скрие и едното и другото. Щом ладзароните го откриха и разбраха, че той е виновник за виковете, в него веднага се прицелиха поне двадесет пушки. Отекна залп и папагалът падна пронизан от три куршума.
Това произшествие успокои ладзароните за неуспеха им: все пак не си тръгнаха с празни ръце. Наистина, птицата не е човек, но някои хора толкова приличат на говорещи птици! След екзекуцията те изведнъж си спомниха за Сан Дженаро, когото Донато все още влачеше след себе си, и тъй като се намираха на две крачки от залива, няколко ладзарони скочиха в една лодка и излязоха в открито море. Там Донато няколко пъти потопи светеца във водата сред всеобщите викове и дюдюкания, а след това пусна въжето. Сан Дженаро, решил може би, че сега не е време за чудеса, вместо да изплува на повърхността, дали от безсилие, или от презрение към небесното блаженство, се потопи в морската бездна и изчезна в нея.
LXX
ПРАТЕНИКЪТ
От крепостните кули на Новия замък Луиза и Салвато, на чиято ръка тя се опираше, видяха всичко, което ставаше в градината на херцогиня Фуско. Луиза не разбираше нито причината за това нашествие, нито неговата цел. Но читателят помни, че херцогинята беше отказала да последва приятелката си в Новия замък под предлог, че има свой път за бягство. Ако съдеше по движението на тълпите, опасността беше сериозна, но Луиза се надяваше, че херцогинята беше успяла да се скрие. Когато внезапно дочу изстрелите, тя внезапно изпадна в ужас. Нали и през ум не й минаваше, че ладзароните ще стрелят по папагала.
През това време някакъв човек, облечен като селянин от Абруци, докосна рамото на Салвато. Той се обърна и извика от радост: беше познал своя пратеник.
— Видя ли го? — живо попита младият човек.
— Да, ваша чест.
— Какво му каза?
— Нищо. Предадох му писмото ви.
— А той какво ти каза?
— Нищо. Даде ми тези три зърна от броеницата си.
— Добре. Какво мога да направя за теб?
— Да ми дадете повече възможности да служа на Републиката. А когато всичко рухне, да мога да умра за нея.
— Как се казваш?
— Скромното ми име няма да ви каже нищо. Аз дори не съм неаполитанец, макар, че преживях десет години в Абруци. Аз съм гражданин на този, все още неизвестен Град, който ще стане някога столица на цялото човечество.
Салвато го изгледа с учудване.
— Можеш да останеш с нас, — каза той.
— Такива са дългът и желанието ми.
Салвато му протегна ръка. Той разбираше, че на такъв човек не може да предложи друга награда. Пратеникът влезе във форта, а младежът се върна при Луиза.
— По лицето ти виждам, че има добри новини, любими мой! — промълви тя.
— Да, човекът наистина ме зарадва много.
— Този човек!
— Погледни тези зърна.
— Виждам. И какво от това?
— Тези зърна ни казват, че от днес ни закрилят предано сърце и непреклонна воля и че каквито и опасности да ни заплашват, не трябва да се отчайваме.
— Кой ти е пратил този талисман? Кой има щастието да ти внушава такова доверие?
— Човекът, който ме е дарил с любов, равна на тази, която изпитвам към теб: — моят баща.
И Салвато, който вече беше говорил с Луиза за майка си, за първи път й разказа ужасното предание за своето раждане, както го беше разказал на шестимата заговорници, онази вечер в двореца на кралица Джована.
Салвато вече завършваше разказа си, когато вниманието му беше привлечено от английската фрегата „Сихорс“. Корабът, който стоеше на котва срещу военното пристанище, сега описваше широк полукръг пред Новия замък и замъкът Уово и се приближаваше към Мерджелина, точно към мястото, където ладзароните вилнееха в дома на херцогиня Фуско и в Къщата с палмата. Когато младият човек погледна през далекогледа си, забеляза, че англичаните са свалили четири едрокалибрени оръдия и са построили батарея на мястото, известно с името Тюйлери. След два часа в далечния край на Кияйи избухна силна канонада и снарядите заръфаха стените на замъка Уово.
Като разбра, че ладзароните са слезли по склона Вомеро в Мерджелина, кардиналът им изпрати подкрепленията по същия път, а капитан Бол им докара оръдия, които сега обстрелваха форта Уово.
Патриотите вече бяха обкръжени от всички страни.
След пет-шест залпа Салвато видя как от брега под колоса Уово се отдели лодка. Управляваше я един патриот, който беше забелязал Салвато на кулата, и сега му носеше послание. Младият генерал заповяда да отворят вратата на тайния вход и след десет минути пратеникът седеше пред него с писмото в ръка.
Салвато прочете набързо писмото и тъй като прецени, че е твърде важно за всички, изпрати Луиза в стаята й, слезе на двора, повика Маса и всички офицери от крепостта и прочете следното:
„Любезни Салвато!
Забелязах, че и Вие със същия интерес, както и аз, но от не толкова удобно място наблюдавате сцените, които се разиграват в Мерджелина. Не зная дали хълмът Пицо Фалконе не Ви пречи да виждате с подробности всичко, което става в Тюйлери. За всеки случай, уведомявам Ви за подробностите.
Англичаните стовариха там четири оръдия, а руските артилеристи построиха батарея, която охраняват батальон албанци. Чувате ли я как чурулика? Ако продължи така още едно денонощие, ще е достатъчен един нов Йосия с половин дузина тръби, — и стените на замъка Уово ще рухнат. За мен е все едно, но жените и децата, които се крият там, не гледат толкова философски на това и всеки път, когато снаряд удря стената, се надигат плач и стон. Това е тревожното положение, в което сега се намираме. А ето какво се осмелявам да Ви предложа, за да излезем от него. Ладзароните казват, че когато на Господ му стане скучно там горе, той отваря в небето прозорче и гледа Неапол. Не знам защо, но ми се струва, че тъкмо днес той отново скучае, и затова ще отвори прозорчето си. Нека се опитаме тази вечер да го поразвлечем със зрелище, което сигурно ще му бъде доста приятно (ако правилно си представям нашия Господ Бог), — а именно, как отряд порядъчни хора пердаши банда негодници.
Какво ще кажете за това? Имам стотина хусари, които се оплакват, че краката им се схванали от седене. Всеки е запазил карабината си с дузина патрони, които няма търпение да използува. Бъдете любезен, предайте предложението ми на Мантоне и патриотите от Сан Мартино. Ако го одобрят, нека дадат пушечен залп, и точно в полунощ ние с Вас ще се обединим и заедно ще изпеем тържествена меса на площада на Победата. Нека се постараем тя да бъде достойна за кардинала!
Ваш искрен и предан приятел,
Последните думи на писмото бяха заглушени от аплодисменти. Комендантът на Новия замък поиска лично да оглави отряда, определен за нощната експедиция, но Салвато му напомни, че дългът и общите интереси налагат да остане на поста си и да държи вратите отворени за ранените, в случай че патриотите бъдат отблъснати. Маса отстъпи пред настояването на Салвато, който безспорно щеше да поеме командването на операцията.
— А сега, — попита младият генерал, — ще се намери ли решителен човек, който да отнесе копие от писмото на генерал Мантоне?
— Аз, — прозвуча нечий глас.
