сега, след толкова години, технологията им ми е все още недостатъчно ясна, но в най-общи линии се състои в следното.
Физическите закони, които управляват Слънчевата ни система и на които се подчинява цялото човечество, са коренно различни от тези на Ородром. Както ми обясниха впоследствие, материята и антиматерията в тази част на Галактиката действат под силата на други, непознати на нас земляните физически закони и условия. Едно от нещата, които са успели да овладеят ородромците, е контролът над антиматерията, чрез която правят пробиви в реално съществуващият свят. Пробивите обаче са строго определени и контролирани, като се вземе предвид факта, че времето и пространството са две строго определени зависимости във Вселената, с които е трябвало да се съобразяват в началото. Пробивите, използвани в корабите им, се контролират от специални уреди, спиращи времето и изкривяването на пространството около пробива, както и в самия него. За да се придвижат в някоя точка из корабите си, е трябвало да намерят начин да извършат пробива в материалния свят за достатъчно кратко време и с абсолютна точност на координатите, спирайки времето и изкривяването на пространството. /Как го правят, все още не знам! Самите те са ми казвали, че и на тях им е все още непосилно да го обяснят напълно./ По този начин правят „дупка“ с начало и край, които си остават подвластни на едно и също време и пространство. Всичко около тази дупка обаче е чудовищно изкривено, така че една нищожна грешка в изчисленията на пробива би довела до катастрофални последици за кораба и съществата в него.
Това е все едно да изкопаеш тунел между два бряга и да преминеш през него под десетметров воден пласт отгоре. Ще спра засега до този рудиментарен етап с техническите описания на пробивите и ще се върна на разказа си.
Посредством пробива този път се озовах в коренно различна част на кораба. /Забравих да допълня, че корабът бе един малък свят, в който физическите закони на Слънчевата система не важаха. Всичко се контролираше от физиката на Ородром./
Попаднах в спокойна обширна градина, изпълнена с ухание на цветя и шум на вода от малко клокочещо поточе, течащо между корените на гъсто наредените алеи от цветя. Вместо метален таван, над главата ми грееше синевата на земното небе. Тук-там се мяркаха няколко купести облаци, които ми се сториха малко бутафорни. На всичко отгоре липсваше и слънце, а по всичко личеше, че е ден.
С отворена уста зяпах илюзорния свят, обгръщащ ме с цялата си подправена реалност.
Мекият глас на един от двамата придружаващи ме наруши минутното ми реене в небесата.
— Това е илюзия — обясни той. — Имитира родната ви планета. Искаме да се чувствате като у дома си, поне докато кацнем на Ородром. За ваше съжаление природата там е доста различна от тази на Земята, за която без съмнение тъгувате. За това решихме поне докато сте на кораба да забравите, че сте в друг свят.
Погледнах извънземния с благодарност в очите. Наистина за миг бях забравил действителността. Всичко тук бе почти истинско.
— Благодаря — смотолевих набързо и след известно колебание попитах: — Ааа… мога ли да науча имената ви, ако се наложи да се обърна към…
Двамата се усмихнаха.
— Аз съм Раган! — каза единият и кимна към другия. — А това е Готраг!
Oтворих уста, за да се представя, но Раган ме изпревари:
— Знаем. Гари Гейтс.
Зяпнах.
— Не се учудвай. Знаем всичко за теб. От момента на раждането ти досега. Имал си нелеко детство, а родителите ти са умряли рано.
— Но откъде знаете? Никога не съм ви казвал за това!
Готраг поясни:
— Когато те взехме на борда и разбрахме, че можем да спасим най-ценното, твоят мозък, решихме да прегледаме дали е в изправност.
— Изправност?
Нищо не проумявах.
— Нищо лошо — поясни той. — Просто прегледахме и записахме спомените ти от целия ти живот.
Зяпнах в ужас.
— Прегледали? Записали? Нима можете да четете по мозъка?
— Трудно е за обяснение, но ще се опитам да го опростя до форма за възприемане от теб. Човешкият ви мозък се състои от милиарди невронни връзки, свързани в един биологичен център, който възприема, обработва и запаметява приетата информация в определени граници. Всеки един от тези неврони запаметява една определена част от тази приета информация. Свързани във верига, невронните връзки записват като на лента всяко действие влизащо в обсега на зрителните ви органи. Всъщност, мозъкът е една запаметяваща биомашина.
— Разбирам, но как …
— За вас хората — продължи Готраг — мозъкът е биомашина с ограничени възможности заради неспособността ви да го използвате пълноценно. Поради определени причини, криещи се назад в еволюцията ви, сте сложили психическа бариера пред останалите 90 процента от възможностите му, заради които сте се лишили от огромни по мащаби невероятни познания и способности.
Зави ми се свят. Знаех, че ако го оставя да продължи, щях да получа голям комплекс за малоценност.
Тактично кимнах с глава.
— Извинявай, че те прекъсвам, но не би ли се спрял върху началната тема? Говорихме за прочитането на миналото ми.
Раган се ухили, а Готраг преглътна тежко.
Застинах. Да не би да го обидих?
Раган се намеси.
— Трябва да те предупредя, че Готраг е един от най-големите интелекти на Ородром. Трябва да свикнеш със сложния му научен стил на изразяване. Това, което искаше да ти каже е, че всяка невронна верига от твоят мозък е записала точно определено време от живота ти.
— Мисля, че започвам да разбирам — кимнах аз. — Значи в зависимост от дължината на веригата е и продължителността на спомена ми?
— Нещо подобно. Достатъчно е да свържем мозъка ти с мозъчния анализатор на кораба и целият ти живот ще мине през екрана. Ако желаеш по-късно можеш да го видиш?
Обърках се. Не ми се струваше нормално да видя като на филм досегашният си живот. Отблъснах поканата учтиво.
— Не, благодаря. Може би някой друг път.
— Сам решаваш. Имаш достатъчно време за всичко.
Обърна се към Готраг и за пръв път размениха няколко думи на техен език. Оказа се благозвучен, но тежък. Дори ми се стори малко страшен с натъртените си гърлени звуци. Готраг кимна в знак на съгласие с онова, което му беше казал Раган и преди да се усетя, се образува пробив под краката му, който го засмука.
Когато останах с Раган, той каза:
— Мисля, че започваш да осмисляш положението, в което се намираш?
Кимнах утвърдително.
— От теб зависи дали ще се приспособиш към нашия начин на живот. Искам да знаеш, че няма да извършим с теб нищо от онова, от което винаги са се страхували хората при евентуална среща с непозната по-развита технически извънземна цивилизация — добави той като че ли с лека ирония.
Кимнах мълчаливо. Ако намекваше за ужасяващи дисекции, изнасилвания и тем подобни, то те бяха нищо в сравнение с онова, което бях вече претърпял.
— Сега ще те оставя сам. Имаш достатъчно време да потънеш в миналото си, настоящето или бъдешето, което ти предстои. — После смени темата. — Гладен ли си?
Чувствах осезателна празнина в стомаха си, така че отговорих утвърдително.
— Много добре — каза той доволно. — Това означава, че стомахът ти функционира според
