желае
Пристигането на краля бяха чакали всеки ден. На 2 юли той получи писмо от Нелсън и Хамилтън, в което се съобщаваше за екзекуцията на Карачиоло и го молеха да побърза с пристигането си. Още същия ден кралят писа на кардинала, от когото още не беше получил молбата за оставка:
Ваше Високопреосвещенство!
Писмата, които получих днес и особено това, което получих на 20 вечерта, наистина ме утешиха, тъй като показват, че всичко върви на добре, както и желаех и бях казал по-рано, за да устрои земните дела в съгласие с Небесната воля и да облекчи Вашата служба при мен.
Утре, по Ваша и на адмирал Нелсън покана, а главно, за да удържа на думата си, ще отпътувам под охраната на войските за Прочида, ще се видя там с Вас, ще Ви предам всички свои разпореждания и ще взема всички необходими мерки, за да осигуря покоя и благоденствието на поданиците, които са ми останали верни.
Предупреждавам Ви предварително за това и Ви уверявам в неизменната ми благосклонност.
Действително, на другия ден, трети юли, кралят се качи на кораб, но не на „Сихорс“, както предполагаше Нелсън, а на фрегата „Сирена“. Той се боеше да окаже предпочитание на англичаните при своето завръщане, както беше направил при отпътуването си от Неапол, за да не предизвика още по-голямо възмущение в неаполитанския флот, който и без това вече роптаеше заради осъждането и екзекуцията на Карачиоло.
Ние казахме, че още щом пристигна на Прочида кралят писа на Руфо. Но въпреки уверенията в дружба, или по-точно, именно поради тях, можеше да се съди, че между двете сиятелни особи е започнало охлаждане в отношенията.
Фердинанд доведе със себе си Ектън и Кастелчикала. Кралицата благоволи да остане в Палермо: тя знаеше колко непопулярна е в Неапол и се боеше присъствието й да не навреди на триумфа на краля.
През целия ден на 9-ти юли кралят остана на Прочида, изслуша отчета на Спечале и въпреки отвращението си от всякакъв труд, лично състави списък на членовете на новата Държавна джунта, и списък на престъпниците, които трябваше да бъдат съдени. Не трябва да се съмняваме какво наказание беше благоволил да избере Фердинанд: ние държахме в ръка този двоен списък, написан от начало до край от ръката на негово величество.
Отначало ще представим на читателите списъка на палачите, подредени почин и звания, а после — списъка на жертвите.
Държавната джунта, назначена от краля се състоеше от следните лица:
Председател — Феличе Романо.
Държавен обвинител — Гуидобалди.
Съдии: съветниците Антонио дела Рока, дон Анжело ди Фиоре, дон Гаетано Самбути, дон Винченцо Спечале.
Прокурор — дон Алесандро Нава.
Защитници на обвиняемите — съветниците Ванвители и Молес. Разбира се, двете последни лица добавени, за да се придаде на всичко законен вид.
На тази Държавна Джунта беше заповядано да провежда извънреден съд, с други думи, да произнася смъртна присъда без право на обжалване на:
всички, които бяха отнели от коменданта Роберто Бранди замъка Сан Елмо, преди всичко, разбира се, Николино Карачиоло (за щастие, Николино, който беше получил от Салвато заповед да спаси адмирал Карачиоло и се яви във фермата в деня на арестуването на адмирала, узна за предателството и без да губи нито минута побягна през полята към Капуа, където се постави под покровителството на командващия френския гарнизон полковник Жирардон);
всички, които са помагали на французите да влязат в Неапол;
всички, които са вдигнали оръжие срещу ладзароните;
всички, които след примирието са продължили отношенията си с французите;
всички длъжностни лица на републиката;
всички членове на републиканското правителство;
всички народни представители;
всички служители на републиканското правителство;
всички генерали;
всички членове на висшия военен съд;
всички членове на революционния трибунал;
всички, които са се сражавали против кралските войски;
всички, които са вземали участие в събарянето на статуята на Карл III;
всички, които са взели участие в заседанието на дървото на Свободата, на мястото на тази статуя;
всички, които са участвували в унищожаването на кралските емблеми на Дворцовия площад, бурбонските или английските знамена, или дори само са присъствували при извършването на това деяние;
най-после, всички, които устно или писмено са употребили думи, оскърбителни за особата на краля, или членове на кралското семейство.
Една-единствена заповед заплашваше със смърт почти четиридесет хиляди граждани.
По-меки присъди, които предвиждаха само изгнание щяха да засегнат около шейсет хиляди.
Това правеше близо една четвърт от цялото население на Неапол.
Над това занимание, което кралят сметна за най-спешно, той прекара целия ден на девети юли.
Сутринта на десети фрегата „Сирена“ излезе от пристанището на Прочида и се насочи към „Гръмовержец“. Кралят още не беше стъпил на палубата, когато след свирката на боцмана целият кораб изведнъж се покри със знамена, като на голям празник, и се дочу салют от тридесет и три оръдейни изстрела.
Из града вече пълзеше мълвата, че кралят е на Прочида. Канонадата извести на народа, че той се намира на борда на флагманския кораб. И веднага крайбрежието на Кияйи, Санта Лучия и Маринела се запълни от огромна тълпа. Множество лодки, украсени с цветни флагове, излязоха от пристанището, или се отделиха от брега и се насочи към английската ескадра, за да приветствува краля и да извикат: „Добре дошли!“ Кралят стоеше на палубата и гледаше през далекогледа си към замъка Сан Елмо, по който, сигурно в чест на неговото пристигане, яростно стреляше едно английско оръдие. Изведнъж един английски снаряд случайно попадна в дръжката на френското знаме, което се рееше над крепостта. Може би, обсаждащите нарочно бяха избрали този момент, за да доставят удоволствие на краля, и той го сметна за добро знамение. Действително, скоро на мястото на сваленото трицветно знаме над крепостта се издигна бял флаг, с което обсадените показваха съгласието си да встъпят в преговори.
Неочакваната поява на този символ на мира, предизвикан сякаш от пристигането на краля, имаше магическо въздействие върху присъствуващите. Цялата многохилядна тълпа се взриви от ликуващи викове и аплодисменти, а оръдията от замъка Уово и Новия замък радостно отвърнаха на оръдейния салют на борда на английския флагман.
Нека ни бъде позволено да заимстваме няколко реда от автора на историята на кардинал Руфо, Доменико Сакинели, за падането на френското знаме, — те са твърде интересни и си струва да ги приведем
