Макензи Мейнър.
— Хайде да си изясним нещо, милорд. Аз се грижа хората да изглеждат добре. Разбирам нещо от това, но то е единствената ми мисия. Независимо от обстоятелствата й от възможните изисквания няма да сторя нищо, което би застрашило доброто ми име и самоуважението ми.
Робърт обърна коня си и застана така, че да й пререже пътя за бягство към долината.
— Думите ми бяха прибързани и неучтиви. Уверявам ви, принцесо, че нямам никакви лоши намерения спрямо височайшата ви личност.
Милисънт въздъхна облекчено.
— И няма да извърша нищо, което би застрашило доброто ви име. — Гласът му звучеше абсолютно искрено, лицето му беше открито и честно.
— Пътуващите търговци нямат име… — Кларис се местеше неспокойно на седлото. — Затова внимавам толкова за моето.
Блейз очевидно не хареса решението на господарката си да спре и когато Робърт освободи пътя, мина покрай коня му и излезе на открито.
Това беше номер — Милисънт го осъзна в момента, когато принцесата се изплъзна от капана на брат й. Кларис беше равностоен противник. Робърт беше принуден да излезе от мавзолея, в който сам се бе зазидал, за да се справи с неочакваната съпротива.
Лорд Хепбърн реагира светкавично. Едно кратко притискане с бедрата — и огромният скопен кон се намести между принцесата и селото.
— Знам, че не сте омъжена, принцесо Кларис, затова извинявам недоверието ви. Но дори да не ми вярвате, помислете за следното: с двете ми сестри в къщата и с десетките роднини от женски пол, които ще ни нападнат, надали ще имам време и ще намеря подходящо място да прелъстя някоя от гостенките, все едно колко е красива. И в никакъв случай не бих се опитал с гостенка, която толкова държи на доброто си име.
— Време? И място? — Кларис помилва шията на Блейз, за да го успокои. — Ако се съди по онова, което разправят в селото, вие живеете сам в някаква хижа.
Робърт не сметна за нужно да обясни на принцесата това свое решение, както не го беше обяснил и пред Милисънт и Прюдънс.
— Откакто се върнах от войната, предпочитам уединението.
Велики боже! Ако наистина искаше да убеди принцесата, режещият тон и надменното изражение бяха възможно най-лошите средства.
Незнайно по каква причина обаче Кларис изглежда се успокои.
— Съгласна съм. Приемам, че намеренията ви са почтени. Но няма да взема участие във вашия бал.
— Милисънт — помоли Робърт, без да сваля поглед от Кларис, — ще ти бъда много благодарен, ако избързаш напред и наредиш да подготвят покоите на принцесата. Най-добре е да я настаним в кралската спалня. Тя е близо до твоята спалня и до тази на Прюдънс, освен това настаняването й в представителния апартамент ще даде на гостите да разберат колко високо ценим нашата кралска гостенка.
Брат й искаше да се отърве от нея. Милисънт го разбра, но се уплаши, че той може да прогони принцеса Кларис. А тя искаше принцесата да остане. Искаше да получи шанс да се сприятели с нея. И преди всичко да установи дали тя ще продължи да смущава Робърт и ще успее ли да го върне към живота.
Затова остана в нерешителност на мястото си, докато Робърт я погледна настойчиво.
— Милисънт, моля те.
Затвореният войник със студени очи отново прогони мъжа, показал първи признаци на човечност. Милисънт потрепери. Заболя я, като го видя пак да се затваря в себе си. Още повече я заболя, че не можеше да стори нищо, за да проникне до сърцето му. И се почувства ужасно обидена, че той й се скара пред очите на принцесата, сякаш не означаваше нищо за него.
Сякаш не беше любима сестра, а икономка на къщата му. Каквато беше за баща им. И каквато щеше да остане до края на живота си. Баща й много отдавна й го бе предсказал. Никой няма да мисли за чувствата ти — това бяха точните му думи. Оказа се прав.
— Разбира се, братко — отговори бързо тя, преди да избухне в сълзи. — Веднага. — Обърна се и препусна към портата. Къщата беше нейното убежище.
7
Принцесата винаги говори със сладки думи, защото понякога се налага сама да ги преглъща.
Кларис проследи с поглед отдалечаващата се Милисънт и си пожела младата дама да бе показала малко повече смелост. Да се опълчи на брат си и да остане тук, за да я пази.
Не, че наистина имаше нужда от пазачка. Беше се озовавала и в по-неприятни ситуации от тази. Какво можеше да й стори лорд Хепбърн, докато се намираха на пътя? Досега винаги се беше измъквала. Въпреки това щеше да й е по-лесно, ако Милисънт бе останала.
— Защо наранихте чувствата й?
— Какво казахте? — Хепбърн проследи сестра си с поглед. — Не ставайте смешна. Милисънт е твърде разумна, за да…
— За да има чувства? — изстреля насреща му тя. — Или се чувства толкова безполезна, че не смее да ги покаже?
Типично мъжко разсъждение. Робърт я зяпна, сякаш му говореше на чужд език.
— Сигурен съм, че Милисънт знае колко е ценна за Макензи Мейнър.
— Това е и моето убеждение.
Погледът му й каза, че е разбрал иронията й и е успяла да го обърка. Без съмнение щеше да отхвърли забележката й като женски дрънканици и сестра му щеше да продължи да вехне под потисничеството му.
Непременно ще предприема нещо срещу това, обеща си Кларис. Милисънт имаше нужда от помощ. А пък тя трябваше да стои далеч от лорд Хепбърн.
Защото той я нервираше, но и я караше да се чувства неловко — нещо, което досега не й беше причинявал никой мъж. Освен това предполагаше, че начинът му да налага волята си ще й причини още повече неприятности и ще задълбочи чувствата й.
Зачака да чуе поредния хаплив отговор, но той само обърна коня си и я подкани:
— Да вървим!
Огромният светлокафяв жребец препусна по широката, засенчена от прастари дървета алея, която водеше към имението.
Кларис зяпна смаяно подире му, после огледа пустия път. Сега беше моментът да избяга. Хепбърн беше лорд. Нямаше да се втурне да я гони. Но даже и да бе надценила почтеността му, можеше да разчита на Блейз. Конят й със сигурност беше по-бърз от дългокракия, но малко тромав Хелиос.
Кой знае…
Не. Ейми я чакаше във Фрея Крегс. Спешно им трябваха пари, а в Макензи Мейнър я очакваше солидна сумичка. Хепбърн не беше негодник. Нищо от онова, което й бе казала Ейми, не говореше в негова вреда, напротив. Даже ако й създадеше проблеми, щеше да изпълни обещанието си и да я възнагради богато. А другото… тя беше свикнала да се пази.
Кларис обърна Блейз в посока към къщата, но само след една крачка спря.
Фактът, че се подчини и тръгна след него, я накара да се почувства като пеперуда, доброволно влязла в лепкавата паяжина.
Ако отиде в къщата му, трябва да е двойно по-предпазлива от обикновено. Ще помага на Милисънт, ще продава кремовете си на гостенките и ще настоява да й плащат веднага. Ако Хепбърн премине границата,
