Глава 25
Едуин намести вратовръзката си за последен път и прокарвайки ръка по безупречно вчесаните си коси, се усмихна.
Късметът му най-после проработи. Винаги е бил по-привлекателният от двамата; винаги е носил по- дръзки дрехи; определено е по-интелигентният. Ала бедността и положението му на втори наследник постоянно го възпрепятстваха. Сега, благодарение на ума си, на недискретността на покойния си чичо и настояването на господин Феърчайлд, се бе сдобил с богатство и с шанс за ново.
Какво от това, че не получи Фионауей? Като управител на имението го очакваше усилена работа и много отговорности. Завръщането на Алана го отърва от непривлекателното задължение и му даде възможност да цеди имението без никакви усилия. Знаеше колко сериозно гледа тя на задължението си да спазва древния съюз и сега се готвеше безскрупулно да се възползва от това. Братовчедка му неминуемо щеше да се прегъне пред заплахата от шантаж.
Обаче имаше прекалено много от Маклаудови в себе си и нямаше да си позволи да постъпи, както господин Феърчайлд настояваше. Никой нямаше да копае морския бряг, за да търси скъпоценните опали. Просто щеше да заяви претенциите си, а Алана и водните духове не биха дръзнали да му се противопоставят. Наслаждаваше се на мощта, с която се сдоби. Господи, колко се наслаждаваше!
Тази сутрин щеше да спре при стаята на Уайлда и да й предложи да я съпроводи на закуска. В крайна сметка беше не по-лоша партия от Брайс. Дори по-добра, защото брат му винаги се бе заричал да се ожени за богата жена с титла, а Едуин не се бе изхвърлял с подобни приказки.
Потупа джобчето, което набързо приши от вътрешната страна на сакото си. Тя постоянно гледа Брайс, флиртува с него — да, но заради двата морски опала, които открадна, жена като Уайлда щеше да погледне благосклонно и на неговото ухажване. Самият той не възразяваше да има толкова красива съпруга, че цяла Шотландия да му завижда.
Отвори вратата и излезе в коридора. Чу някакъв разговор. Спря и погледна към портала отсреща. Натам беше стаята на Брайс — чуваше се неговият глас и като че ли някаква жена му отговаряше.
Вратата се отвори със замах и Едуин бързо се скри в спалнята си. Затаи дъх. Жената, наметната с качулка, излезе в коридора. Не виждаше лицето й, но само една дребна жена с буйни руси коси имаше във Фионауей. И само една жена говореше по този задъхан начин.
Брайс обаче не я оставяше много-много да говори. Непрекъснато я прекъсваше с целувки и нежни милувки… Накрая я подбутна и тя прелетя край Едуин.
Изглеждаше така влюбена, че дори не го забеляза.
Брайс обаче, разчорлен и развълнуван, го видя и облегна ръка върху рамката, сияещ.
— Поздрави ме, братко! Най-после прие да стане моя съпруга.
— Честито — промълви Едуин със стиснати устни.
И си даде сметка, че господин Феърчайлд е прав — освен пари и власт има и други неща. Възмездие.
Иън, прегърнал Алана през кръста, я водеше към трапезарията.
Предишната вечер имаше упражнение по въздържание. Докато Алана се къпеше. После, когато легнаха и тя се сгуши в ръцете му. Търсеше утеха, не нещо друго, и той й я даде. Държа я в обятията си цяла нощ и не спираше да си повтаря: моето легло, моят дом, моята съпруга. Ще има и други нощи. Хиляди нощи. Цял живот.
Сега вдъхваше аромата й на розов сапун. Никоя от познатите му жени не би дръзнала да окачи грубовата огърлица с камъни за заклинания над модна кафеникава рокля. Алана обаче го направи. Лицето, походката, стилът й, бяха уникални.
Сега самоувереността й бе понамаляла, но той щеше да й я възвърне, защото смиреността никак не й подхождаше.
Спря пред вратата.
— Иън?
— Да?
— Наистина ли мислиш, че ще го намерим?
— Ако търсим на правилното място и в подходящия джоб, вероятно ще успеем. — По навик докосна мястото, където стоеше пръстенът му. Какъв момент избра само да го хвърли в морето! — Не се безпокой, Алана. Който е взел камъните, ще иска още и ще се издаде съвсем скоро.
Кимайки, тя стисна ръката му.
— Да, прав си, разбира се. — Влезе в трапезарията и усмихната поздрави:
— Добро утро.
В следващия миг застина.
Иън се блъсна в нея и я сграбчи през талията, за да запази равновесие.
— Какво…
В един миг разбра причината за изумлението й. Роднините им седяха около масата, почти привършили със закуската. Брайс забоде поглед в младото семейство с неприкрито отвращение. Едуин изобщо не вдигна очи от чинията. Лезли ги съзерцаваше злорадо. А Уайлда изрече с най-враждебния си тон:
— Какво лошо има? Много хора са го правили. Искам да кажа — не е виновен Иън, че чичо Лезли е спал с майка му, но никога не се е оженил за нея.
Сякаш гигантска ръка я блъсна. Гласът й прегракна.
— Кажи ми, че не е вярно.
— Че съм незаконороден? — Говореше бавно, насилвайки се да разбере защо е така разстроена. — Напротив — вярно е.
— И не си ми казал?
Обади се Уайлда:
— Сигурно й е обещал какво ли не. Мама смята, че мъжете са способни на всичко, за да прелъстят една жена.
Иън се опитваше да й припомни:
— Казах ти, че баща ми е давал обещания на майка ми, които не е спазил.
— Но аз не схванах, че не се е оженил за нея!
Иън я гледаше стъписан. Това същата жена ли е, която прие да се омъжи за него въпреки неприкритото му желание да притежава земята? Същата, която се примири дори със свекър като Лезли?
— Какво друго обещава един мъж на една жена? Стори ми се, че разбра, но не те е грижа.
— Не ме е грижа? И защо да не ме е грижа?
— Ами така лесно прие… доста странното ми потекло. Това, че съм незаконороден не ми се стори толкова важно.
— Не е важно ли? — Алана се разтрепери, сякаш през отворените прозорци нахлу студен вятър. — Та именно това е важно за мен!
— Сигурно чичо Лезли е обещал да се ожени за нея, а после е отказал. — В тона на Уайлда се долавяха нотки на отчаяние и пълна готовност да очерни стареца. — Та той лъже през цялото време. Той е невероятен лъжец.
— Не разбирам. — Иън се опита да хване ръцете на Алана, за да възстанови връзката, която винаги бе съществувала помежду им. — Кажи ми какво точно съм направил!
Тя отстъпи рязко назад, прокара ръка през косите си и по пода се разхвърчаха фиби. Явно наистина изпитваше силна болка.
— Провали ме. Провали всичко.
— Защо всички изглеждате така? — проплака Уайлда. Иън се огледа. Брайс и Едуин бяха скочили на крака.
— Все още не разбираше нищо.
— Какво ще правим? — попита Брайс.
