Кучето се надигна, за да се протегне и разтърси, прекоси салона и навря муцуна в ръката на Иън. Той го потупа. Същото стори и Алана. Лезли отбеляза кисело:
— Развали още едно куче, Иън.
Иън почеса Дамон по брадичката и с това му достави видимо удоволствие. Загледа се в баща си. Според Алана баща му го обиждаше от завист. Неуважителна причина — по мнението на Иън, — за да съсипеш живота на двама души. Улавяйки погледа на Лезли, той отбеляза:
— Всяко същество трябва да знае, че има някаква стойност, татко. Просто дадох на Дамон да разбере, че го ценя.
Отчаяно се опита да внуши на баща си, че той също е същество с определена стойност. Че дори сега е готов да му прости.
За миг Лезли го погледна, разбрал посланието. Но за разлика от Дамон той разполагаше със способността да отхвърля подобни утехи. Затова преднамерено сведе поглед и изсумтя презрително.
— Винаги си бил мекушав. Точно като онази никаквица, майка ти.
Иън откри, че нещата не стават по-добри от това, че знае защо баща му го мрази. Нищо нямаше да се промени, щом Лезли отказваше да забрави миналото.
Тишината натежа. Добре че Уайлда скочи, остави чашата си на масата и тръгна към тях.
— О, върнахте се! Опитах да ги накарам да ви почакат за вечеря, но баща ти, Иън, не искаше и да чуе. Нямало да умира от глад, макар че, ако вие се бяхте забавили прекалено дълго, точно това щеше да ви сполети. Искам да кажа, хората няма как да живеят дни наред, без да се хранят. Те огладняват, отслабват и дрехите не им стоят както трябва.
— Би било недопустимо — увери я Иън, хвана ръката й и я придърпа към огъня.
Тази вечер усмивката й беше много плаха. Той се зачуди защо.
— Същото казах и аз. Както твърди мама, майсторски скроената дреха е едно от най-важните неща, за да се направи добро впечатление. Ако ненадейно ни дойдат гости и видят, че дрехите ни се нуждаят от стесняване, ще бъдат отблъснати и ще останат само за малко. — Уайлда се намръщи, сякаш забравила какво точно иска да каже. После тихо добави: — А и сметките, за шивачите ще са огромни.
— Права си, както винаги — заяви Едуин и галантно се поклони.
Гледайки го изпепеляващо, брат му не помръдна. Уайлда се обърна към Брайс.
Иън обаче нямаше време да се чуди на поведението й, понеже Лезли се раздвижи неспокойно:
— Уайлда, представа нямам защо се опитваш да замажеш нещата, когато довереницата ми и синът ми очевидно се завръщат от полето. По дрехите им има следи от трева и изглеждат неприлично доволни.
Едуин се извърна и неволно бутна чашата на Уайлда. Червеното вино се разля, преди Брайс да я хване.
— Магаре — процеди по-големият през зъби.
Лезли се засмя, уловил погледа на Алана, който тя плъзна надолу към полата си. После се чу характерното кашляне.
— Е, госпожице, като твой опекун настоявам да знам как си прекарала деня.
— Ще ти съобщя важното, татко. — Иън притегли един стол и насили Алана да седне. С ръце върху раменете й той изгледа всеки по отделно и обяви:
— Поздравете ни. Ние сме женени.
Последваха няколко секунди тишина. После Уайлда възкликна:
— Женени? Оженили сте се? След всичко, което ми каза тази сутрин, Алана? По-скоро — братовчедке Алана, защото сега вече си моя братовчедка и аз съм толкова щастлива, че ми иде да изкрещя.
Което й направи: нададе къси, остри писъци, при което Дамон настръхна. Уайлда заподскача нагоре- надолу, наведе се да прегърне Алана, после прегърна Иън и продължи да подскача.
Иън се опита да потисне усмивката, готова да разцъфне на устните му, но не успя. Мъжете седяха като непристъпни канари. Алана, наблюдавайки неподправения изблик на Уайлда, също се усмихна. Иън се наведе напред и прошепна в ухото й:
— Какво си казала тази сутрин?
Без да извръща глава, тя отвърна:
— Че твърдо съм решена да се омъжа за Дамон.
— Лъжкиня!
— Самодоволен глупак!
Той се изправи и изгледа останалите. Брайс и Едуин се опитваха да кажат нещо, но всеки път, когато Уайлда минеше край тях, те се разсейваха.
Баща му… О, погледът на Лезли нито за миг не се откъсна от него и новата му булка. И нещо по-лошо — той се усмихваше.
Какво ли не би дал, за да бъде сега пръстенът на ръката му. Искаше да види емоциите, за които подозираше, че кръжат около тях.
Захвърли го импулсивно. Но как можеше да настоява Алана да се откаже от връзките си с водните духове, без той да стори същото. Всъщност може би нямаше да го направи, ако пръстенът не бе станал черен, когато Брайс го докосна. Иън се намръщи. Дали пък Едуин не повлия върху цвета на камъка?
Нямаше значение. Когато пръстенът го прониза с убийствената болка, Иън си даде сметка, че той има силата да го завлече в другия свят. Светът, който видя в тъмния океан през онази нощ, толкова отдавна. Умно постъпи, като се отърва от него. Скоро щеше да привикне с усещането за ампутиран крайник.
Най-сетне бурните възклицания на Уайлда позатихнаха и Лезли се обади:
— Честито, Иън. Постигна онова, което аз не успях. Хвана най-примамливата гълъбица в цяла Шотландия.
Раменете на Алана се стегнаха под ръцете на Иън. Той започна да ги масажира и не спря, докато те не се отпуснаха.
— Не е гълъбица. А изтънчена дама.
— Ха! Продължаваш да си същия приспособенец. Винаги ще си останеш такъв. Щом не можеш да имаш дадена жена, вземаш друга — това е твоето мото.
Иън и преди бе играл тази игра с баща си. Никак не беше приятна, но съвсем спокойно отвърна:
— Алана е жената, която искам.
— С нейните имоти и доходи. Ти винаги си притежавал способността да съблазняваш птиците да слизат от клоните. Какъв шанс има едно глупаво момиче? — Лезли пребледня. Явно силите го напускаха, но успя да добави: — Добра работа, синко. Много добра работа си свършил.
Алана отново се напрегна.
— Вече съм женен, татко, и нося отговорност преди всичко към съпругата си. Така че, макар най-сетне да получих одобрението ти, трябва да призная — то не представлява интерес за мен.
— Но аз не одобрявам! — Брайс най-после си бе възвърнал присъствието на духа. — Аз съм земевладелецът на клана Маклауд. Алана трябваше да ми поиска разрешение.
— Но ти нямаше да ми го дадеш — вметна Алана.
— Бих приел, но не така прибързано. Непочтено е!
Алана се настани по-удобно.
— Жените Маклауд винаги са се омъжвали прибързано, Брайс, и ти добре го знаеш.
— И са съжалявали за това. — Брайс й се закани с пръст. — Спомни си какво стана с майка ти!
Трябваше ли този мъж винаги да избира най-болезнения начин, за да каже нещо? Упреците му я вбесиха, но Иън се намеси:
— Прав си, Брайс. — Признанието му свари Брайс неподготвен и накара Алана да простене. — Трябваше да се обърна към теб и да поискам ръката й. Но бях изправен пред избора: Алана или подобаващо поведение. Разбираш защо не се замислих за поведението.
— Ами… трябваше — заекна Брайс.
— Съгласен съм. — Иън пристъпи напред и протегна ръка. — Поднасям ти чистосърдечното си извинение.
— Той няма правото да дава съгласие за ръката ми! — възмути се Алана.
Иън не й обърна внимание. Сега вече Брайс беше и негов братовчед, а от горчивия си опит с Феърчайлдови се бе научил да проявява добронамереност към роднините си.
