това. Стигайки до това великодушно заключение, той беше готов да се наслаждава безкрай на всички чудеса, видяни в града. Искреният и задълбочен интерес на Бен достави удоволствие на мънер ван Хент — но всъщност така се държаха и останалите момчета. Едва ли някога по-весела и по-наблюдателна група е разглеждала забележителностите.
ГЛАВА XXVIII
ИЗ ХАГА
Картинната галерия в Моуриц хъйс72 — една от най-хубавите в света — сякаш просто се мярна пред очите на момчетата през двучасовото им посещение — толкова много неща ги възхитиха и заинтересуваха. Що се отнася до кралския кабинет с редки предмети в същата сграда, все едно, че едва бяха успели да го зърнат, макар че прекараха там почти половината ден. Струваше им се, че между тези стени Япония е изсипала всички свои съкровища. За един дълъг период Холандия — винаги първа в търговията, е единствената нация, на която е било разрешено да има някакви връзки с Япония. Човек спокойно може да се откаже от пътешествие до таз страна, стига да посети музея в Хага.
Редяха се стая след стая, пълни с колекции от „Уединената империя“73 — костюми, характерни за-различни съсловия и занаяти, предмети за украса, съдове, оръжие, доспехи, лекарски инструменти. Там се намира и един изобретателен японски макет на остров Дешима — холандското търговско представителство. Изглежда така, като че ли истинският остров е гледан наопаки през театрален бинокъл и човек се чувствува като Гъливер, внезапно попаднал сред японски лилипути. Виждат се стотици хора в национални костюми: прави, коленичили, наведени, протегнали ръце — всички като че ли се занимават с някаква работа; и жилищата им — дори обзавеждането — са изложени пред очите ви като на длан. В друга стая е поставена огромна куклена къща от черупки на костенурки, наредена в холандски стил и населена с важни холандски кукли, която от пръв поглед ти дава представа за живота на хората з. Холандия.
Гретел, Хилда, Катринка и дори гордата Рихв Корбес биха изпаднали във възторг, но Петър и храбрата му дружина отминаха играчката, без да я погледнат. Бойните снаряжения имаха честта да ги задържат цял час: какви боздугани, извити индонезийски ками, кинжали, какви огнестрелни оръжия и най-вече — какви великолепни японски мечове, която позволяват да се извърши известната японска военна ловкост: да се съсече човек на две с един-единствен удар!
В колекцията имаше китайски и други източни рядкости, както и местни исторически реликви, които нашите млади холандци като че ли гледаха без вълнение, но тайно изпитваха гордост, като ги показваха на Бен.
Изложен беше и макет на къщата в Сардам, където живял Петър Велики по време на кратката си кариера на корабостроител. Имаше кесии и купи, носени от „голтаците“ — конфедерати, които под лредводителството на Оранския принц74 освободили Холандия от испанска тирания; там беше и шпагата на адмирал ван Спейк, загинал десет години преди това, като доброволно вдигнал във въздуха собствения си кораб; както и доспехите на ван Тромп, покрити с дупки от куршуми. Йакоп се огледа с надежда да види метлата, която храбрият адмирал връзвал за върха на мачтата, но не я видя никъде. Сакото, което Вилхелм III Английски носил през последните дни на живота си, представляваше голям интерес за Бен, а всички без изключение впериха погледи със смесица от уважение и страхопочитание в дрехите, с които е бил облечен Вилхелм Мълчаливи, когато е бил убит в Делфт от Балтазар Херартс. Светлокафява кожена куртка и прост плащ от сиво сукно, мека плъстена шапка и висок нагръдник, от който виси един от медалите на „голтаците“ — тези предмети не бяха особено разкошни, макар че куртката беше трагично привлекателна с тъмните петна и куршумените дупки. Като гледаше дрехите на Мълчаливия принц, Бен искрено повярва, че в съответствие с величието на характера си, принцът се е обличал изключително скромно.
Аристократичните му предразсъдъци бяха обаче сериозно разтърсени, когато Ламберт му разказа как невястата на Вилхелм за пръв път влязла в Хага.
— Красивата Луиза дьо Колини, загубила баща си и съпруга си при клането на Свети Вартоломей75, пристигала в Хага да стане четвърта жена на принца и, разбира се — каза Ламберт, — тъй като ние холандците сме прекалено галантни, не сме й позволили да влезе в града пеша. Изпратили сме (по-скоро прадедите ми са изпратили) да я посрещне открит пощенски фургон с поставена напречно дъска, на която да седне!
— Много галантно, не ще и дума! — възкликна Бен, а в учтивия му смях имаше почти насмешка. — И това за дъщерята на френския адмирал!
— На адмирал ли? Кълна се, бях забравил това. Обаче ти става ясно, че в доброто старо време в Холандия са постъпвали простичко, всъщност и до ден днешен народът ни си е простосърдечен и скромен. Домът на ван Хент явно е едно изключение, нали разбираш.
— Много приятно изключение, бих казал.
— Без съмнение, без съмнение. Но между нас да си остане, макар че мънер ван Хент сам е изковал съдбата си и може да си позволи разкош, той е все пак скромен.
— Точно така — каза Бен дълбокомислено, като поглади горната си устна и брадичката, където напоследък му се струваше, че са се появили безпогрешни признаци на бъдещото превъзходство.
Докато обикаляха пеша из града, Бен често мечтаеше за хубавите английски тротоари. Тук, както и в другите градове на Холандия, нямаше бордюри, нито по-издигната част на паважа, предназначена за „пътуващите“ пешком — но улиците бяха чисти и равни и всички превозни средства се придържаха към точно определеното им място. Странно звучи, но там се виждаха почти толкова шейни, колкото и фургони, макар че нямаше дори снежинка. Шейните стържеха по плочите или по-каменната настилка, в предната част на някои едно приспособление разпръскваше вода, за да намали триенето, други от време на време намаляваха музикалния си съпровод, когато стопанинът им намажеше плъзгачите с напоен в масло парцал.
Бен се учуди колко безшумно се трудят холандските работници. Дори край складовете и доковете нямаше суетня, нито си подвикваха. Едно помръдване на лула, обръщане на глава или най-много вдигане на ръка изглежда стигаше да даде знак. Цели товари сирене и херинга се прехвърлят от каруците или лодките до складовете, без да се продума — минувачът обаче трябва да внимава да не го засипяг с нещо, защото заетият с работа холандец рядко гледа пред себе си или зад себе си.
Бедният Йакоп Поот, на чиято глава явно бе предопределено да се струпват всички злополуки на пътешествието, бе съборен почти бездиханен от голяма пита сирене, която един дебел холандец подхвърли на колегата си — работник. Но той бързо се съвзе и отмина, без да покаже ни най-малко възмущение.
Бен засвидетелствува голямо съчувствие в случая, но Йакоп настойчиво твърдеше, че „няма нищо“.
— Защо тогава си смръщи лицето, когато те удари?
— Смръщих си лице … — сериозно започна Йакоп — опаче, защото тофа пеше …
— Какво беше това? — настоя дяволито Бен.
— Ами … тофа пеше … как се касфаше, дето се опитфа с носа?
Бен се засмя.
— Искаш да кажеш миризма ли?
— Та. Тошно така — каза зарадвано Йакоп. — От мирисмата пеше. Затофа си тръпнах лицето.
Бен се изсмя гръмогласно.
— Добре го рече! Сирене да замирише неприятно на нидерландец! С нищо не можеш ме накара да ти лоЕярвам!
— Е, няма знашение — отговори добродушно Йакоп, който крачеше редом. — Само пошакай и тепе та утарят със сирене, ще фитиш.
И след малко добави развълнувано:
— Пенчамин, не ми харесфа та ме наришаш нитерлантец. Аз съм холантец.
Точно когато Бен му се извиняваше, Ламберт извика.
— Спрете, Бен! Наближаваме рибния пазар. В този сезон няма много за гледане, но ако искаш, можем да отидем при щъркелите.
Бен знаеше, че щъркелите в Холандия са на особена почит и че птицата е изобразена върху герба на
