автомата е удебелено — заради поставения заглушител. Войниците му бяха избити, докато бе чел инструкциите под одеялото. Гърлото му се сви.
Мъжът протегна ръка и Кашир му подаде писмото и бележката.
Така и не видя кюрда, който се бе промъкнал зад него. Усети само допира на хладното острие до гърлото си и бликването на топлата кръв.
Какел изтри кинжала в дрехите на генерала и го прибра в канията.
— Какво е това? — попита той Яков.
— Необходимо ли беше? — попита Яков.
— Вие избихте другите, докато спяха — отвърна Какел. — Нима аз извърших нещо по-лошо? Те са иранци. Те убиват сънародниците ми без колебание.
Яков реши, че въпросът е приключен, захапа със зъби малкото фенерче и го насочи към бележката.
— Това са инструкции как се стига до пещерата.
— Я да погледна. — Какел надникна, после изруга. — Някой знае за задната врата!
— Има и още — каза Яков. — Как се влиза в кораба-майка. Чудесно, малко се безпокоях за това. Сега е ред на теб да изпълниш твоята част от сделката. — Той даде знак на командосите. — Да вървим.
Адмирал Кензи бе наредил на всички кораби да си изключат радарите, които лесно можеха да бъдат засечени по промяната на електромагнитната активност. За да не бъдат напълно слепи, той остави един шпионски самолет Е-2 „Хокай“ да кръжи на двеста мили югозападно — посоката, от която очакваше да се приближи Плененият флот. Самолетът Е-2 разполагаше с три средства за засичане на обекти — обикновен радар, инфрачервен радар и пасивна система. За защита на шпионския самолет бяха вдигнати два Ф- 14.
В момента шпионският самолет описваше осморки на двеста мили югоизточно от флота. Намираше се на височина трийсет хиляди фута, а изтребителите летяха на десет хиляди фута над него. Радарният обхват на Е-2 бе достатъчен, за да се наблюдава океанската повърхност чак до бреговете на Хавай.
Екипажът на Е-2 засече приближаването на вражеските самолети почти едновременно с появата на плаващи цели. Тъй като и едните, и другите се зададоха от югоизток, командирът на шпионския самолет предположи, че вражеските изтребители са излетели от самолетоносач. Изтребителите се разпръснаха, за да покрият по-голяма площ, образувайки дъга, която започваше от южния край на Хавайските острови и се извиваше почти на север.
Един от тези самолети летеше право към атола, което означаваше, че неминуемо ще засече останките от американския флот. За да избегне използването на мощна радиовръзка, командирът на Е-2 се обърна към охраняващите го изтребители и ги запозна с плана си.
След кратко мълчание и двамата пилоти потвърдиха, че са готови за операцията.
Сянката на Аспасия държеше в ръката си
Сянката притежаваше голяма част от познанията на самия Аспасия, но не знаеше всичко. Имаше някои неща, които неговият първообраз бе запазил за себе си преди първото си превъплъщение чрез
Но артефактът притежаваше и друго свойство, сведенията за което не се предаваха с превъплъщенията. Ставаше въпрос за познания, но познания за какво? Ето кое не даваше покой на Сянката на Аспасия. Той предполагаше, че Артад знае цялата истина, но едва ли древният му враг щеше да я разкрие.
В легендите също така се казваше, че това познание било свързано с кивота, който Сянката бе изоставил, когато избяга от Синай.
Той отново повдигна
С изключен радар, пилотът на Ф-14 бе принуден да открие целта визуално. От Е-2 му бяха предали скоростта и курса, по който летеше вражеската машина, и навигаторът на изтребителя бе определил най- вероятната точка на пресичане. Намираха се почти северно от Хавай, а вражеският изтребител бе встрани от далечния фланг на Пленения флот.
— Готов ли си? — обърна се пилотът към навигатора по интеркома.
— Да.
И двамата имаха семейства в Хавай — и съдбата им им беше неизвестна. Но те знаеха какво ги очаква от мига, когато командирът на „Хокай“ се бе свързал с тях.
— Започваме — обяви пилотът, включи допълнителната тяга и се насочи към вражеския изтребител. Виждаше го ясно — Ф-14, но с добавени горивни резервоари под крилете. Противникът вероятно също ги бе засякъл, защото започна да завива към тях.
Пилотът на Ф-14 откри огън с носовото оръдие, като нарочно се прицели вдясно от вражеския самолет. Той изви леко наляво и прелетя покрай него. Беше толкова близо, че пилотът разпозна обозначенията на опашката. Знаеше по име всички от тази ескадрила.
Без да изключва допълнителната тяга, пилотът продължи право на север. Вражеският самолет го последва. Навигаторът на Ф-14 засече радиоемисия, в която екипажът отзад докладваше на Пленения флот за тяхното местоположение. Най-вероятно пришълците щяха да се отправят в същата посока.
— Засега всичко е наред — обяви навигаторът.
— Разбрано. — Пилотът рязко дръпна щурвала назад и самолетът направи лупинг, в края на който се озова зад гърба на другия изтребител. Този път пилотът стреля право в целта. Машината пред него се взриви и останките й полетяха надолу към океана.
— Е? — попита навигаторът, след като се върнаха към нормален полет.
— Нямаме достатъчно гориво, за да се върнем при флота — отвърна пилотът, макар навигаторът да го знаеше.
— Освен това сигурно са пратили и други след нас.
— Сигурно.
Известно време летяха право на север.
— О, по дяволите! — реши накрая пилотът. — Я да видим колко го бива това сукалче.
Вторият Ф-14 летеше над и зад разузнавателния самолет, който се бе насочил към Мидуей и останките от американския флот. Той не пропусна целта още с първия откос — застигна я, приближавайки се откъм слънцето. Разузнавателният самолет се взриви преди да успее да прати радиосигнал.
Сянката на Аспасия бавно приближи
— Какво има?
— Един от разузнавателните самолети докладва, че е засякъл вражески изтребител, който летял на север. Малко след това връзката се изгуби. Нямаме връзка и с другия самолет.
Сянката на Аспасия прибра
