огледа изненадано децата си. Дори бебето лудуваше до припадък. Крайно време беше да се заловят с работа. Мадам им напомни, че ако желаят да видят добрия свети Никлас, трябва да изпеят същата хубава песен, с която са го поканили миналата година.
Бебето зяпна и когато баща му го остави на земята, пъхна юмруче в устата си. Скоро вече седеше гордо и сладко се мръщеше на събралите се. В дантели и бродерии и с корона от синя панделка и китова кост (защото все още често се катурваше), то изглеждаше като крал на бебетата.
Останалите деца направиха кръг около малкото човече. Всяко държеше в ръка красива ракитова кошница. Обикаляха бавно и от време на време вдигаха очи нагоре, тъй като светията, към когото щяха да се обърнат, все още беше в своята тайнствена обител.
Майката започна тихо да свири на пианото. Скоро гласовете се извисиха — нежни гласове, още по- приятни поради трепета в тях:
Докато звучеше хоровата песен, децата крадешком хвърляха полунетърпеливи, полууплашени погледи към полираната двукрила врата. Някой силно почука. Мигновено кръгът се разкъса. Някои по-малки деца, внезапно обзети и от страх, и от задоволство, се сгушиха в полите на майка си. Дядото се наведе напред, опрял брадичка на ръката си, бабата повдигна очила. Седнал до камината, мънер ван Хлек бавно извади от устата си лулата от морска пяна, а Хилда и останалите деца се скупчиха до него в очакване.
Чукането се повтори.
— Влезте — каза майката тихо.
Вратата бавно се отвори и пред тях се появи тържествено премененият свети Никлас. Беше толкова тихо, че муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Скоро той заговори. Какво величие се криеше в гласа му! Каква доброта излъчваше!
— Каръл ван Хлек, радвам се да приветствувам тебе и почитаемата ти съпруга Катрин, твоя син н добрата му госпожа Ани! Хендрик, Хилда, Бром, Каат, Хъйхънс и Лукреция — приветствувам ви, деца! И братовчедите ви Волферт, Дидрих, Майкен, Вост и Катрин! Откакто ви видях за последен път, вие почти винаги бяхте добри деца. Миналата есен на панаира в Харлем Дидрих се държа грубо, но оттогава насам опитва да се поправи. Напоследък Майкен изостава с уроците и в устата й влизат твърде много сладки и бонбони, а в благотворителната касичка — твърде малко стайвърс. Надявам се в бъдеще Дидрих да стане учтиво и разумно момче, а Майкен да се постарае да стане отлична ученичка. Нека тя не забравя, че за добродетелен и безгрижен живот са нужни пестеливост и разум. Малката Каат често измъчва котката. Когато някой дърпа опашката на котката, свети Никлас чува мяукането й. Аз ще простя на Каат, ако от днес нататък тя запомни, че и най-малките живи същества чувствуват болка и не бива да бъдат обиждани.
Каат нададе уплашен вик, а свети Никлас великодушно запази мълчание, докато тя се успокои.
— Млади господине Бром — продължи той, — предупреждавам те, че момчетата, които имат наежа да слагат емфие върху мангала, на който учителката си грее краката, ще бъдат открити някой ден и ще получат удари с камшик… (Младият гос-тюдин Бром почервеня и загледа крайно изумено. Но тъй като учението ти върви много добре, нямам други забележки.
Ти, Хендрик, миналата пролет истински се отличи в състезанието по стрелба с лък и улучи точно целта, макар пред нея да размахваха птичка, за да ти попречат. Искам да те похваля за първенството ти в някои мъжествени спортни занимания — макар че бих те посъветвал да не участвуваш в надбягване с лодки, защото ти остава твърде малко време за уроците.
Лукреция и Хилда ще спят в блаженство тази нощ. Те са щастливи, защото проявяват доброта към бедните, по душа са искрени и винаги засмени, с готовност слушат по-възрастните хора в къщи.
Трябва да призная, че съм доволен от всички заедно и от всекиго поотделно. В сърцата ви преобладават добротата, усърдието, щедростта и пестеливостта. Затова ви благославям и нека Нова година завари всички ви по пътя на послушанието, мъдростта и обичта. Утре ще намерите по-съществени доказателства, че съм бил сред вас. Сбогом!
При тези думи върху постлания пред вратите ленен чаршаф се изсипа дъжд от бонбони. Последва всеобща блъсканица. Децата се спъваха едно о друго в желанието да напълнят кошниците си. Майката внимателно постави бебето в средата, докато дребосъчето напълни шепи. После най-смелите деца скочиха и бързо отвориха вратите, но напразно се взираха — свети Никлас не се виждаше никъде.
Скоро всички се втурнаха в друга стая, където имаше маса с извънредно тънка и бяла ленена покривка. Всяко дете, треперещо от вълнение, постави там една обувка. След това внимателно заключиха вратата и скриха ключа в спалнята на майката. Последваха целувки за лека нощ, грандиозно семейно шествие до горния етаж, весело сбогуване на вратите на спалните — и най-накрая тишината се възцари в дома на ван Хлек.
Рано сутринта отключиха тържествено вратата — отвориха я в присъствието на цялото домочадие, и какво да видят: гледка, която доказваше, че свети Никлас държи на думата си.
Обувките бяха препълнени, а до всяка имаше оставено купче шарени неща. Масата беше отрупана с множество подаръци: свещи, играчки, украшения, книги и разни дреболии. Всички — от дядото до бебето — получиха дарове.
Малката Каат пляскаше ликуващо с ръце и се закле пред себе си, че котката няма да изпита вече нито един нещастен миг.
Хендрик скачаше из стаята и размахваше над главата си прекрасен лък и стрели, Хилда се засмя радостно, когато отвори една червена кутия и изсипа бляскавото й съдържание. Останалите възкликваха „Ох!“ и „Ах!“ над съкровищата си — така, както и ние с вас правехме миналата Коледа.
Взела в ръце бляскавата огърлица и с куп книги под мишница, Хилда се промъкна към родителите си и подложи светналото си лице за целувка. В ясните й очи имаше толкова привързаност и нежност, че майка й прошепна благословия, когато се наведе над нея.
— Много се радвам на тази книга — благодаря ти, татко! — каза Хилда, като докосна с брадичка най- горната книга. — Цял ден иде си я чета.
— Ах, миличка — каза баща й, — и добре ще направиш. Никой не може да се сравни с Отец Катс24. Ако моята дъщеря научи неговите „Поучителни примери“ наизуст, нейните родители ще си спестят напътствията. Произведението, което имаш ти, са „Примерите“ — най- доброто му произведение. Вътре ще видиш, че е украсено с рядко хубави гравюри от Ван дъ Венъ25.
Като имаме пред вид, че корицата па книгата не се виждаше, без съмнение господинът се показа изумително добре запознат с неотваряното томче, подарено от свети Никлас. Странно беше и това, че светията беше намерил някои неща, изработени от по-големите деца и надписани за родителите, бабата и дядото, и ги беше поставил на масата. Всички обаче бяха погълнати от щастие и не забелязваха дребните
