Затова задържа вятъра. Шумовете стихнаха. Дърветата замръзнаха неподвижни. Птиците замлъкнаха. Животните се смълчаха. Облаците притискаха всяка утеха. Ставаха все по-зловещи. Иън зачака. Чакаше рибарите да се приберат на брега. Чакаше селяните да се изнесат от полето и да се укрият по къщите си.
Чакаше Лезли да проумее способностите на сина си и да се научи да потреперва от страх..
После, вдигайки ръце, отприщи стихията.
Гневът се стовари върху Фионауей като отмъстителна ръка. Светкавиците проблясваха — диви и огнени. Гръмотевиците трещяха в адска какофония. Вятърът вдигаше кафеникавите листа от земята и ги завихряше във въздуха. И се изля дъждът.
Иън влезе в колибата — наложи му се да използва всичките си сили, за да затвори вратата. Вече не желаеше да се отказва от произхода си на воден дух. Виновни бяха Лезли и майка му; свободата, с която бяха злоупотребили.
Наблюдаваше как Алана върви към него със запалена свещ в ръка. Светлината я къпеше в злато. Проблясъците на светкавиците я обливаха в сребро. Всяка изящна извивка на тялото й загатваше тайни. Косите й грееха.
— Иън, ти ли го направи?
Думите й прозвучаха укорително, но него не го интересуваше, че зловещите му умения най-после я бяха отблъснали. За да преодолее грохота на бурята, изкрещя:
— Аз.
— Браво!
Сърцето му подскочи от тайнствената усмивка, плъзнала се по устните й.
Остави внимателно свещта върху перваза и пристъпи към него. Погали гърдите му и повтори:
— Браво!
Кръвта във вените му закипя.
Алана зарови пръсти в косите му. Придърпа го надолу. Изправи се на пръсти и го целуна.
С отворени устни. Засмука долната му устна и простена, възбудена от вкуса му. Докосна зъбите му с език. Дъхът й го топлеше.
Отдръпна се назад, хвана главата й и я задържа.
— Алана, знаеш ли какво правиш?
Очите й бавно се отвориха. Облиза долната си устна и отвърна:
— Ставам част от бурята.
Той я желаеше. Винаги я желаеше. А сега, тук, тя явно също копнееше за него. Пръстите му се заровиха по-дълбоко в косите й и внимателно започна да изучава лицето й. Алана, жената, която никога нямаше да разгадае. Жената, с която с радост би прекарал живота си.
— Добре е да си напълно сигурна.
Притисна тялото си към неговото и леко залюля бедра.
— Иън? Сега!
Загуби контрол. Вдигна я и стигна масата. Положи я. Ръцете му останаха върху краката й. Вдигна полите й и пристъпи напред.
Наблюдаваше го с топли, сияйни очи и се държеше, като че ли той е господар, който няма равен на себе си.
— Докато идвахме насам, ми се искаше наистина да съм вещица, за да имам силата да изпратя възмездие на баща ти…
Дъхът й се учести — той опипваше пъпката вътре в нея.
— Да изпратя възмездие на всички…
С изключителна нежност погали мястото, където ставаше розова, и усети, че вече е влажна и топла. Алана се напрегна.
— О, Иън, усещането е… — Понечи да хване ръката му. — Недей. Не мога да говоря. Искам да ти кажа…
— Слушам те. — Тя видимо копнееше за него и щеше да го има. Но още не бе напълно готова. — Разкажи ми за възмездието.
Алана се надигна на лакти и погледна мястото, което той галеше. После — лицето му. Протегна ръка и я плъзна по панталоните му там, където ерекцията му опъваше копчетата.
— Възмездието… може да е…
Искаше да се съблече и да се гмурне в нея до забрава.
Но нямаше да я остави да се измъкне така лесно. В едно отношение поне днес Иън Маклауд щеше да е победител.
Ръцете му вече се бореха с копчетата на панталоните. Устните й се разтвориха. Долови слабото проблясване на зъбите й, докато освобождаваше копче след копче, и я видя как се бори за глътка въздух.
Навън бурята се засили. Вятърът виеше, гръмотевиците трещяха, светкавиците проблясваха.
Разтвори панталоните си. Тя се излегна назад, протегна ръце и го подкани:
— Побързай!
Не, нямаше да го стори. Желанието му бе очевидно, но решението му бе друго.
— Толкова си красива. — Подпъхна ръце под колената й. — Помниш ли… — с крак придърпа пейката, — …когато ти казах… — Седна и изтегли Алана до ръба на масата. — …как искам да те целувам навсякъде?
Очите й се разшириха.
— Иън… — Помъчи се да се изправи. — Иън… Канеше се да го разубеди с думи. Да го възпре да я вкуси там свежа, чиста и… негова.
— Гледай, ако искаш — промълви той. — Това прави нещата само по-горещи.
Алана простена и се отпусна. После отново се надигна.
— Иън…
— Гледай ме!
И тя се загледа. Започна от глезена й. Целува вътрешната страна на крака й по цялата му дължина. После спря и се усмихна. Едва дишаше. Краката й трепереха.
— Не искам да го правиш — едва промълви тя.
— Наистина ли? — Вдигна целунатия крак на рамото си и започна дългото пътуване по другия. — Аз пък бих казал, че силно го желаеш. — Погледна бакърените й коси и ги сравни с косъмчетата между бедрата й. — Така силно, както самият аз. Очакването е ад, нали?
С пръсти я разтвори. Бе така красива, женствена, подканваща.
Зарови ръце в косите му.
— Това не е редно…
Той се засмя.
— С кого си го обсъждала? — Усмивката му се стопи. — Остави ме да те любя. Ще ми достави огромно удоволствие.
Пръстите й се отпуснаха.
— Добре. Но само за да те направя щастлив.
— Ще бъда изключително щастлив…
Когато я докосна с език отново проблесна светкавица и се чу тътен на гръмотевица. Мускулите му се напрегнаха — не разбираше дали тя се дърпа, за да го избегне, или от екзалтация. Вдигна глава и я погледна. Видя една жена в екстаз: с отметната назад глава, стиснала ръба на масата. Зърната на набъбналите й гърди стърчаха през бюстието.
Именно това бе научил из будоарите на Индия, Таити и Лондон: как да докара Алана Маклауд до пълен оргазъм. Ближеше я, засмукваше пъпката между бедрата й, вкусваше наслада. Пъхна език в нея. Зарадва се на потреперванията и на тихите й стонове.
Алана опитваше да забави кулминацията, но най-после се предаде и потрепери неудържимо в екстаз. Иън пъхна пръст в нея и усети спазмите й.
Господи, колко е тясна, сладка, гореща и единствено негова!
