Тази сграда, на външен вид прекалено скромна за дворец, отвътре е изискано обзаведена, покрита с прекрасни фрески — по-точно, стените н таваните са украсени с човешки фигури и орнаменти, нарисувани направо върху бялата мазилка, когато е била още мокра. Някои от стаите са тапицирани с красиво избродирана китайска коприна. В една стая са поставени множество семейни портрети, между които портрет на група кралски деца, осиротели от една брадва, която твърде често се появява в европейската история58. Тези деца са рисувани много пъти от холандския художник Ван Дайк59, който е бил придворен художник на баща им — английския крал Чарлз I. Красиви деца са били — и колко грижи е щяла да си спести английската нация, ако душите им са били толкова съвършени, колкото и външният им вид!
Паркът около двореца е пленителен, особено през лятото, когато, заобиколен от цветя и птици, прилича на светла вълшебна страна. Дълги редици величествени дъбове са се изправили гордо — сигурни, че ничия нечестива ръка няма да ги накара да сведат глава. Наистина, от векове гората се смята почти за свято място. Никога не разрешават на децата да пипнат дори една вейка; никога брадвата на дърваря не е огласяла това място. Дори войните и бунтовете са го отминавали с почит, поспрели за миг в разрушителния си път. Испанският крал Филип II60, който наредил стотици холандци да бъдат покосени, издал заповед да не докоснат нито клон от красивата гора; а веднъж, когато по време на голяма нужда държавата се канела да пожертва гората, за да подпомогне почти изпразнената хазна, хората се притекли на помощ и предпочели щедро да внесат необходимите пари, вместо гората да бъде изсечена.
Чудно ли е тогава, че дъбовете имат внушителен, неустрашим вид? Птици от цяла Холандия са идвали да им кажат, че навсякъде другаде скастрят дърветата и оформят короните им; че само те, дъбовете, са недокоснати. С всяка измината година те се разлистват на свобода, пищни и красиви; широко разперените им клони, оживени от песни, хвърлят прохладна сянка върху поляни и пътечки или се покланят на образа си в слънчевите езерца.
Междувременно, сякаш за да възнагради хората, че поне веднъж са й позволили да постигне своето, Природата престава да бъде неизменно еднаква и с изящество се кичи с украшенията, подарени й благоговейно: поляната потъва надолу в кадифено-зелен цвят; пътечките ту се скриват, ту се показват; ярки цветни лехи разнасят аромат; езерата и небето се гледат с взаимно възхищение.
Дори през този зимен ден в Бос беше красиво. Дърветата бяха оголели, но под тях лежаха неподвижните езера — всяка вълничка огладена от замръзналата като стъкло повърхност. Над главите км синьото небе беше ведро и като се вглеждаше надолу през гъсталака от клонки, то виждаше друго синьо небе — не толкова ведро, което пък гледаше нагоре от неясно очертания гъсталак под леда.
Никога залезът не бе изглеждал на Петър по-красив, отколкото сега, когато видя как той си разменя прощални погледи с прозорците и лъскавите покриви на града отсреща. Никога Хага не бе изглеждала по- гостоприемна. А той вече не беше Петър ван Холп, тръгнал да посети един голям град, нито изискан млад господин с намерение да разглежда забележителности; той беше рицар, търсач на приключения, мръсен и уморен от пътуване, един пораснал Малечко-Палечко, един Фортунат61, наближаващ омагьосания замък, където го чака разкош и спокойствие — защото до къщата на собствената му сестра имаше не повече от половин миля. — Най-после, момчета — извика той, обзет от радост, — можем да се надяваме на царска почивка: хубави легла, топли стаи и нещо вкусно за ядене. Никога досега не бях съзнавал какъв разкош са тези неща. Преспиването ни в „Червеният лъв“ ни научи да ценим дома.
ГЛАВА XXVII
ПРИНЦЪТ-ТЪРГОВЕЦ И СЕСТРАТА-ПРИНЦЕСА
Петър с право изпитваше чувството, че сестрината му къща е като омагьосан замък. Просторна и великолепна, тя беше в плен на тишината. Даже лъвът, легнал на прага, сякаш беше превърнат на камък от някой магьосник. А вътре на стража стояха добри духове, приели вида на червенолики слуги, които безшумно се втурваха при звука на звънеца или чукчето. Имаше и котка, която изглеждаше не по-малко разумна от Котарака в чизми, а във вестибюла — месингово джудже, чиято задача беше да стои с разтворени ръце, готово да поема бастуните и чадърите. На сигурно място зад тези стени цъфтеше една „Градина на насладата“, в която цветята твърдо вярват, че е лято, а искрящият фонтан весело се смее, защото Дядо Мраз не може да го намери. Имаше и Спяща красавица — точно когато пристигнаха момчетата. Но Петър, като истински принц, леко изтича нагоре по стълбите, целуна клепките й и магията се развали. Принцесата се превърна в добрата му сестра, а приказният замък — в един от най-хубавите и удобни домове в Хага.
Както може да се предполага, момчетата бяха посрещнати най-сърдечно. След като известно време разговаряха с енергичната домакиня, един от добрите духове ги призова на голямо угощение в стаята с червените завеси, където подът и таванът блестяха като полирана слонова кост, а огледалата от всички страни внезапно разцъфнаха от образите на румени момчета.
Сервираха им хайвер и готвено кълцано месо, наденица и сирене, както и салата, плодове, бисквити и кейк. Как можеха момчетата да ядат такава бърканица, за Бен беше загадка, нали салатата беше кисела, а кейкът — сладък, плодовете — леки за ядене, а кълцаното месо — тежко, смесено с лук и риба. Но както се чудеше, така яде с голям апетит и скоро бе погълнат от мисълта какво предпочита: кафе или анасонов ликьор. А беше и приятно да се храниш в чинии от помътняло сребро, да пиеш от ликьорени чашки, от каквито може да е пила самата Титания!62 По-късно младият господин написа на майка си, че колкото красиви и подбрани да са вещите в техния дом, до преди да посети Хага, никога не е знаел какво са сервизи от кристал, порцелан и сребро.
Разбира се, сестрата на Петър скоро научи за всички приключения на момчетата. За пътуването им на кънки повече от четиридесет мили и за необикновените гледки по пътя, за изгубването на кесията и за намирането й. За това как едно момче от групата беше паднало и по този начин те си намериха извинение да се повозят на лодка-шейна — и преди всичко за това как бяха уловили крадец и така за втори път бяха спасили изплъзващата им се кесия.
— А сега, Петър — каза дамата, когато разказът свърши, — трябва веднага да напишеш писмо на добрите хора в Брук, че приключенията ви са достигнали връхната си точка и че ти и спътниците ти сте били прибрани в този затвор.
Момчетата изглеждаха слисани.
— Разбира се, че няма да направя такова нещо — засмя се Петър. — Трябва да потеглим утре по обяд.
Но сестра му вече беше взела друго решение, а в Холандия не е лесно да отклониш една дама от целта й. Накратко, тя им предложи толкова силни изкушения, беше толкова весела и грейнала от радост и ги увещаваше с толкова много неопровержими съображения — на английски, както и на холандски, че момчетата се зарадваха, когато се разбра, че остават в Хага най-малко за два дни.
След това говориха за голямото надбягване. Мъвроу ван Хент обеща, че с удоволствие ще присъствува на събитието. „Ще бъда свидетелка на твоята победа Петър — каза тя, — защото ти си най-добрият кънкьор, когото познавам.“
Петър се изчерви и леко се закашля, но Карл отговори вместо него:
— Ах, госпожа Хент, той е бързояог, но нали всички момчета от Брук са добри кънкьори — дори парцаланковците. — И той с омраза помисли за клетия Ханс.
Госпожата се засмя.
— От тава надбягването ще стане още по-вълнуващо — каза тя. — Пожелавам на всеки от вас да бъде победител.
В този миг влезе съпругът й мънер ван Хент и магията, в чиято власт бяха момчетата, стана пълна.
Невидимите феи на тази къща веднага се скупчиха около тях и зашепнаха, че сърцето на мънер ван Хент е младо и свежо като техните и ако на света има нещо, което той обича повече от ежедневните си занимания, това е слънчевата светлина и веселието. Феите намекнаха също, че сърцето му е пълно с любов, а главата — пълна с мъдрост и накрая дадоха на момчетата да разберат, че когато този господин каже нещо, то не е празна приказка. Затова искрените му думи „Това се казва приятна изненада!“, когато се
