— Сигурен ли сте в него?
— Повече, отколкото в самия себе си.
— И знаете къде да го намерите?
— Дори няма да се наложи да го търсим.
— Как ще постъпим?
— Нашите условия остават в сила.
— А двадесетте хиляди франка?
— Просто ще ги вземем от друго място.
— Кога?
— Утре.
— Уверен ли сте?
— Надявам се.
— А ако грешите?
— Тогава ще кажа, както привържениците на Мохамед: „Такава е волята Божия!“
Межан изтри с ръка потта от челото си. Салвато, който само за миг беше изгубил спокойствието си, забеляза тревогата на полковника и каза:
— А сега трябва да оставим кутията на мястото й и да се върнем в замъка.
— С празни ръце? — жално промълви полковникът.
— Аз не се връщам с празни ръце, тъй като имам писмо.
— Каква сума имаше в кутията?
— Сто двадесет и пет хиляди франка, — отвърна Салвато, след като остави кутията на предишното място и утъпка земята с крака.
— Значи, според вас, това писмо струва сто двадесет и пет хиляди франка?
— То струва толкова, колкото струва за сина увереността в бащината любов… Но, да се върнем в замъка, любезни ми полковник. Елате при мен утре в десет.
— Защо?
— За да получите от Луиза чек за двадесет хиляди франка, който ще предявите в най-голяма банкерска къща в Неапол.
— Вие предполагате, че в Неапол в настоящия момент ще се намери банка, която да изплати чек за двадесет хиляди франка?
— Уверен съм в това.
— А аз се съмнявам. Банкерите не са толкова глупаци, че да плащат по време на революция.
— Ще видите, че тези банкери, ще бъдат толкова глупави да платят дори по време на революция. За това има две причини: първо, те са честни хора…
— А второ?
— Те са мъртви.
— Значи говорите за банката Бекер?
— Именно.
— Тогава работата Е друга.
— Имате ли ми доверие?
— Да.
— Отлично!
Межан загаси фенера си. Намериха банкер, който по време на революция изплащаше чекове — нещо по-трудно от това, което беше търсил Диоген в Атина.
Салвато още веднъж стъпка земята над ковчежето. В случай е баща му се върнеше, изчезването на бележката щеше да му подскаже, че синът му е бил тук. Пътниците се върнаха по същия път и с първите лъчи на зората влязоха в замъка. Както е известно, през юни нощите са най-кратки.
Луиза не беше си лягала. Тревогата не й беше позволила дори да помисли за сън. Младият човек й разказа какво се беше случило. Без нито дума повече, тя взе лист и написа разпореждане до банката Бекер да изплати от сметката й на предявителя сумата от двадесет хиляди франка. После я подаде на Салвато и каза:
— Ето, приятелю, занесете това на полковника. С този чек под възглавницата бедничкият ще спи по- добре. Зная, — добави тя през смях, — че ако не получи парите, ще му останат главите ни. Но много се съмнявам, дали той би оценил нашите две глави, взети заедно, за двадесет хиляди франка!
Надеждите на Луиза не се оправдаха, както и тези на Салвато. Предната вечер беше пристигнал Спечале от Прочида, където по негова заповед бяха обесели тридесет и седем човека, и наложи от името на краля секвестър на банката Бекер. Всички плащания бяха прекратени.
LXXXVI
ДЪЛГООЧАКВАНОТО ПРИСТИГАНЕ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО
На двадесет и пети юни, още преди Нелсън да чуе от устата на самия Руфо, че кардиналът се отделя от коалицията, адмиралът изпрати до Межан следното известие:
„Милостиви господине!
Негово Високопреосвещенство кардинал Руфо и главнокомандуващият руската армия Ви предлагат да се предадете. Предупреждавам Ви, че в случай на неподчинение, два часа след изтичането на посочения от мен срок ще бъдат взети всички необходими мерки и ще оттегля всички предварително предложени Ви условия.
През дните, които последваха този ултиматум, от 26 до 29 юни, Нелсън беше зает с ареста на патриотите, подкупването на предателя фермер и екзекуцията на Карачиоло. След приключването на тези недостойни дела, той можеше да се заеме със залавянето на патриотите, които не бяха още в ръцете му, и с обсадата на замъка Сан Елмо. Затова той заповяда на Тръбридж да свали на сушата хиляда и триста английски войници, към които прибави петстотин руснаци под командването на капитан Бели. През първата седмица на Тръбридж помагаше приятелят му капитан Бол, но после той беше изпратен на Малта, а мястото му зае капитан Бенджамин Халоуел, същият, който подари на Нелсън ковчег, изработен от фок-мачтата на френския кораб „Ориент“.
Каквото и да говорят френските историци, все пак Межан, който опозори националното си достойнство с различни парични машинации, притиснат до стените на своята крепост, поиска да спаси това, което оставаше от френската чест. Той се защищаваше с мъжество и най-убедително доказателство за това е донесението на Нелсън (чието мъжество също е добре известно) до лорд Кейт, което започва с думите: „В ожесточени осемдневни сражения, през които нашата артилерия се придвижи на сто и осемдесет ярда през рововете…“
Всичките тези осем дни, кардиналът не беше и помръднал от палатката си.
През нощта на осми срещу девети юли, часовите забелязаха в морето два кораба, единият английски, другият неаполитански. Като заобиколиха английския флот от изток, двата съда се насочиха към Прочида, където пристигнаха на девети юли. Това бяха „Сихорс“ и „Сирена“, над която се вееше кралския флаг.
Сутринта на същия ден кардиналът получи следното писмо от краля:
Любезни ми кардинале!
Изпращам Ви цяла купчина екземпляри на обръщението към моя народ. Незабавно се запознайте с това послание и ми изпратете отчет за изпълнението на заповедите ми чрез Симонети, с когото дълго беседвах тази сутрин. Вие ще разберете намеренията ми относно съдебните чинове. Да Ви пази Господ, както го
