Тунелът внезапно свърши, преграден от солидна каменна стена. Какел спря до нея и затършува в пазвата си. Извади медальона с окото и го постави в центъра на стената. Появиха се очертания на врата, после тя се плъзна нагоре.
Какел влезе пръв. Яков наведе глава и го последва. След това спря и се огледа изумено. Намираше се в грамадна кухина, дълга над една миля и широка половин, която едва побираше гигантския черен кораб, положен върху метална платформа.
НАСТОЯЩЕТО
16.
Макгро и Оливети чуха взрива на мината, който отекна по склоновете на планината. Не почувстваха нито радост, нито облекчение заради смъртта на потенциалния противник. Просто продължиха да се изкачват, следвайки програмата на нановирусите. Дори след модификациите, които бе извършил над телата им стражът, с навлизането в „мъртвата зона“ те усещаха първите признаци на изтощението.
Скоро пред тях израсна гладка шейсетметрова стена. Втората стъпка. Макгро извади от раницата клин, пресегна се и го заби в стената. Прекара през него осигурителното въже и се придърпа нагоре. Заби втори клин, завърза се за него и се обърна да повика Оливети. Вторият „тюлен“ го следваше бързо, без дори да се прикачва за въжето.
Когато най-сетне стигнаха горния край на Втората стъпка, погледнаха към върха. Еверест се виждаше съвсем ясно, на около триста и петдесет метра над тях. Каншунгското лице се падаше вляво. Макгро примижа, опитвайки се да разгледа върха, после извади бинокъла. Серията движещи се по североизточния хребет точици застанаха на фокус. Катерачи. Доста голяма група. Намираха се приблизително на същата височина.
Макгро насочи бинокъла към Лицето. Хребетът, на който се намираха двамата с Оливети, щеше да ги отведе на стотина метра от мястото, към което се бяха насочили, след това трябваше да се катерят по Лицето. Той отново погледна към групата. Движеше се с доста добро темпо. Макгро прецени, че ще стигне Лицето по същото време с тях, но тях ги очакваше по-дълъг траверс. Той прибра бинокъла и отново се закатери.
Китайската делегация напусна заседанието.
Това се очакваше. Никой не очакваше обаче, че толкова много страни ще обявят неутралитет, докато обмислят предложенията на Сянката на Аспасия и Артад.
Докато слушаше изказванията на делегатите, Генералният секретар преглеждаше последните информационни сводки. Повечето от тях по негово мнение съдържаха открита дезинформация. Така например официалното съобщение от Израел гласеше, че арабски екстремисти са направили опит да взривят старозаветния кивот. Това беше в противоречие с доклада от американската разузнавателна служба, според който терористичният акт бил дело на израелски екстремисти.
Генералният секретар си даваше сметка, че времето е ограничено. Съобщенията за биологична и химична война от Южна Корея бяха последвани от сведения, че американците са използвали атомно оръжие. Американската делегация не само отказваше да потвърди тези сведения, но отричаше и слуховете, че Тихоокеанският им флот е бил пленен и привлечен на страната на силите, които командваше Сянката на Аспасия.
В много страни изолационистите си бяха осигурили превес в силите и имаше сведения, че действащи под командата на Сянката на Аспасия Водачи стоят зад тези групи, както и зад прогресивистите, подтикващи правителствата да застанат на страната на Сянката.
Генералният секретар избута докладите настрани, стана и започна да удря с чукчето по масата. Продължи около минута преди да постигне тишина в залата.
— Достатъчно. — Гласът му отекна в залата. — След един час ще гласуваме.
Американската подводница „Сийулф“ беше втората примамка на адмирал Кензи и единствената, която остана, след като нареди на самолетите да се прибират, надявайки се, че е подлъгал Пленения флот да се обърне на север. „Сийулф“, най-модерната подводница на въоръжение в Щатите, предназначена да води борба с противниковите подводници, се намираше на осемдесет и седем морски мили североизточно от Мидуей.
В конструкцията и оборудването на подводницата имаше няколко ключови елемента, които й позволяваха да изпълни предназначението си при минимален риск. Първият елемент беше нейната безшумност. От специално оформените пропелери до гумената облицовка, която намаляваше завихрянето на водата, всичко в „Сийулф“ бе фокусирано върху намаляването на шума.
На второ място, подводницата бе в състояние да се потапя на големи дълбочини. Точната дълбочина, до която можеше да достигне, бе засекретена и дори част от екипажа не я знаеше. При пробни изпитания бяха достигали дълбочина от две хиляди и седемстотин метра, но нямаше съмнение, че корпусът е в състояние да издържи много по-големи натоварвания.
Що се отнася до въоръжението, на „Сийулф“ имаше ракети „Томахок“ и торпеда „МК-48“, снабдени както с конвенционални, така и с ядрени бойни глави.
Най-изненадващи бяха размерите на подводницата. Дължината й бе едва петдесет метра, колкото на подводниците от среден клас през Втората световна война. Като се имаше предвид, че две трети от помещенията бяха заети от атомния реактор, машинното и системите за контрол и наблюдение, за екипажа от 134 души оставаше само една трета. Затова пък ширината й бе два пъти по-голяма от тази на обикновена подводница.
Обърнато бе внимание и на скоростта. Атомният й реактор можеше да я задвижи до трийсет и пет възела — по-бързо от всяка друга подводница, с която се очакваше да мери сили. Предимство, което обаче беше изгубено, когато ставаше въпрос за подводниците от Пленения флот.
— Имаме два „призрака“ — докладва един от офицерите в отсека за наблюдение. — Разстояние седемдесет мили.
— Посока? — попита капитанът.
— Проследявам… право срещу нас, сър.
— Скорост?
— Осемдесет и седем възела. Доста са шумни — изглежда, използват система с водно задвижване.
— Пригответе се за изстрелване на ракета — заповяда капитанът. — Въведете ъгъла на засичане и на двете цели.
Капитанът знаеше, че ако „призраците“ засекат пуска, лесно могат да избягат на торпедата. Ако не стреляше по тях, до час те щяха да стигнат Мидуей и да нападнат флота.
— На дълбочина за изстрелване — обяви офицерът от ракетното. — Подводни цели, разстояние петдесет и две мили.
— Сканиране на повърхността — нареди капитанът.
— Множество цели на сто и осемдесет градуса, разстояние осемдесет и седем мили. Два самолетоносача. Курс същият като на „призраците“.
Плененият флот. Значи не бяха успели да ги измамят. За щастие двете подводници бяха твърде напред и вероятно извън силовия щит.
— Четирийсет и три мили — докладва офицерът от ракетното. — Въведох курса на пресичане за МК-48, но засекат ли изстрелването… — Той остави изречението недовършено.
— Трябва да извършим запуск още сега — отвърна капитанът.
— Сър, те са извън обсег.
— Чуйте какъв е планът — заговори капитанът. Докато издаваше една след друга заповеди, екипажът се
