Ханс разказа несвързано цялата история, като един-два пъти избърса появилите се в очите му сълзи, и завърши с горещата молба:
— Прегледайте го, господине. Не тялото му — само разумът му е болен. Зная, че тези пари са недостатъчни, но ги вземете, господине, ще спечеля още — зная, че ще спечеля; бих работил за вас цял живот, само излекувайте баща ми!
Какво ставаше със стария доктор? Лицето му се проясни като огряно от слънце. Навлажнените му очи излъчваха доброта. Ръката, която доскоро стискаше бастуна, сякаш готова да замахне, ласкаво прегърна Ханс през рамо.
— Прибери си парите, момче, не ми трябват. Ще видя баща ти. Боя се, че случаят е безнадежден. От колко години каза, че е така?
— От десет, господине — изхлипа Ханс, огрян от внезапна надежда.
— Ах! Тежък случай. Но ще го видя. Чакай сега … Днес заминавам за Лейдън и ще се върна след седмица. Тогава ще дойда. Къде живеете?
— На миля южно от Брук, господине, недалече от канала. Живеем в бедна, схлупена къщурка. Всяко дете ще я посочи на ваша милост — добави Ханс с тежка въздишка. — Децата се боят от нея, наричат я къщата на идиота.
— Достатъчно — каза докторът и продължи забързан пътя си, като се обърна и кимна приветливо на Ханс. — Ще дойда.
„Безнадежден случай — мърмореше си той, но момчето ми се нрави. Очите му толкова напомнят на клетия ми Лоурънс. Дявол да го вземе, никога няма да забравя този млад обесник!“ И като се намръщи по- мрачно от всякога, докторът продължи умислен пътя си.
Ханс отново се плъзна по посока на Амстердам на скърцащите дървени кънки; отново пръстите му прехвърляха монетите в джоба; отново неволно засвирука по момчешки.
„Дали да бързам за дома — мислеше той, — за да им занеса добрата вест, или първо да купя вафлите и новите кънки? Май ще продължа пътя.“
И така, Ханс купи кънките.
ГЛАВА VIII
ЗАПОЗНАВАНЕ С ЙАКОП ПООТ И БРАТОВЧЕД МУ
Ханс и Гретел чудесно се забавляваха на празника на свети Ииклас. Изгряла беше ясна луна, а майка им, макар да беше уверена, че не очаква баща им да се подобри, така се зарадва на предстоящото посещение на доктора, че се поддаде на горещите молби на децата да се попързалят един час, преди да си легнат.
Ханс беше много доволен от новите си кънки и в стремежа си да покаже на Гретел колко съвършен механизъм са те, изпълни много сложни фигури, при което малката госпожица пляскаше с ръце от уважение и възхищение. Те не бяха единствените деца на канала, макар че не обръщаха никакво внимание на събралите се групички.
Там бяха двамата ван Хол пови и Карл Схомъл и изпитваха бързината си до крайност. От четири опита три завършиха с победа на Петър ван Холп. Вследствие на това Карл, който и без друго не беше особено дружелюбен, напълно загуби доброто разположение на духа. Правеше му удоволствие да се присмива на младия Схимълпенинк, който беше по-малък от другите и кротко се навърташе край тях, без да се чувствува част от групата им. Междувременно обаче една нова мисъл завладя Карл — или по-скоро Карл завладя новата мисъл и атакува с нея приятелите си.
— Знаете ли какво, момчета, хайде да попречим на малките дрипльовци от къщата на идиота да участвуват в надбягването. Хилда сигурно се е побъркала. Катринка Флак и Рихи Корбес са вбесени от мисълта, че трябва да се състезават с момичето — аз самият не ги виня за това. Що се отнася до момчето, ако в нас проблясва поне искрица мъжественост, ще презрем дори самата мисъл, че …
— Без съмнение ще я презрем — намеси се Петър ван Холп, като преднамерено придаде обратно значение на думите на Карл. — Съмнявате ли се в това? Всеки, у когото проблясва поне искрица мъжественост, не би отказал участието на двама добри кънкьори само защото са бедни!
Карл рязко промени тона си:
— Почакай, господинчо! Ще ти бъда благодарен, ако спреш да говориш от чуждо име. Най-добре да не го правиш друг път.
Зарадван от вероятността да има сбиване, малкият Востънвалбърт Схимълпенинк избухна в смях — сигурен, че ако се стигне до размяна на удари, любимецът му Петър може да победи дузина момчета, избухливи като Карл.
Нещо в погледа на Петър накара Карл с удоволствие да се обърне срещу по-слабия оскърбител. Той промени тона си и към Востънвалбърт.
— Какво цвъртиш там, мишка такава! Дребна риба, маймуна с дълго име наместо опашка!
Като чуха това смело остроумие, половин дузина спрели се и пързалящи се наоколо нададоха одобрителен вик. Почувствувал, че почти се е справил с противниците си, Карл си възвърна отчасти доброто разположение на духа, но все пак благоразумно реши да отложи заговора срещу Ханс и Гретел за друг път, когато Петър няма да го има.
Точно тогава видяха, че се приближава приятелят му Иакоп Поот, Отначало чертите му не се различаваха, но тъй като той беше най-якото момче в околността, не можеше да не го познаят по фигурата.
— Привет! Ето го и Шишко! — извика Карл, — А с него има някой, слаб на вид — непознат човек.
— Ха-ха! Точно такава е хубавата пушена сланина — слой крехко и слой тлъсто.
— Това е английският братовчед на Йакоп — намеси се младият господин Вост, зарадван, че може да ги осведоми. — Да, неговият английски братовчед е. Има много смешно и късо име — Бен Добс. Гостува у тях и ще си замине чак след голямото надбягване.
До този момент момчетата се въртяха, рязко завиваха, премятаха се и правеха разни номера съвсем между другото, както си приказваха, но сега се заковаха на място и докато Йакоп Поот и приятелят му се приближаваха, мразовитият въздух ги обгърна.
— Момчета, това е братовчед ми — каза доста задъханият Йакоп. — Бенджамин Добс. Той е Джон Бул20 и ще участвува в надбягването.
Както е присъщо на момчетата, всички се стълпиха около новодошлите. Бенджамин скоро реши, че макар речта им да е странна и нечленоразделна, холандците са симпатични хора.
В интерес на истината трябва да кажем, че Йакоп беше представил братовчед си като „Пенчамин Топс“ и го беше нарекъл „Шон Пул“, но тъй като превеждам всяка дума от разговора на нашите приятели, справедливо е да им поправям произношението на чуждите имена. Младият господин Добс отначало се почувствува доста неловко между приятелите на братовчед си. Макар повечето от тях да бяха изучавали английски и френски, стесняваха се да ги говорят, а и той самият правеше много смешни грешки, когато говореше на холандски. Беше научил, че „мъвроу“ означава жена, „йа“ — да, а „спорвех“ — железопътна линия, „каналс“ — канали, „стомбот“ — параходче, „опхалбръхън“ — подвижен мост, „бъйтън“ — вили, „мънер“ — господин, „твехевелт“ — двубой, „копър“ — мед, „забъл“ — село, но не можеше да съставя изречения, нито да използува дългия списък от изрази, които беше заучавал от своя холандски „Разговорник“. Темите в него бяха хубави, но момчетата никога не разговарят за такива работи. Както онзи клетник от учебника на Олендорф, който научил да пита на безупречен немски „Да сте виждали червената крава на баба ми?“, а когато пристигнал в Германия, открил, че не му се удава възможност да запита за това интересно животно, и Бен откри, че учебникът по холандски не му предоставя очакваните възможности. Той от все сърце намрази Йан ван Хо-рп — холандецът, написал книга на латински, с която доказва, че Адам и Ева са разговаряли на холандски, и се усмихна многозначително, когато чичо му Поот го уверяваше, че холандският „много прилиша на анклийския, опаше е много по-хупав език, много по- хупав“.
Но удоволствието от пързалянето премахва преградите от непознати думи. Затова Бен скоро се почувствува така, сякаш добре познаваше момчетата, и когато Йакоп (с по някой френски или английски израз, за улеснение на Бен) разказа за техния грандиозен план, братовчед му сегиз-тогиз го подкрепяше с „йа“ или кимваше — все едно, че беше един от тях.
