— Права сте. Но аз спазвам обещанията си. Винаги. — Той се наведе от седлото, взе ръката й и я стисна. — Ала искам и вие да ми направите услуга. Да сторите онова, за което ви моля.
— Преди да се съглася, трябва да ми обясните с всички подробности какво точно се иска от мен.
— Когато му дойде времето. — Той вдигна ръката й към устните си и целуна пръстите в тънка ръкавица.
Този придворен жест би трябвало да се усети съвсем не толкова изкусително като предишната целувка върху голите й пръсти. Вместо това изкушението беше невероятно силно. В съзнанието й изникнаха неканени картини: как той съвсем бавно сваля ръкавиците, после и другите й дрехи. Как устните му милват бледата й кожа и дразнят чувствителните й нерви.
Кларис бързо издърпа ръката си.
Не знаеше по какви причини лорд Хепбърн толкова държи да я види на своя бал, но отлично съзнаваше, че той желае тялото й и неприкрито показва това свое желание. И сега я наблюдаваше с възхитителните си сини очи, пълни с агресия и страст. А тя… тя копнееше да го прелъсти и да се съедини с него.
Чувствеността на този мъж беше по-опасна от оръжие.
— Моля, кажете ми какво искате от мен. — Думите бяха твърде прями и съдържаха подтекст… почти като въпрос, който куртизанка задава на клиента си.
Очевидно Робърт Хепбърн бе усетил този подтекст, защото й се усмихна. Усмивката отново събуди в сърцето й мисъл за бягство. Колко просто беше да се обърне и да препусне по свободния път, без да се обърне нито веднъж…
— Би било много по-просто, ако изброите задълженията, които ме очакват като ваша домашна консултантка по разкрасяване.
Робърт отново се усмихна и отговори уклончиво:
— За момента е достатъчно да се отнасяте мило с Милисънт и търпеливо с Прюдънс. Освен това се погрижете за роднините, които вече са пристигнали. Забавлявайте племенничките ми. Те са няколко дузини и като се засмеят, започват да се чупят чаши.
— Не сте съвсем искрен с мен.
— Когато настъпи моментът, ще ви кажа какво точно искам от вас. — Той я погледна в очите и погледът му беше толкова настойчив, че изведнъж й се дощя да прикрие тъмните, почти забравени ъгълчета на душата си.
— Когато настъпи моментът — повтори тихо.
8
Никога не се смейте. От смях стават бръчици.
Хепбърн не бе преувеличил. Наистина имаше много племеннички, които бяха довели със себе си и приятелки. Сестрите му също бяха поканили приятелките си. Пристигнаха и куп далечни роднини, чието роднинство не можеше да се обясни с едно изречение. Всички тези момичета имаха майки, които пристигнаха заедно с тях, за да вземат участие в бала в чест на прославения герой от войната полковник Оугли. Майките много държаха да подготвят добре дъщерите си за въвеждането в обществото.
Бащите и братята постъпиха по-умно — отидоха на риболов.
Кларис седеше малко настрана, отпиваше от чая си и обхождаше с поглед просторната гардеробна, препълнена от рюшове и панделки, перли и пера. Вслушваше се в разговорите между жените и звъна на приборите, наблюдаваше момичетата, които си хапваха с удоволствие сандвичи и сладкиши, и мислеше за намеренията на Хепбърн. Едно беше ясно: той наистина се нуждаеше от нея, за да забавлява, да помага и да организира.
На сестра му Прюдънс не можеше да се разчита. Красивата пищна блондинка беше само на седемнадесет години и напълно се губеше в тълпата кискащи се девойки на нейната възраст.
За съжаление Милисънт също не беше в състояние да помогне. Нито момичетата, нито майките им се отнасяха с уважение към скромната, безлична и неомъжена домакиня и пренебрегваха молбите и предложенията й.
Кларис проследи как Милисънт предпазливо прекрачи камара обувки, раздели две момичета, които се караха за едно копринено боне, и мушна в ръцете на мис Симлен кърпичка, за да предотврати предстоящото избухване в сълзи. Точно тогава лейди Блакстън високомерно я уведоми, че трябвало да обмислят менютата. Незабавно!
Най-сетне Милисънт успя да стигне до Кларис.
— Проявили сте забележителна небрежност в организирането на бала — посрещна я принцесата с добре изиграно високомерие. — Какво щастие, че всичките ви роднини пристигнаха едновременно, иначе изобщо нямаше да се справите.
Милисънт се облегна на стената и се изсмя беззвучно.
— Лейди Блакстън е права! Трябваше отдавна да съм поръчала вечерята.
— Не ставайте глупава! Толкова ли не можахте да се сетите, че гостите ще пристигнат четири дни по- рано от предвиденото? — Кларис сложи в ръцете й чаша чай и чиния с бисквити. — Седнете при мен и изпийте чая си.
Милисънт се отпусна облекчено на близкия стол и отново се засмя.
— Да, аз съм глупачка.
Кларис отново огледа присъстващите. Вече бе запомнила повечето имена.
Например лейди Уайт, строга дама, чиято дъщеря, замислената Лорейн, наблюдаваше бъркотията със спокоен интерес.
Изисканата усмивка на мисис Симлен скриваше умело егоистичното й решение още тази година да въведе в обществото шестнадесетгодишната си дъщеря Джорджия и да я омъжи, преди незрялото момиче да е завършило училище.
Скромната, винаги мрачна мис Дианта Ерембург бе дошла без майка си, която беше на пътешествие в Италия с втория си съпруг. Четирите сестри Ерембург бяха придружени от баба си, старата лейди Мерсер.
Красивата мисис Тръмбл бе надмината по красота само от дъщеря си. Мис Лариса Тръмбл беше от жените, които Кларис познаваше отлично и не харесваше особено. Бледа, слаба и стройна, с блестяща черна коса и големи кафяви очи на сърна, които свиваше или разширяваше умело в зависимост от ситуацията. Момичето умееше както да привлича джентълмените, така и да сплашва конкурентките. Лариса бе дошла тук, за да стане кралица на бала, дори ако трябва да върви през трупове. Даже Макиавели не би бил в състояние да я отстрани, каза си развеселено принцесата.
И това съвсем не бяха всички. Имаше още много.
— Това ли са всички млади дами? — осведоми се тихо Кларис. — Или утре ще пристигнат още?
Милисънт отпи голяма глътка чай и хапна от бисквитата. Отговорът й прозвуча овладяно:
— Доколкото си спомням, очакваме още лейди Барнел с петте й дъщери. Но какво значение имат шестима гости повече или по-малко?
— Права сте. Тази вечер аз поемам забавлението им.
Милисънт издуха един кичур от очите си.
— Би било прекрасно. Тогава аз ще… ще ида да обсъдя менюто с готвачката!
— Ако има нещо, от което разбирам, то е да привличам вниманието на младите дами. — Погледът на Кларис се плъзна по лицата на матроните, които седяха в средата на помещението и си шепнеха. — И на застаряващите им майки.
Милисънт също огледа групичката майки и понижи глас:
— Досега не са говорили с вас. Как мислите, ще ви създават ли трудности?
— Не — отговори убедено Кларис. — Още не са решили как точно трябва да се отнасят към мен.
