Вратите на асансьора се разтвориха и те влязоха.
— Вътре беше и името на доктор Дънкан.
— По подозрения за какво? — подскочи Търкот.
