Зона 51: Граалът

Дънкан пристъпи машинално напред, сетне се усети и спря. Усещаше тежестта на есена върху раменете си, короната притискаше главата й. От мястото си виждаше ясно двата камъка в сандъчето.

— И какво е това?

— Граалът не струва нищо без тях. Наречени са урим и тумин, много отдавна, от такива като теб, които не знаят за какво служи Граалът. Тези имена са добри, колкото и други такива. И без това вече не помня истинските.

— Граалът не е безполезен — каза Дънкан, докато се опитваше да си събере мислите. — Просто не работи без тях. Но той все още притежава стойност. Тъй че, намираме се в равни позиции.

— Да работи? — повтори учудено Сянката на Аспасия. — Какво, според теб, върши Граалът?

— Защо ти не ми кажеш?

— Ако ти дам един от тези камъни — ще промениш ли решението си?

— И ще ми позволиш да изляза оттук с Граала и камъка? — Дънкан знаеше, че е глупаво да пита.

— Разбира се.

— Сега вече лъжеш.

— Може би. Но ако се опъваш твърде дълго, ще умреш от жажда.

— И Граалът ще остане тук — на безопасно място.

Сянката на Аспасия изпръхтя.

— За колко време? Мислиш ли, че у теб е единственият комплект жречески одежди? Сигурен съм, че ще намеря и други. Или ще преодолея защитата по друг начин. Въпрос на време, с каквото аз разполагам.

— Тогава не ти остава друго, освен да почакаш, докато умра — подхвърли небрежно Дънкан.

— Дори не е нужно да чакам да умреш.

Настъпи тишина.

— Какво всъщност е предназначението на Граала? — попита след известно време Дънкан. — Знам, че е аирлианска машина, но как точно осигурява някому безсмъртие? Това е против законите на света. Как може да се създава вечен живот?

— Граалът прави много повече от това да дарява вечен живот — каза Сянката на Аспасия. — Но задай въпроса по друг начин. Защо има смърт? Дали тя не е създадена изкуствено? Може би смъртта е против законите на света?

15.

Египетското въздушно пространство

— Десет минути!

Черният силует на капитан Грейвс вдигна ръка от дъното на товарния отсек. В сравнение с него бордовият инженер, застанал до пулта за отваряне на рампата, изглеждаше като джудже.

— Преминаваме на рециклатори — нареди Грейвс.

— Рециклаторът включен — докладва Търкот. Компютърът в раницата незабавно херметизира скафандъра и превключи на вътрешно рециклиране.

— Станете! — Грейвс произнесе командата тихо, защото знаеше, че всеки от членовете на групата го чува в слушалките.

Търкот се изправи, пресегна се и се хвана за стоманеното въже, което преминаваше по цялата дължина на самолета.

— Готовност за скок! — съобщи Грейвс на бордовия инженер. Търкот почувства леко придръпване, когато бордовият инженер прекарваше тънката лента през карабината за отваряне на парашута. Междувременно Грейвс им обърна гръб и застана с лице към отвора на рампата. През външните сензори на скафандъра Търкот долавяше промяна в скоростта на самолета, което говореше, че наближават района за скок.

— Три минути! — съобщи в същия момент Грейвс.

В долния ляв ъгъл на екрана пред Търкот се появи цепнатина и бързо започна да се разширява. Това бе спускащият се край на рампата, която постепенно се изравняваше с пода на товарния отсек. Грейвс коленичи, след това легна по корем и се изтегли в максимална близост. Отвъд него Търкот вече различаваше тънещата в мрак пустиня, до която имаше не повече от сто метра. Тук-там блясваше по някоя самотна светлинка. Търкот знаеше, че са на изток от Нил и летят ниско над пустинята.

Самолетът се снижи още и се наклони надясно. Долу се показа черна лента. Река Нил. За миг Търкот бе завладян от спомена за последния скок. Беше в Китай, също над вода. Тогава до него стоеше Питър Нейбингър и Търкот му помагаше да преодолее страха. А ето че сега той отиваше там, където Нейбингър се чувстваше като у дома си — в Египет, епицентъра на загадките, погълнали целия живот на Питър. Само че археологът така и не успя да се измъкне жив от Китай.

Търкот разтърси глава, за да се освободи от тези мисли и веднага му се наложи да си припомни факта, че се намира в плътно прилепнал, непозволяващ излишни движения скафандър. Екранът пред очите му премигна и за малко изгуби фокус.

След това възстанови нормално изображение.

— Десет секунди — този път гласът на Грейвс бе по-силен и Търкот неволно трепна.

— Готови!

Грейвс се притегли още напред и сега лежеше на самия край на рампата. Червената аварийна светлина над изхода придаваше призрачност на подредените за скок фигури. Търкот премигна и в следващия момент светлината стана зелена.

— Скок! — Грейвс не си направи труда да скрие вълнението си и изкрещя тази команда, сякаш бяха лишени от радиовръзка и се налагаше да надвива рева на вятъра. Търкот пристъпваше напред, чувствайки се странно в плътно притискащия го скафандър. След това скочи.

Самолетът се намираше само на стотина метра над пустинята и Нил, недалеч пред тях вече се виждаха светлините на Кайро.

Търкот полетя като камък, притеглян допълнително от тежестта на скафандъра. Отварящата лента дръпна рязко карабината и куполът на парашута се разтвори над него. Търкот почувства дръпване и главоломното му падане се превърна в нещо като подлежащо на известен контрол стремително спускане.

— Долен план — нареди Търкот. Върху екрана мигновено се показа плоската, тъмна повърхност на реката. След пет секунди краката му се врязаха във водата и той потъна. Откачи незабавно презрамките и изплува като топка.

— Сателитна връзка за наземно позициониране и разположение на останалите от групата — продължаваше с командите Търкот. Дисплеят под лявото му око изрисува карта на околния район. Една малка червена точка в средата обозначаваше неговото положение. Още дузина зелени точки маркираха останалите членове на групата. Жълта стрелка сочеше посоката, в която трябваше да плува, за да попадне в тунела — надолу по течението на реката.

Търкот се ориентира към дълбочина от пет метра. Тук включи реактивното двигателче, като се стараеше да запази същата дълбочина. Успя едва след няколко грешни опита. Ако се съдеше по хаотичното движение на останалите зелени точици, те също срещаха известни затруднения.

— Изхождайки от факта, че камъните са два, склонна съм да мисля, че Граалът има двояка функция — произнесе Лиза Дънкан.

Сянката на Аспасия кимна.

— О, ти действително показваш наченки на разум!

Дънкан не обърна внимание на подигравката.

— Едната е да дарява безсмъртие, или каквото е там според теб. Но каква е другата?

— Виж, това ще е малко по-трудно за обяснение — отвърна Сянката на Аспасия. — Всъщност, не ти ли стига безсмъртието? Никога няма да остарееш, да се разболееш, ще правиш всичко, за което си мечтала, без ограничения.