благодарение на енергичната отбрана — щом като е сплотена, тя не може да не бъде енергична, — възможно е да постигнем условия.
Планът беше разумен и го приеха с одобрение. Осъществяването му възложиха на Салвато и той, след като успокои Луиза, отново излезе от Новия замък за да се разпореди за разполагането на републиканските части на определените места.
В същото време по улица Качиотоли се спускаше пратеник от полковник Межан. Той премина по улицата Монте Милето, по улица Инфраската, заобиколи задната фасада на Бурбонския музей и през Капуанската порта и Аренача стигна до моста Магдалена. Там пожела да се представи на кардинала като пратеник на френското командване.
Беше три часа сутринта. Кардиналът си беше легнал преди час, но той беше единствения пълководец, който представляваше властта на краля, така че за всяко важно дело му докладваха лично. Пратеника въведоха в спалнята му.
Руфо лежеше в постелята облечен, а до него на масата, на една ръка разстояние, се намираха пистолетите му. Французинът му протегна лист, който на дипломатически език се нарича акредитивно писмо.
— Значи идвате от името на коменданта на Сан Елмо?
— Да, Ваше Високопреосвещенство. Предполагам сте забелязали, че господин полковник Межан запази най-строг неутралитет по време на всички боеве в Неапол.
— Вярно е, господине, и трябва да ви кажа, че при враждебното отношение на Франция към краля на Неапол, този неутралитет доста ме учуди.
— Комендантът на форта Сан Елмо, преди да застане на нечия страна, държеше да влезе във връзка с Ваше Високопреосвещенство.
— С мен? С каква цел?
— Полковник Межан е човек без предразсъдъци. Преди да започне да действува, той иска да обезпечи интересите си.
— Виж ти! — казват, че всеки човек има само веднъж в живота си удобен случай да уреди живота си. Комендантът реши, че този случай му се е представил сега.
— И той разчита, че аз ще му помогна?
— Той мисли, че за Ваше Високопреосвещенство е по-изгодно да го имате за приятел, отколкото за враг, и предлага своята дружба.
— Дружба?
— Да.
— И как? Даром? Без никакви условия?
— Вече ви казах. Той смята, че е настъпил звездният му час. Но нека Ваше Високопреосвещенство не се безпокои. Той е твърде умерен и ще се задоволи с петстотин хиляди франка.
— Действително, — промълви кардиналът. — Забележителна скромност. За съжаление, дали в касата на санфедистката армия има и една десета от тази сума? Впрочем, да се уверим сами.
Той дръпна шнура на звънеца и лакеят веднага влезе. Цялото обкръжение на кардинала, както и той самият спеше с едното око.
— Попитай Сакинели, колко налични имаме в касата?
— Десет хиляди двеста и петдесет дуката, — отвърна лакеят след минута.
— Ето, виждате ли, само четиридесет и една хиляди франка, дори по-малко отколкото ви казах.
— Какъв извод трябва да направя от думите на Ваше Високопреосвещенство?
— Такъв, господине, — отвърна кардиналът като се повдигна на лакът и презрително погледна пратеника, — че като честен човек, — а че съм такъв е безспорно, иначе щях да разполагам с двадесет пъти по-голяма сума, — като честен човек не мога да водя преговори с такъв негодник като господин Межан. Но дори и да имах исканата сума, бих му отговорил съ-щото. Аз водя война против французите и републиканците с помощта на барута, оловото и желязото, а не на златото. Предайте този отговор на коменданта на крепостта Сан Елмо заедно с безкрайното ми презрение.
И кардиналът посочи на пратеника вратата.
— Повече не ме будете за глупости, — заповяда той на лакея като се отпусна на възглавницата.
Пратеникът отново се изкачи във форта Сан Елмо и предаде отговора на кардинала.
— Дявол да го вземе! — изръмжа Межан. — Никак не ми върви! Натъкнах се на честни хора и сред републиканците и сред санфедистите!
LXIX
ПАДАНЕТО НА САН ДЖЕНАРО И ТЪРЖЕСТВОТО НА СВЕТИ АНТОНИЙ
На другата сутрин, 15-ти юни, санфедистите забелязаха, че републиканските аванпостове са изчезнали. Изпратиха разузнавателни отряди, които отначало действуваха предпазливо, подозирайки, някакъв капан, но постепенно, събраха смелост.
Действително, през нощта Салвато беше успял да разположи четири артилерийски батареи. Едната беше на ъгъла на двореца Киятамоне, откъдето държеше под обстрел цялата едноименна улица, която беше достъпна и за оръдията от замъка Уово. Втората се прикриваше от издигнато набързо укрепление между улица Нардоне и църквата свети Фердинанд, третата беше на улица Медина, а четвърта — между Малкото пристанище и Имаколатела.
Така че, едва санфедистите стигнаха удица Имаколатела, едва се появиха в края на улица Монте Оливето и достигнаха улица Нуова, когато от три страни се раздаде оглушителна канонада и те разбраха, че жестоко са се излъгали.
Те се скриха от снарядите в съседните улички и отново събраха сили и смелост. Все пак, градът беше три четвърти в ръцете им. Те можеха на воля да грабят, опожаряват и разрушават домовете на патриотите, да убиват, душат, хвърлят в огъня и изяждат собствениците им.
Но странно: яростта на ладзароните се стовари преди всичко върху сан Дженаро. На Стария пазар, срещу дюкяна на ранения Бекайото, се събра съвет с участието на касапина, за да съди светеца.
За начало тълпата нахълта в храма, въпреки съпротивата на канонниците, които бяха съборени на земята и подритвани от разярените ладзарони. После разбиха вратата на ризницата, където се пазеше бюстът на покровителя на Неапол, заедно с другите светии от свитата му. Някой непочтително грабна светията под мишница, изнесе го от църквата и сред виковете „Долу Сан Дженаро!“, го въдвори върху купчина камъни на ъгъла на улицата Сан Елиджо. С големи усилия уговориха тълпата да не започва да замеря бюста на светията с камъни.
Но докато тълпата нахълтваше в църквата, се яви човек, който имаше голямо влияние над ладзароните благодарение на теглото си и исполинския си ръст, което не беше маловажно за простолюдието. Този човек беше Фра Пачифико.
В битието си на матрос Фра Пачифико неведнъж беше наблюдавал военен съвет на борда на кораба си. Той знаеше как става това и придаде на съда по-нормален вид. Изпратиха хора във Викария, взеха от там пет съдийски тоги и две адвокатски мантии и процесът започна. Единият адвокат пое ролята на обществен обвинител, а другият — на официален защитник.
Сан Дженаро беше разпитан по всички правила. Поискаха от него да назове името си, фамилията, възрастта, съсловната принадлежност, да разкаже за какви услуги е удостоен с толкова високо положение. Вместо светеца отговаряше неговият защитник, и трябва да признаем, отговаряше много по-добросъвестно от събратята си в истинските съдилища. Той високо оцени героичната смърт на светеца, бащинската му любов към Неапол, чудесата му, — не само кипенето на кръвта в купите, но и това, че след неговите молитви паралитиците са хвърляли патериците, падналите от шестия етаж ставали на крака цели и невредими, засегнатите от буря кораби благополучно се връщали в пристанищата, Везувий угасвал от самото му присъствие при изригването, най-после, австрийците били разбити при Велетри след обета, даден от Карл III-ти, докато светецът се криел в печката му.
Но за нещастие на Сан Дженаро, толкова примерното му в миналото поведение, беше станало непонятно и двусмислено от момента, когато французите влязоха в града. Чудото, извършено в определения от Шампионе час, и всички чудеса в полза на републиката бяха сериозно провинение, оправдание за което можеше да се намери трудно. Той се опита да възрази, че Шампионе е прибягнал до заплаха, че в
