Коректор: Ана Тодорова, Росица Друмева
Излязла от печат: февруари 1984 г.
Издателство „Народна култура“, София, 1984
Ф. М. Достоевский. Полное собрание сочинений в тридцати томах. Т. 14, 15, 17
Издательство „Наука“, Ленинградское отделение, Ленинград, 1976
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15682]
Последна редакция: 2010-03-24 17:00:00
,
… но романите са два. — Достоевски е възнамерявал да напише продължение на романа — втори том „Децата“. В него, според някои от версиите, главният герой Альоша е трябвало да стане революционер, да извърши терористичен акт (или само да стигне до „идеята за цареубийство“) и по всяка вероятност да бъде екзекутиран като политически престъпник. В друга версия Алексей според завета на Зосима живее сред хората, жени се за Лиза, по-късно я напуска заради Грушенка, пробудила карамазовщината у него, и след дълги лутания и заблуди се връща отново в манастира, обкръжен от деца. В. Д. Рак обръща внимание, че в процеса на Митя е допуснато нарушение, тъй като лекарите Херценщубе и Варвински не могат да бъдат разпитвани едновременно и като свидетели, и като експерти (вж. стр.705). Ако това нарушение е допуснато съзнателно от автора (който през 1876 г. прави всичко възможно за преразглеждане делото на Е. Корнилова с допуснато подобно нарушение), то е могло да доведе до касация и преразглеждане делото на Митя във втория том на „Карамазови“. — (Бел. С.Б.)
… Шекспировата Офелия… — Споменаването на Офелия, свързано тук с идеята за женската еманципация, цели да посочи „западната природа“ на тази идея. — (Бел. С.Б.)
… мисълта навек пленена. — Цитат от стихотворение на Лермонтов, прев. Кр. Станишев. — (Бел. С.Б.)
„Нине отпущаещи“ — Съгласно Евангелието, в Йерусалим имало един човек на име Симеон, праведен и благоговеен, комуто било предсказано, че няма да види смърт, докато не види Христа; и когато родителите занесли младенеца Исус в храма, той го прегърнал и го благословил с думите: „Сега отпускаш твоя раб, владико, според думата си, с миром…“ (Лука 2; 25—29) — (Бел. С.Б.)
… познаваше лично и Прудон, и Бакунин… — Прудон, Пиер Жозеф (1809— 1865) — френски дребнобуржоазен политически деец, икономист, социолог и философ. Един от основоположниците на анархизма. Лично се е познавал е Херцен и Бакунин, Михаил Александрович (1814 —1876) — руски революционер-народник, един от идеолозите на анархизма. — Бел. С.Б.
… когато стане пълнолетен… — Според руското законодателство на 21 година. — Бел. С.Б.
… въпрос за църковния съд. — Въпросът за преустройството на църковния съд възниква през 1864 г. във връзка със съдебната реформа. — Бел. С.Б.
Би трябвало да ги измислят (фр.); Иронична перифраза на известното изказване на Волтер: „Ако Бог не съществуваше, би трябвало да го измислят“ (Волтер, Послания, СXI). — Бел. С.Б.
Както един французин описва ада… — Леко преиначени стихове от пародията на „Енеида“, шеста песен, написана от Клод, Шарл и Никола Перо и Борен. — Бел. С.Б.
„Видях сянка на кочияш, която със сянка на четка чистеше сянката на карета“ (фр.)
Апостол Тома заявил, че няма да повярва, преди да види… — Йоан 20; 19— 29. — Бел. С.Б.
… въпрос за Вавилонската кула… — Вавилонската кула като символ на атеистичното устройство на света често се среща в творчеството на Достоевски от 1870-те години. От библейското предание за произхода на различните езици и народи (Битие 11; 1—9) Достоевски извежда на преден план мотива за дързостта на хората, решили да стигнат небесата без волята и желанието на Бога. — (Бел. С.Б.)
Казано е: „Раздай всичко…“ — Матей 19; 21, Марко 10; 21, Лука 18; 22. — Бел. С.Б.
… подир покоряването на Константинопол… — Константинопол — от 330 г. столица на Византия, превзет от турския султан Мохамед II през 1453 г. и превърнат в столица на Османската империя (до 1923). — Бел. С.Б.
Паисий Величковски — Величковски, Пьотър Иванович, 1722— 1794 — руски
