отмести очи, после отново го погледна и попита простичко:
— Няма ли да затвориш вратата?
Той го стори.
— Нарочно се преоблякох. Не исках да ме познаят, ако случайно ме видят.
— Толкова много дребни слаби руси жени живеят тук, във Фионауей — подметна Иън.
Уайлда свали качулката си и го погледна решително.
— Знам, че няма да ти допадне това, но не ме интересува. Трябва да го направя, затова ме остави на мира.
Иън погледна въпросително към Алана, но тя само озадачено сви рамене.
— Уайлда, ти си любимата ми братовчедка. Желая единствено да си щастлива.
Тя не се усмихна, а намръщено продължи:
— Ще го направя, независимо дали ти харесва. Как да съм щастлива, докато… — Прехапа плътната си долна устна. — О, Алана, помниш ли как вчера ми каза, че ти си била вещицата? Не ти повярвах, разбира си. Толкова е глупаво да се допусне, че жена с твоя вид може да е вещица. Но ти казах, че желая магия, а ти пак настояваше, че си вещицата. Знаех, че не е вярно, но ти подхвърли, че може и да я видиш и да й споменеш, че имам нужда от нея. Срещна ли я, докато беше навън? Знам, че си била заета да се омъжваш, но наистина ми е много необходима в момента.
Иън почти залитна от шок. Уайлда търсеше вещицата, и то с отчаяние, съвсем нехарактерно за неговата повърхностна и твърда непостоянна братовчедка.
— Какво искаш от вещицата? — настойчиво попита той. Уайлда се извърна към него с почти неприкрито желание да го удари и нежният й глас се извиси:
— Магия. Казах го вече. Искам магия.
Алана изглеждаше не по-малко смаяна от Иън.
— Как да те убедя, че наистина аз…
— Тогава не би могла да ми помогнеш, нали? — Уайлда вирна изящната си брадичка. — Нужна ми е вещица, не дама.
Пред очите на Иън пробяга ужасяващ сценарий: Уайлда разговаря с прислужниците и с посетителите на имението и трескаво търси някаква вещица. Положително щеше да пострада, а той не можеше да допусне това сияещо невинно създание да се измъчва. Достатъчно й беше, че е от рода Феърчайлд.
Изведнъж Иън с изненада откри, че се е разприказвал, без да се усети.
— Вещицата все още е в сградата.
— Така ли? — смая се Уайлда.
— Така ли? — попита и Алана, но бързо се съвзе, — А, да — понякога се задържа тук.
Поставяйки решително ръка върху рамото на Уайлда, Иън я подбутна към вратата.
— Иди в спалнята си. Изчакай ме там. Ще я открия и ще дойда.
— Наистина ли? — възкликна Уайлда и плесна с ръце.
— Заради теб, Уайлда. Единствено заради теб.
Усмихна й си, изпроводи я, обърна се към Алана и откри, че не е нужно да й обяснява. Тя бе приклекнала до камината и загребваше с лопатката от изстиналата пепел.
— Това ще свърши работа, но се налага да ми намериш и парцаливи дрехи. Попитай госпожа Армстронг.
Докато я наблюдаваше, усети, че гърлото му се свива.
Светлината от огъня играеше върху лицето й и я докосваше по начин, по който той копнееше да я докосне. Над високите й скули блестяха променливите й очи. Топлината от пламъците развяваше косата й. Устните й леко се движеха.
— Какво казваш?
— Чародейната формула, с която ще облекча мислите на Уайлда. — Загледа се в пламъците и прехапа устни. — Ще ми се да знаех каква магия иска. Би ми било по-лесно.
Иън не успя да се въздържи. Приближи я в гръб и обгърна раменете й.
— Благодаря ти. — Дрезгавият му глас я накара да го погледне. Усмихна му се и облегна глава на ръката му. — Ще го направим за Уайлда, нали?
Когато Иън се върна с вълнените дрехи, Алана се беше намазала със сажди и посипала ярките си коси с пепел. Отново се бе превърнала във вещица, но като я гледаше сега, се чудеше как въобще някога е успяла да го заблуди — той, който винаги се е гордял със способността си да вижда повече от останалите. Запита се дали хората по принцип виждат само онова, което очакват.
Алана се завъртя.
— Ще я измамя ли? Как мислиш?
— За всеки случай ще приглушим светлините.
Иън я наметна с пелерината и й помогна да оформят една хубава гърбица.
— Сложих вода в котела и пуснах малко бахар и карамфил. Надушваш ли?
— Да. Каква магия правят?
Алана се разсмя и саждите около устните й се разхвърчаха.
— Просто дават хубав аромат. — Закрепи няколко кожени торбички и един нож на кръста си. — Бълбукането на водата и парата са част от представлението. Старата Маб ме научи на този номер.
— Май те е научила на доста неща.
— Да. Как да се грижа за себе си, след като мама почина. Веднъж ти ми се присмя, че съм прекарала доста време в колибата на вещицата. Иън, това отговаря на истината. Маб ме научи как да се грижа за хората си. По-късно, когато се наложи, ме прибра й ми показа как да се дегизирам. Имаше опасност да ни хванат и тя щеше да пострада, но въпреки това го направи. — Една сълза се стече по изцапаната й буза. — Много ми липсва…
Иън се приближи, избърса сълзата и размаза саждите.
— Постъпваш както тя би искала — лекуваш, помагаш. Маб би се гордяла с теб, Алана Маклауд.
— Надявам се.
Изрече го съвсем тихо и той се досети, че отново мисли за камъните. Вероятно изчезването им обсебваше цялото й съзнание. И независимо от тревогите си се беше съгласила да помогне на Уайлда. Това го правеше щастлив.
— Отивам да я доведа.
Уайлда отвори вратата още при първото му потропване.
— Алана откри вещицата да се мотае при кухнята. Готвачката искала да я изхвърли, но сега тя е готова да ти помогне.
Следвайки го пъргаво, Уайлда попита:
— Помни ли ме?
— Вещицата ли? Разбира се. Останала във Фионауей само заради теб. После иска незабавно да се върне в колибата си.
— Надявам се магията да не е много сложна. Дано успее да я направи…
— Тя е отлична вещица — увери я Иън.
— Не говореше така за нея преди. — Уайлда го изгледа учудено, докато той отваряше вратата на спалнята. — Твърдеше, че няма никакви дарби.
— Кени ковачът ме убеди в противното.
Уайлда кимна с разбиране, влезе в стаята и застина. След миг Иън разбра защо. Алана бе намалила броя на свещите и стаята тънеше в мрак. Огънят в камината весело пламтеше, над котела се виеше пара, а самата прегърбена Алана седеше величествено до масата.
— Влез, дете!
Уайлда бавно пристъпи напред, без да откъсва очи от нея.
— Влез и седни.
Срещу вещицата имаше празен стол. Уайлда го изтегли. Краката му изстъргаха по пода и момичето хвърли през рамо развълнуван поглед към Иън.
Той се сети, че братовчедка му силно се съмняваше в успеха на магията, и попита:
— Да изляза ли?
