да съберем колкото може повече кораби в Палермо. Налага се изцяло или частично да свалим обсадата от Неапол и Малта, защото Нелсън трябва да разполага тук с всичките ни сили, за да ни спаси от снарядите и меча. Изминаха единадесет дни, но не се вижда нито един френски кораб, и аз започвам да се надявам, че републиканската ескадра се е насочила към Тулон, за да вземе на борда десантни войски, и следователно граф Сент Винцент ще има достатъчно време, за да се присъедини към ескадрата на Нелсън. Двете съединени ескадри ще могат не само да се съпротивляват на французите, но и да ги разбият.
Самата аз, като размислих, предполагам следното: целта на френската експедиция е да ни принуди да свалим обсадата на Малта, за да могат корабите им да стигнат до Египет, да вземат Наполеон и да го върнат в Италия. Това известие ни разтревожи извънредно много.
Възможно е също, че след като ни накарат да прекратим обсадата на Неапол, френският флот ще се отправи направо към Константинопол за да откъсне силите на руснаците и турците.
Трябва да предвиждаме и вероятността, че след като ни заставят да изоставим Неапол французите заедно с нашите фанатици могат да нападнат Сицилия.
Но всички тези операции изискват време, така че ние също ще успеем да съберем ескадрата на Нелсън, към която ще се присъедини и граф Сент Винцент и тогава ще могат да се сражават срещу французите с равни сили. Остава единствено опасението да не би флотът от Кадикс, който след свалянето на блокадата ще получи свобода на придвижване, да се яви тук на помощ на враговете ни. Лично аз мисля, че французите ще направят всичко възможно, за да постигнат именно това. Впрочем, след няколко дни ще знаем от какво трябва да се боим и на какво трябва да се надяваме. Във всеки случай, ако имаме щастието да разбием тази ескадра, всичко ще бъде свършено, тъй като французите нямат друг флот, който биха могли да ни противопоставят. Но знае ли някой какво би се случило, ако французите ни нападнат преди Нелсън да се съедини със Сент Винцент?
А сега преминавам към добрите новини. Една английска фрегата, която е напуснала Ливорно на 5 този месец, ни съобщи, че френската армия била напълно разбита след кръвопролитно сражение и имперските войски са влезли безпрепятствено в Милано. Народът ги посрещнал с възторжени викове, а френският губернатор бил освиркан и набит. Нашите съюзници са заели също Болония и Ферара, а руснаците избили всички, които след отстъплението оскърбявали невинния велик херцог и членовете на семейството му. На пети сутринта, в деня на отплуването на фрегатата, имперската армия трябвало да влезе във Флоренция и да възстанови на престола великия херцог. Освен това, една австрийска колона е тръгнала към Генуа, а друга — към Пиемонт, където са се укрепили французите. След всички тези победи нашите съюзници имат още четиридесетхилядна армия със свежи сили под командването на генерал Страсолдо. Те са готови за бой и, надявам се, ще бъдат достатъчни, за да донесат в скоро време избавление на Италия.
Заповядах да съставят подробен доклад за всички тези събития, който ще изпратя на Ваше Високопреосвещенство щом бъде напечатан. Засега Ви изпращам две копия от прокламацията на краля на австрийците. Тя ще бъде разпространена в провинцията, тъй като в настоящия момент не е желателно да разпалваме прекомерно страстите в столицата.
Едва ли е необходимо да Ви казвам, че с голямо нетърпение очаквам новини от Ваше Високопреосвещенство. Уверявам Ви, всичко което вършите, ме възхищава — и дълбочината на мислите Ви и мъдростта на жизнените Ви принципи. Обаче трябва да заявя, че не мога напълно да споделя мнението Ви за главатарите на нашите разбойници, особено твърдението Ви, че трябва да ги купуваме с награди. И не защото съм обладана от духа на отмъщението, — тази страст е непозната на сърцето ми, — ако говоря с Вас така, то е само от безкрайно презрение към тези негодници, които за мен не струват нищо и не заслужават нито да ги примамваме на наша страна, нито да ги купуваме, а напротив, трябва да бъдат отделени от обществото, което те развращават. Примерът на милосърдие и прошка, а особено възнаграждението, не само не би внушило на една нация, толкова пропаднала ка то нашата, чувство на признателност и благодарност, а напротив, би довело само до съжаление, че не са извършили стократно повече злини. С болка на сърцето Ви заявявам: тук не може да има никакви колебания. Всички тези хора трябва да бъдат наказани със смърт, особено Молитерно, Рока Романа, Карачиоло, Фредеричи, и подобните им.
Колкото до всички останали, би следвало да ги изселим и да ги задължим никога повече да не се връщат, а също да вземем и писменото им съгласие, че ако някога се върнат, ще бъдат затворени до живот, а имуществото им ще бъде конфискувано. Тези хора няма да укрепят силите на французите, тъй като нямат нито дух, нито енергия, за да се сражават заедно с тях, те не могат да ни навредят по същата причина на малодушието си, а ние ще се избавим от безвредното и безнравственото племе, което никога няма да застане чистосърдечно на наша страна, а загубата на няколко хиляди подобни негодници ще бъде благотворна за страната ни, която ще се очисти от тях. Провеждайте това прочистване като се основавате не на доноси, а на факти — например, оказани услуги на враговете ни. Действувайте безпристрастно, без оглед на обществено положение, пол и възраст, без да правите разлика между благородници и средното съсловие, дори това да са жени. В Америка всички! В Америка… или във Франция, ако разходите са твърде големи.
А когато едните бъдат мъртви, другите в изгнание, ето тогава ще можем да предадем на забвение извършените от тях гадости. Но най — напред, отначало, преди всичко, считам за необходимо да се прояви най — голямата строгост, тъй като да се предадеш на друг владетел не е само вероломство, но и нарушение на всички принципи на религията и пълно пренебрежение към дълга. Затова предполагам, че милосърдието би било съдбоносна грешка. Изменниците биха го сметнали за наша слабост, а хората, чиято вярност не се е поколебала нито за миг, — за несправедливост. Следователно, повтарям, заради бъдещото спокойствие и безопасност на държавата трябва добре да се очистим от всичката тази измет, която няма да укрепи Франция, но затова пък със заминаването си ще обезпечи нашето спокойствие. Дотолкова съм убедена в това, че бих предпочела дори да изоставим опитите да обърнем Неапол на наша страна, а да изчакаме да съберем достатъчно армия, за да го превземем с щурм и тогава спокойно да го прочистим. Отново и отново повтарям тази дума, защото тя най-ясно изразява мисълта ми, — прочистване. Само то може да осигури бъдещото ни спокойствие. Ако Вие не разполагате днес с необходимите за подобни действия сили, бих предпочела да не се завръщам в моята столица, отколкото да живея сред всичката тази пасмина. Австро- руските армии се приближават към Неапол. По-добре да ги изчакаме и заедно с тях да си върнем кралството. Смятам, че трябва да приемаме всяка помощ, от където и да е дошла. Но в никакъв случай, когато градът бъде превзет, не трябва да прощаваме на хората, които са единствената причина за гибелта на кралството… Нека ми прости Ваше Високопреосвещенство толкова настоятелните искания за наказание на престъпниците, но аз желая да Ви изкажа съвсем ясно моите чувства и намерения, за да Ви послужат за ориентир в бъдещата Ви дейност. Впрочем, надявам се, че на Ваше Високопреосвещенство е добре известно какво трябва да се прави, и че то ще бъде направено.
Нека Ваше Високопреосвещенство не вижда у мен нито зло сърце, нито тираничен ум, нито отмъстителна душа. Аз съм готова благосклонно да приема виновните, но съм убедена, че това би било гибелно за кралството, докато строгостта би могла да се окаже спасителна.
Сбогом. С голямо нетърпение очаквам от Вас новини, и то добри.
Оставам с истинска благодарност и уважение. Ваш вечен и предан приятел.
Новините, които кралицата очакваше от кардинала, бяха наистина добри. Руфо продължаваше да се придвижва към Неапол, беше се обединил с руските и турските войски и не се съмняваше, че каквато и отбрана да организират патриотите, градът рано или късно ще бъде превзет. Всички дотолкова повярваха в това, че Калабрийският херцог най-после се реши да вземе страната на кардинала. Сиятелните родители повериха сина си на грижите на Нелсън и сега херцогът се готвеше за първата си кампания против знамената на републиката под английски флаг.
От следващото писмо на кралицата читателят ще разбере какви обстоятелства попречиха на младия принц, за голямо негово съжаление, да спечели славата и симпатиите на народа, които очакваше от тази експедиция.
