пълна с вода, и потопи в нея ленената кърпа. Изцеди я и ласкаво попита: — Ако обещая да не ти прережа гърлото, ще седнеш ли?
— По дяволите, как само ме дразниш!
Тръшна се върху пейката с цялата си тежест — тя се разклати и едва не се преобърна. Наложи се да я задържи с ръка. Облегна лакти на масата, придавайки си съвършено спокоен вид.
— Не желая да те дразня. — Докато говореше, Алана държеше кърпата над пламъка на свещта, за да я затопли. Когато започна да й пари, наведе главата му назад и я омота около лицето му, Той трепна и яростно изруга, но тя я притисна още по-плътно. — Сега! — Притисна бедрата му с колене, за да му попречи да мърда. — Винаги ли, когато някоя от жените ти обяви, че те обича, си толкова несговорчив?
Отблъсна ръцете й.
— Жените ми ли? — Смехът му изтрещя като гръмотевица. — Аз нямам жени!
— Тогава любовниците ти. Когато ти кажат, че те обичат, винаги ли побягваш?
— Няма да обсъждам това с теб. — Кърпата започна да се смъква от лицето му и той я задържа. После, сякаш търпението му се изчерпа, стана. — Какво те кара да мислиш, че искам да избягам?
Алана едва не се усмихна, но се овладя.
— Женската ми интуиция.
Настани се отново до масата и обгърна плътно лицето си с кърпата. Приглушено уточни:
— Никоя никога не ми го е казвала досега.
— Не, разбира се. — Открито му се подиграваше. Разгъна друга чиста кърпа и я завърза около врата му. Потърси из куфара бръснача. Междувременно подметна: — Заради лицето ти, с което приличаш на Божи пратеник на земята, и заради неотразимия ти чар всичките ми прислужнички въздишат по теб, а ти твърдиш, че никоя жена досега не ти е казвала, че те обича. Придърпай и другата кофа, ако обичаш.
— По дяволите! Да, прислужничките ме харесват. Постарах се за това. Старая се да накарам всички хора да ме харесват. — С блеснали очи я наблюдаваше как уверено остри бръснача. — Твърдо бях решил да се справя и с ролята си на господар на имението. Но жените… Не… Жените не ме обичат.
Алана провери острието с палец, а после — видимо доволна — постави бръснача на масата.
— Значи до вчера си бил девственик?
— Жените ме желаят. Заради парите ми. Или защото ме смятат за опасен и те търсят неповторимата тръпка. Да не съм се представил незадоволително?
— Любенето ти, както добре знаеш, е зашеметяващо. — Наведе се към него и го целуна по устните. — Но ако и аз наистина съм първата, която те обича… Е, тогава разбирам защо си смутен.
Задържа я с ръка на гърба и. Мускулите й трептяха под дланта му и той се наслади на движението.
— Защо смяташ, че съм смутен?
— Просто не обичаш хората да се приближават прекалено много до теб.
Рязко отмести ръката си. От детството му никой не успял да проникне зад тайнствената му фасада. А това момиче беше разбрало страховете и безпокойството му
— Май и в теб тече кръв на воден дух. — Гръмотевица изтрещя и разтърси колибата. Изчака я да заглъхне Как иначе ще виждаш чувствата?
— Едва ли повече от няколко капчици. — Разпени сапуна по дланите си и намаза брадата му. Вдигна бръснача.
— Наведи си главата назад. — Подчини й се и тя приближи острието до адамовата му ябълка. — Готов ли си?
Ако се наведеше още малко, щеше да надзърне в деколтето й. И да е напълно готов.
— Иън, наистина нямам намерение да ти прерязвам гърлото.
Не, разбира се. Алана никога не би избрала лесния път; нито би му позволила той да поеме по него. Щеше да продължи този разговор, докато той избяга, полудее или… докато не й повярва, че го обича.
Смееше ли да й повярва?
С плавно движение свали част от мустаците — за негова изненада, — без да го нарани. Внимателно избърса пяната от острието и продължи. След първите напрегнати мигове си даде сметка, че го прави много умело.. Изключително умело.
— По-добра си от моя камериер!
— Навремето бръснех баща си. Нямаше вяра на никой друг. Из Фионауей се навъртаха прекалено много хора, които биха искали да го видят мъртъв. А моето чувство за дълг било толкова силно, че никога нямало да му прережа гърлото. — Взе чиста кърпа и избърса лицето му, — За съжаление се оказа прав.
Не издържаше повече. Трябваше да знае.
— Защо не ми се сърдиш? Заради мен загуби Фионауей!
— Вината си е моя. Не научих всички подробности около произхода ти.
— И как го допусна, след като си толкова стриктна?
Очакваше отговора й със затаен дъх.
— Вероятно не ме е интересувало. — Избърса нежно врата му и отново хвана бръснача. — Докато бях вещица, ти се грижеше добре за Фионауей. Разбра коя съм, но не направи опит да ме убиеш. Вместо това предложи да се ожениш за мен. Не ме убеждаваше в безумната си любов. Каза ми истината. Искаше Фионауей не заради богатството му от морски опали, а защото го чувстваш като свой дом. — Отново насапуниса ръце и този път натри бузите му. — Ти си добър мъж, Иън Маклауд.
— А ти си възпитана доста строго, Алана, щом възприемаш решението ми да се оженя за теб, а не да те убия, за проява на благородство.
Трапчинката й сякаш му намигна, когато му се усмихна.
— Има такива, които не биха се поколебали, стига да знаеха къде да ме намерят.
Все още не можеше да проумее откъде извира доверието й в него.
Сякаш прочела мислите му, тя се облегна на рамото му и повтори:
— Обичам те!
Думите го прорязаха.
— Невъзможно е да обичаш един осакатен мъж.
Със свободната си ръка тя приглади назад косите му и се загледа в очите му.
— Ти не си такъв. Ако бях суетна, щях да разтръбя на света, че съм се омъжила за най-привлекателния мъж в цяла Шотландия.
Все така с отметната назад глава той се съсредоточи в чертите на лицето й. Луничките се разпиляваха около носа, а широката чувствена уста или се усмихваше, или се мусеше, или — като сега — бе решително стисната. За Алана емоциите бяха най-добрата страна на живота. Завиждаше й за тази наивност. Но както знаеше, че не би понесъл тя да претърси и разкрие всички тъмни ъгълчета на душата му, така знаеше, че трябва да я предупреди.
— Не виждаш белезите, не виждаш недъзите. Не ме обичаш. Влюбена си в една илюзия.
Засмя се. Като тъмно предупреждение.
— О, Иън, нима си въобразяваш, че не разбирам в кого съм влюбена?
С върха на пръста си извърна главата му. Дочу бръснещия звук на острието и още една част от лицето му се оголи. Слънцето щеше да опали кожата му. Вятърът щеше да я обрули и постепенно щеше да загрубее. Де да можеше по същия начин да закали и духа си.
— В сравнение с теб съм млада-зелена. Не споря. Но това съвсем не означава, че ти знаеш всичко, а аз — нищо. — Наведе се напред и опря буза в неговата, леко тананикайки от задоволство. — Всъщност… — Дъхът й докосна ухото му. — …става ли въпрос за любов, аз съм по-наясно от теб.
— Нима? Да не би това да означава, че на много мъж си признавала любовта си?
Засегната, Алана се изправи.
— Разбирам защо се тревожиш да не ти прережа гърлото. — Поразтвори предниците на робата си и продължи: — Не ставай глупав. Няма никакви мъже. До появата ти не гледах с особено добро око на тях. Любовта не е само това което става между мъжете и жените.
— Така ли?
В момента, с прикован към бедрата й поглед, бе готов да се закълне, че любовта е точно това.
Постави коляно върху бедрото му. Ароматът й го опияняваше. Неспокойното отъркване на тялото й в неговото го изпълваше с доволство. Вятърът навън виеше, но вътре бе уютно и топло, а гърдите й бяха
