операция също така узнаха, че Муалама е бивш Наблюдател.
После на сцената се появи възрастната китайска професорка Че Лу, занимаваща се с разкопки в горните етажи на древна гробница край Циан Лин. Професорката бе успяла да разгадае кода на топографска карта, оставена от пришълците, в която се указваха всички техни бази, между които базата в Циан Лин, Великденския остров и планината Синай, където от доста време се спотайваше Мисията.
В другия край на масата седеше майор Куин, единственият представител на някогашния „Меджик“, човекът, който познаваше вътрешните механизми на Зона 51 и бе в състояние да получи всичко, което им е необходимо, от правителството — преди Зоната да бъде напълно откъсната от останалия свят.
— Приятели — заговори Яков.
Търкот не държеше особено да чуе онова, което възнамеряваше да им каже руснакът. Не откъсваше поглед от Дънкан, която бавно идваше на себе си.
— Приятели — повтори Яков и огледа насядалите около масата. — Трябва да насочим вниманието си към най-голямата заплаха.
— И какво по-точно можем да направим? — тросна се Търкот. Беше изморен до смърт. Зад гърба си имаше дълги месеци непрестанна борба, свързана с открития, всяко едно — по-разтърсващо от предишното. От известно време обаче го преследваше съмнението, че макар да са узнали много, има определена граница, отвъд която не ги бяха допуснали нито веднъж. Нямаха представа защо е избухнала гражданската война между аирлианците, нито какви действия е предприемала всяка от страните, макар да не се съмняваха в едно — че не може да става въпрос за каквато и да било добронамереност по отношение на човешката раса.
Муалама потропа с пръсти по масата.
— Мисля, че подхождаме към проблема неправилно. Това е война. Всяка война е за надмощие. Тя е въпрос на сила.
Търкот, чийто занаят бе войната, погледна уморено археолога.
— Е, и?
— Трябва да търсим източниците на тяхната сила.
— Които са? — продължи Търкот.
— Средствата за контрол на Главния страж — отвърна Муалама. — Ако ги намерим, ще можем да управляваме стражите от Великденския остров и — може би — от Циан Лин. Може би дори стража от Сидония на Марс.
— Днес казваш, че ни трябва Главният страж, а вчера твърдеше, че ни е нужен Граалът.
— Граалът наистина ни е нужен — подскочи Муалама. — Но го изпуснахме. Сега е в ръцете на Сянката на Аспасия — зад силовото поле на Великденския остров. Граалът е наистина могъщо средство, защото крие тайната на вечния живот. Сянката на Аспасия обаче черпи силата си от стража на Великденския остров. Стражът контролира силовия щит и нановирусите, с които бяха заразени нашите войници. Чрез него той се свързва с останалите си сили. Стражът е ключът към победата.
— Само че дори не знаем къде се намира този Главен страж — въздъхна Търкот.
— В ръкописа на Бъртън се споменава един доклад на Наблюдатели, според който стражът е бил вдигнат от върха на Голямата пирамида преди няколко хиляди години — посочи Муалама.
— Но къде е бил отнесен? — попита Търкот.
— Наблюдателите… — поде Муалама, но спря.
— Продължавай — подкани го Яков.
— Да — кимна Търкот и завъртя креслото си към негъра. — Кажи ни за какво още си ни лъгал.
— Не съм ви лъгал — оправда се Муалама. — Просто не се сещах.
— Тоест трябваше да ти задаваме конкретни въпроси, за да изплуват тези неща в паметта ти, така ли? — попита Търкот, като се изправи и се приближи бавно към археолога. Спря и се надвеси над него. — Къде е Главният страж?
— В кораба-майка — отвърна Муалама.
— Корабът-майка бе разрушен — произнесе Търкот, обърна гръб на Муалама и махна с ръка. — Той се носи неуправляван в околоземна орбита.
— Говориш за кораба-майка на Аспасия. А как, според теб, е пристигнал Артад на тази планета? — произнесе безизразно Муалама.
Това накара Търкот да замръзне.
— Значи има и друг кораб-майка?
Лиза Дънкан се намеси:
— В думите му има логика. Помните ли, че открихме енергийна сфера за междузвезден двигател в една пещера в Етиопия, а корабът-майка си имаше такава.
Търкот бавно седна и кимна.
— Сферата, която открихме, идваше от Китай.
— А Артад е в Китай — добави Дънкан.
— Но в Циан Лин не намерихме кораб-майка — вдигна рамене Че Лу.
— Може да е бил на някое от най-долните нива — рече Търкот, но се съмняваше в думите си. Корабът- майка бе твърде голям, за да бъде скрит там — по-голям от самата гробница.
— В нацистките архиви, които открихте в Русия — обади се Куин, — се споменаваше, че те са търсели кивота — старозаветния ковчег, а не Ноевия. Нищо чудно така да са наричали и кораба. Може би последните оцелели от Атлантида са били качени на борда му? Това обяснява легендата за Ноевия ковчег.
— Но нацистите не са го открили — отбеляза Търкот.
— Не прегледахме архивите докрай — припомни Куин.
— Направете го — нареди Търкот.
— Аз също не успях да преведа докрай ръкописа на Бъртън — обади се Муалама. — И той се е интересувал от легендата за Ноевия ковчег.
— А аз все още не съм намерила координатите на онези места, които открих в записките на Нейбингър — добави Че Лу.
Търкот се почеса по челото. Въпреки всичко, което бяха научили, все още нямаха цялостна картина. Истината за настоящето зависеше от познанието им за миналото, а там все още имаше твърде много неизвестни. Все пак разполагаха с повече, отколкото в началото. Дали времето щеше да им стигне, за да обработят информацията?
— А ако не открием Главния компютър или не успеем да го подчиним? — подхвърли той.
Куин заговори пръв:
— Военните пращат нов флот на Хаваите. Това е последната ни защитна линия в Тихия океан. Обмислят атака срещу Великденския остров.
— Няма да успеят да пробият силовия щит — убедено каза Търкот.
— Освен ако не се доберем до Главния страж и не изключим щита — посочи Яков.
Куин сбърчи вежди.
— В архивния материал, който донесохте от Москва, имаше нещо за някакво оръжие и за щит.
— Какво нещо? — попита Търкот и се наведе напред.
— Ще трябва да погледна отново — отвърна Куин.
В стаята влезе един сержант, подаде на Куин папка с документи и безмълвно излезе.
— Или трябва да разчитаме на чудо — заключи Търкот, — или да открием къде е Главният страж и да се опитаме да го поставим под наш контрол. В противен случай и тази флотилия ще последва съдбата на предишната. Според последната информация пленените от пришълците кораби се насочват към Пърл Харбър. Нищо чудно да успеят да завладеят Хаваите и да подчинят и втората ни флотилия. Куин, предупредете адмиралите за тази опасност.
— Слушам, сър.
Търкот изгледа Дънкан, която внимателно следеше разговора.
— Какво всъщност се случи с теб? — попита той.
Дънкан премигна.
— Аз… — Тя вдигна ръце и ги изгледа, сякаш бяха чужди. — Пуснах единия от камъните в Граала. После
