достатъчно близо, за да го докосне с устни. Изчака трепетно да отгърне и горната част на робата си.
— Стисни устни! Искам да направя брадичката ти.
— Да направиш брадичката ми?!
— Да я обръсна. Искам да я обръсна. Хайде, стисни устни. — Той се подчини и видя как тя несъзнателно го имитира.
След малко се обади и думите й прозвучаха странно.
— Обичам Фионауей. Обичам хората си. Обичам котката си. — Направи жест към заспалата на черджето Уиски. — Преди много време обичах и мама. Винаги ми казваше как да постъпя. Мъмреше ме или ме принуждаваше да поема отговорността си; присмиваше ми се, когато се съпротивлявах. — Направи гримаса. — И въпреки това я обичах.
— Защо?
— Имаш трапчинка на брадата — отбеляза тя ни в клин, ни в ръкав. — Според мен можеш да минеш за най-привлекателния англичанин на света.
— О, такъв съм. Поне така твърдяха жените.
— Да ти оставя ли мустаци?
— По-добре да го видиш цялото. — Хрумна му, че ако тя успее да обръсне деликатния контур на горната устна, става съвсем безпредметно да си търси камериер. — Как може да си обичала майка си, щом е била такава?
— Какво значи „как“? Обичах я, защото тя ме обичаше. Беше я грижа какво правя. Така че не ми разправяй, че не знам какво е това любов. По-скоро ти няма да я различиш, дори да ти се изправи пред очите.
Наведе се и леко го ухапа по рамото.
Потрепери и посегна да я вземе в прегръдките си, а тя се засмя и го погледна с очакване. Усещаше топлината й и се чувстваше по-жизнен откогато и да било. Вкопчваше се в нея с отчаяната надежда един ден да сгрее сърцето му.
— Не мога да отвърна на обичта ти…
— Ами… Вероятно… Поне не сега… — Гърдите й се надигнаха и спуснаха в ритъма на въздишката. Плъзна бръснача по другата му буза. Докато отстраняваше мустаците му, отбеляза: — Но не си в състояние да смажеш надеждите ми.
Изглежда вярваше, че обича ли го достатъчно, рано или късно и той ще отвърне на емоциите й. Но всичките тези години в самотно скитане…
— Аз не съм добър човек.
Алана отметна глава и се изсмя жизнерадостно, — нямаше начин да не забележи изящната извивка на шията й и да не долови аромата й. Зачуди се как тази жена успяваше да създаде чувственост с едно бръснене и един оживен спор.
— О, Иън, бих казала, че си изключително добър човек.
— Предизвикателна жена!
Все така усмихната, тя се насочи към горната му устна и с деликатно докосване премахна всички остатъци от мустаците. Избърса пяната, отдръпна се и огледа работата си.
— О-о-о-о… — Звукът издаваше възхищение. Изкушението надви и ръката й се плъзна по лицето му — позадържа се върху бузата, проследи извивката на скулите и спря на брадичката. — Прав си. Ти си най- привлекателният англичанин. — Дръпна кърпата от врата му, наведе се и устните и се озоваха съвсем близо до неговите. — Въпросът е, че щях да се омъжа за теб… независимо от вида ти.
— Нима?
Обгърна я с ръце. Бръсначът издрънча.
— О, да!
Претегли думите й и прецени, че са искрени. Говореше истината. Вероятно не цялата, но достатъчно, за да предизвика признанието:
— Винаги съм смятал, че ако обичам някого, ще съм в състояние да направя магия.
— Твоите магии окъпаха Фионауей. — Целуна го леко, а после отърка устни в неговите. — Харесваш ми без брада.
— Радвам се. — Разтвори робата й и огледа тялото, върху което имаше претенции. — Аз пък току-що открих колко много обичам да ме бръснат.
Алана рязко се дръпна. Той я пусна, озадачен защо не го прегърна. Дали я обиди? Отново ли бе станала стеснителна? Или капризна? Оказа се, че не. Беше се отдръпнала само за да развърже двойния възел на коланчето и да остави робата й да се свлече на пода.
Не се налагаше да я взема, настоява, съблазнява. Сама му се предлагаше.
Истински негодник! От най-лошите типове сред издънките на рода Феърчайлд! Но трябваше да я притежава. Беше се разкрил пред нея, а тя — като магическо огледало — му връщаше променен образ. По- добър.
Реши този път той да подържи огледалото пред нея — искаше да й покаже какво въздействие оказва тя върху него и това най-важното — защо. С трепереща ръка погали извивката на бедрото й и промълви:
— Ако обичам някого, мога да направя нещо повече от това да предизвикам буря. Мога да направя истинска магия.
Отново проблесна светкавица. Иън вдигна ръце. В този миг изтрещя и гръмотевица. Електричество пробяга по нервите му, докато деликатно галеше кожата й.
Алана отметна назад глава и простена:
— Да… Магия…
Не можа да не й признае нещо, което винаги бе таил в сърцето си.
— Ако обичам някого, ще накарам новата луна да засияе като при пълнолуние. Ще успокоя вълните във ветровита нощ. Ще загладя океана като стъкло.
— Кой знае защо… — наклони главата му назад с леко подръпване за косата — …ти вярвам.
Взе ръката й и я доближи до устните си, прошепвайки:
— Ако обичах някого, това щеше да си ти!
Лезли протегна крака към камината. Отново бяха подпухнали. Приличаше на бухнало тесто. Натиснеше ли, пръстът му потъваше и трябваше да чака дълго, за да изчезне вдлъбнатината. Сега обаче щеше да се оправи. Подготви всичко; оставаше само да пристъпи към действие — преди времето му да е изтекло. Изведнъж самоуверено обяви:
— Започваме да търсим опалите веднага!
Едуин едва вдигна глава от счетоводните книги на Фионауей.
— Ще трябват миньори. Селяните във Фионауей няма да различат жилата дори тя да им извади очите.
Лезли примигна.
— Няма значение. Хващат кирките и раздробяват цялата брегова ивица.
— А ако не желая тя да бъде раздробена. — Едуин обърна бавно една страница.
Лезли надигна глава и го изгледа злобно.
— Ще правиш както ти наредя.
— Защо? — Сините очи на рода Маклауд, така сходни с тези на Алана, го гледаха, без да трепнат. — Сега, след сватбата на Алана, след като тя изобщо не е тук, вече не си опекун. Не ти ще командваш.
Този глупак го предизвикваше — него, който задвижи всичко! Лезли се постара да си поеме дълбоко въздух, за да потисне вика, който напираше в отговор, но гърдите му се оказаха прекалено задръстени. Затова се задоволи с вбесено просъскване:
— Така ли ми се отплащаш за всичко, което направих за теб?
— Просто ми съобщи за извънбрачния си син. Това беше достатъчно, за да пипна Фионауей. Оценявам го. — Едуин отгърна следващата страница и се намръщи. — Пък и като гледам тези цифри, бих казал, че вече си си получил възнаграждението. Профукал си всеки грош, припечелен от Фионауей.
