— Иън — извика тя прегракнало. — Моля те, Иън!
— Да?
Изправи се, ритна пейката настрана и смъкна панталоните си. С умело движение проникна в нея. Тя извика и мускулите на влагалището й се стегнаха — държеше го, сякаш никога нямаше да го пусне. А той си помисли, че би останал така завинаги.
И тогава го обзе страстта. Проникваше отново и отново в нея. Всяко движение го отвеждаше все по- дълбоко. Стоновете й насърчаваха желанието му. Алана вдигаше бедра, за да го пресрещне и да му достави желаната наслада.
Този път бе вътре в нея, когато тя стигна до края. Краката й го обгърнаха, задържа го, после се отпусна върху масата изтощена. Иън изчака спазмите й да се поуспокоят и постави ръце от двете й страни. Наведе се над нея и проникна дълбоко. Семето му проникна в утробата й.
Стори го с победен вик.
Отпусна се върху нея. Гърдите му се повдигаха неравномерно, дъхът му бе затруднен. Искаше да я целува, да й опише блаженството си от сливането им, да я гали, докато се съвземе.
Но смееше ли? Зачуди се дали не я е наранил, дали не й е дал прекалено много, дали не е очаквал опитност, каквато тя нямаше. За нея всичко това бе ново и едва ли разбираше какво бе предизвикала.
Напрегна се, тъй като Алана се канеше да проговори.
— Иън? — Мекият й глас го галеше. — Надявам се, нямаш нищо против, но… аз те обичам.
Глава 27
Нямаше намерение да прави подобно признание. Беше преценила, че за Иън би било по-добре първо да се впише в ежедневието на Фионауей. Но сега се съмняваше дали той изобщо щеше да получи тази възможност и искаше по някакъв начин да го утеши за загубата му. Фразата сама се изплъзна от устата й и увисна помежду им като примка.
Иън не се опита да я убеди, че всъщност тя не го обича. Не отрони и дума. Просто я отведе в леглото. Съблече я. Огледа всеки сантиметър от тялото й като нещо свято. Откачи огърлицата й. Обсипа шията й с целувки. После я люби бавно и нежно. Предизвика такъв водовъртеж от страсти, че тя издаваше единствено звуци на наслада.
Сега, прилепила се към него, бе обгърнала кръста му с ръце.
— Съпруже, не би ли искал да хапнеш нещо? Нали помниш, че така и не закусихме?
Иън мълчаливо съзерцаваше колибата на вещицата. Светкавиците все още раздираха тъмнината.
— Не си ли гладен? — Целуна го по рамото. — Добре. Имам по-велики планове за теб.
Продължаваше да не отронва и дума. Несъмнено бе отдаден на дълбок размисъл. Никога не бе виждала толкова вглъбен човек.
— Не си ли любопитен да узнаеш какви са?
— Кои?
Звучеше малко дрезгаво и замаяно.
— Плановете ми.
Прокара палец по гърба му. Опитваше се да го отпусне.
Когато стигна основата на гръбнака, той изръмжа и с протегна.
— Плановете?
Усмихна се на тръпката, която премина през мускулите под ръката й, седна и разтърси коси.
— Аз ще те обръсна.
Надигна се, прекрачи го и слезе от леглото. Отиде при големия куфар, затършува и накрая измъкна един халат. Гледаше гладно. Но и някак отчуждено.
— Обръсни ме.
Усмихна му се.
— Малко топла вода, остър бръснач и най-после ще видя цялото лице на своя съпруг.
— Разбира се. Обръсни ме. — Звучеше малко по-оживен. Надигна се и се подпря на лакти. — Открила си по-добър начин да се отървеш от нежелания съпруг, вместо да прибягваш до анулиране на брака.
Враждебността му я стресна. Алана примигна.
— Какво искащ да кажеш?
— Защо просто не си признаеш, че искаш да ми прережеш гърлото?
Циничната му забележка я разгневи и докато се стараеше да се овладее, й се прииска тя да притежава способността да се изразява посредством светкавици и гръмотевици. Вместо това се налагаше да се задоволи с думи. С ръце на хълбоците се загледа в потъналия в сенките мъж.
— И защо ми е притрябвало да ти прерязвам гърлото?
— Защото ти струвах Фионауей.
— Фионауей. Фионауей…
Тя си мислеше за обзелите го бурни емоции, а на него от главата му не излизаха обширните й земи.
Затършува из куфара и извади кадифената роба. Нефритеният й цвят подчертаваше тена на лицето и косите й. В момента обаче искаше просто да се покрие й затова я навлече.
— Значи прибързах, като отхвърлих предложеното от Едуин разрешение, така ли?
Иън застина.
Тя напипа коланчето и го стегна на кръста.
— Вероятно ти желаеш анулиране на брака ни — продължаваше Алана.
Обвинението й увисна във въздуха и Иън бавно се надигна, за да го поеме, С високия си ръст той буквално изпълни малката стаичка. Проблясванията на светкавиците се отразяваха със сребристо искрене в тъмните му като нощта коси. Цялото му тяло блестеше — нещо средно между разтопена стомана и полиран бронз. Загадъчните му очи улавяха светлината на свещта.
— Представа нямам за какво говориш, но аз не желая никакво анулиране.
Хванала краищата на кадифения колан, тя попита:
— Макар че вече не притежавам онова, което ти искаш?
— А аз какво искам?
— Фионауей.
Стисна зъби и пристъпи към нея.
— Нали няма да изопачиш нещата така, та да излезе, че си се разделила с мен, за да ми направиш услуга?
Преглътна и завърза още един възел на коланчето.
— Никога не си го крил. Винаги съм знаела колко много искаш Фионауей.
— Не, милейди. — Тонът му стана подигравателен. — Обвиняваш ме за твоето падение.
Този път тя пристъпи към него, съвсем близо. Внимателно започна да го изучава. Очите му бяха изгубили тайнствеността си. Бяха просто разярени и обидени. Той не можеше да очаква тя да се държи по-различно от всички останали, които до този момент го бяха наранявали.
Сърцето й се свиваше заради неговата мъка, но същевременно искрицата надежда у нея се разгаряше.
— Искам да си щастлив, а знам, че не можеш без… Ти искаш имението. Ако държиш на анулиране, няма да те спра.
— Каква актриса! Нямаш равна на себе си. — Обърна й гръб. — За малко да ме убедиш.
Вдигна панталоните си, нахлузи ги ядосано и погледна към прозореца.
Искаше да си тръгне. Като див звяр искаше да избяга от нея и от цялата ситуация. Вятърът обаче продължаваше да фучи и дъждът се лееше. Закрачи напред-назад. Светкавиците озаряваха небесата, а кепенците протракваха.
Бурята, предизвикана от самия него, го държеше като в капан. Тук. При нея. И сигурно не само заради загубата на земите сега кръстосваше и ръмжеше така. Тя трябваше да разбере.
— Седни — посочи му пейката.
С вирната глава и разширени ноздри, той я изгледа свирепо.
— Не ставай толкова драматичен! — Видя го как се изчервява. Вдигна върху масата кофата, наполовина
