безсмъртна.
Като се имаше предвид, че Яков бе този, който я бе прострелял, Търкот не изпитваше особена симпатия към руснака — макар че Яков го бе направил в напразен опит да попречи Граалът да бъде откраднат. Руснакът бе едър и плещест мъж, доста по-висок от Търкот. Беше бивш агент на Четвърти отдел — руския еквивалент на американския „Меджик-12“. Целта и на двете организации бе да следят действията на извънземните на Земята. Както Четвърти отдел, така и „Меджик“ вече не съществуваха, жертви на събития от изминалата година.
Търкот носеше камуфлажна униформа, обвиваща свободно мускулестото му тяло. На ръкава на дясната ръка имаше емблема: стрелка, кама и три светкавици — гербът на американските Специални части. Беше среден на ръст, с къса черна коса, прошарена на слепоочията. Четинестата му брада подсказваше, че от доста време не е имал възможността да се наслаждава на горещ душ и остър бръснач.
— Студено ми е — прошепна Дънкан.
Търкот пусна раменете й и се огледа — сякаш едва сега си даваше сметка, че се намират в моргата и че Дънкан седи на металическата дисекционна маса. Изглеждаше мъничка и уязвима, загърната в окървавената си мантия. Косата й бе полепнала върху темето, лицето й бе бледо и уплашено.
Търкот я взе на ръце и тръгна към вратата. Яков, професор Муалама, Че Лу и майор Куин го последваха — това беше сърцевината на групата, воюваща срещу намесата на пришълците в земните дела. По съвпадение някои от тях командваха в момента и Зона 51.
Търкот отнесе Дънкан при паркирания пред входа „хъмви“, положи я на седалката до шофьора и заобиколи откъм волана. Останалите се качиха отзад — Куин едва успя да затвори вратата преди Търкот да настъпи газта. Той подкара право към големия хангар, издълбан в недрата на Планината на конярите. От едната им страна се простираше дълга писта, която стигаше чак до изсушеното корито на Езерото на конярите. Различни по размер и предназначение хангари и помещения бяха струпани в другия край на пистата, между нея и планината.
Зона 51 се намираше на деветдесет мили северозападно от Лас Вегас, насред безжизнена пустош; бе построена върху земя, която нямаше никаква стойност. Множество планини заобикаляха пресъхналото езеро, за чиято охрана правителството на САЩ бе взело нечувани мерки. Името Зона 51 произхождаше от военното обозначение на въздушната база Нелис, която сега бе само част от целия секретен комплекс.
Мнозина смятаха, че Зона 51 е разположена на това място заради неговата отдалеченост. Причината обаче бе едно потресаващо откритие, направено в първите дни на Втората световна война — намирането на гигантски извънземен космически кораб, скрит в една пещера под Планината на конярите — кораба-майка. С дължината си от над една миля и ширина в центъра около четвърт миля, този летателен съд не само поразяваше с размерите си, но отправяше предизвикателства към учените, пратени да го изследват. Рисунките върху плочки, открити в същата пещера, помогнаха на американците да открият в Антарктида няколко по-малки летателни устройства с форма на летящи чинии, наречени от тях скакалци. Бяха стигнали на Земята в един от хангарите на кораба-майка.
Всички тези открития бяха засекретени на най-дълбоко ниво, както нито една друга тайна, пазена от правителството на САЩ. Създаден бе специален комитет — „Меджик-12“, който да се занимава с изучаването и използването на извънземните артефакти. През следващите петдесет години „Меджик-12“ бе успял да запази откритието в тайна не само от другите страни, но и от американската общественост.
Но никой в „Меджик“ не се досещаше за действителното положение на нещата: че Земята е била посетена от пришълци още преди десет хиляди години и че те са построили първата си база на един голям изолиран остров насред Атлантическия океан — легендарната Атлантида. Около хиляда години по-късно на Земята се приземила втора група от същата раса — аирлианци — и между тях и първооткривателите избухнала гражданска война.
Едната страна била предвождана от пришълец на име Аспасия, а другата се ръководела от Артад. При последвалата жестока битка Атлантида била потопена. Възцарило се несигурно примирие. Аспасия се скрил в една аирлианска база под марсианската повърхност, в района на Сидония, който в модерни времена неведнъж привличал вниманието на земните астрономи със странните си аномалии. Артад и последователите му, кортадите, отишли в Китай, в грамадна подземна гробница близо до Циан Лин и подобно на Аспасия и хората му се подложили на хибернация.
Но през следващите хилядолетия всяка от страните продължила тайната си война срещу противниковата страна. На Земята Аспасия се представлявал от Мисията, водена от периодично подмладяван човек, когото кръстили Сянката на Аспасия и който предавал през поколенията паметта и личността на Аспасия с помощта на
В хода на човешката история двете групировки се сражавали подмолно, използвайки хората като пионки в стълкновенията си. Търкот и сподвижниците му вече бяха разкрили много факти, говорещи в полза на тази теория, но все още нямаха представа за истинските мащаби на намесата на извънземните в човешката история. Те знаеха за сблъсъка между крал Артур (Сянката на Артад) и Мордред (Сянката на Аспасия) в стара Британия, за появата и разпространението на Черната смърт — чумната епидемия през Средновековието, за основаването на СС във фашистка Германия, за откриването на атомната бомба с помощта на разработки, основаващи се на аирлианско оръжие, намерено в една от залите на Голямата пирамида в Египет — също в началните дни от Втората световна война. Много други исторически събития също бяха резултат от опитите на някоя от страните да надделее над другата.
Търкот и групата му бяха узнали също така, че неколцина оцелели хора от катаклизма на Атлантида бяха създали своя група, наречена Наблюдателите — с предназначение да следят действията на извънземните. Наблюдателите бяха бивши жреци, които преди това бяха почитали аирлиаинците като богове, а впоследствие се стараеха да държат под око развоя на конфликта между враждуващите фракции.
Истината за всичко това излезе на бял свят, когато „Меджик-12“ попадна под въздействие на извънземните след откриване на един страж-компютър в Южна Америка. Стражите, на външен вид златни пирамиди, бяха разположени на различни потайни места из целия свят от аирлианците и изпълняваха функцията на техни наблюдателни и контролни постове. Контактът с всеки от тях водеше до директен телепатичен контрол като взетата под властта на стража жертва се превръщаше във Водач. По такъв начин бяха вербувани и членовете на „Меджик“, след което Майк Търкот бе пратен от Лиза Дънкан, за да се внедри в Зона 51 и да открие какво става там.
Търкот бе узнал, че хората от „Меджик-12“ — по заповед на стража — се готвят да задействат двигателите на кораба-майка и да го отправят към Марс, откъдето да вземе Аспасия и последователите му. Освен това узна, че включването на междузвездния двигател на кораба-майка ще привлече вниманието на древните врагове на аирлианците, известни като „гъмжилото“, и ще доведе до унищожението на Земята. Търкот съумя да попречи на този план, но след това между двете фракции избухна война, на която човечеството бе ужасен свидетел.
Както се оказа впоследствие, Търкот бе успял да убие Аспасия и да унищожи приближаващия се от Марс флот, но Сянката на Аспасия се бе укрил на Великденския остров, отнасяйки със себе си Граала. Там той разполагаше с нарастваща военна сила. А в Китай Артад бе пробуден от
Ето как изглеждаше светът в този момент, когато малката група се спускаше с асансьора към Куба — командно-контролния център в недрата на Планината на конярите, откъдето се ръководеха всички операции.
Търкот отнесе Дънкан право в заседателната зала. Останалите го последваха, вратата зад тях се плъзна и в помещението се възцари неспокойна тишина. Търкот положи Дънкан в един фотьойл и се отпусна на седалката до нея.
До него седна Яков. Муалама, африканският археолог, който бе тръгнал по стъпките на сър Ричард Франсис Бъртън и бе открил тайните записки на англичанина, в които той разкриваше какво е узнал за пришълците, седна от другата страна. Муалама бе също човекът, намерил скиптъра, с чиято помощ двамата с Дънкан бяха стигнали до Черния сфинкс, в който се оказа скрит старозаветният кивот. В хода на тази
