признателна жена, ако се появите пред Негово величество без накитите, които той е благоволил да ви подари, скъпо мое дете.
— Тогава ще се подчиня, господине.
— Да, но това подчинение трябва да е свързано и с удоволствие от ваша страна. Нима накитите не ви харесват?
— Аз не разбирам нищо от диаманти, господине.
— Тогава трябва да ви кажа, че само перлите струват около петдесет хиляди ливри…
Андре сплете ръце.
— Господине — промълви тя, — помислете само! Не е ли странно, че кралят ми прави подобен подарък? На мен?!
— Госпожице, странно е вашето признание, че виждате неудобство там, където аз не виждам такова. Да живеят младите непорочни момичета!
— О, братко! — прошепна тя. — Защо си тъй далеч?
Не се знае дали Таверне чу тази въздишка, или я отгатна с познатата ни проницателност. Той обаче смени тона и хвана Андре за ръцете.
— Хайде, хайде, детето ми! Нима баща ти не е поне мъничко твой приятел?
Покритото с тъга лице на Андре просветна от лека, нежна усмивка.
— Нима не съм тук, за да ви дарявам обич и съвети? — продължи баронът. — Нима не се чувствате горда, че допринасяте с нещо за моето щастие и това на брат си?
— О, напротив! — възрази Андре.
Баронът погледна дъщеря си с гальовен поглед.
— Е, добре! Както преди малко ви каза господин Дьо Ришельо, вие ще бъдете кралица Дьо Таверне! Кралят ви забеляза, както и госпожа дофината — добави той бързо. — А сред тези височайши хора, в чийто интимен кръг живеете, вие ще си осигурите бъдещето, а същевременно ще ощастливите и тях… Приятелка на госпожа дофината и приятелка на краля! Каква чест и слава… Той ще ви глези като своя собствена дъщеря, а вие ще царувате над Франция с правото си на красиво, смело и предано момиче!
Андре отвори широко учудените си очи. Баронът продължи да говори, без да й даде време да поразмисли.
— Вие ще прогоните само с един поглед онези безчестни жени, които позорят трона, и вашето присъствие ще пречисти двореца.
— Но — попита замаяната Андре — какво ще трябва да направя, за да стане всичко това?
— Андре — каза баронът, — често съм ви говорил, че в този свят трябва да принуждаваме хората да бъдат добродетелни. А това може да стане само като ги убедим да ценят добродетелта. А тъжната добродетел, проповядвана със сентенции и с псалми, прогонва и онези, които най-искрено искат да се доближат до нея. Прибавете към вашата нравственост и всички примамки на кокетството, ако трябва, дори и на порока! Това няма да е трудно за умно и силно по характер момиче като вас. Станете толкова красива, че в двореца да говорят само и единствено за вас.
— Не разбирам добре последните ви думи — каза Андре.
— Оставете ме аз да ви ръководя и направлявам, а вие изпълнявайте съветите ми. Не е нужно да ги разбирате. Това е най-доброто за мъдро и великодушно момиче като вас. Всъщност налага се най-напред, дъще, да понапълня малко вашата кесия. Вземете тези сто луидора и си направете тоалет, достоен за ранга, който нашият благодетел кралят ви отрежда.
Таверне даде сто луидора на дъщеря си, целуна ръката й и излезе.
Той бързо пое по алеята, откъдето беше дошъл, и не забеляза, че в края на Горичката на любовните приключения Никол слушаше внимателно един благородник, който й шепнеше нещо на ухото.
117.
Какво беше необходимо на Алтотас, за да получи своя еликсир на живота
На другия ден след описания от нас разговор, към четири часа следобед, Балзамо седеше в кабинета си на улица „Сен Клод“ и беше зает с четенето на писмо, което Фриц току-що му беше донесъл. Писмото беше без подпис и затова той замислено го въртеше в ръце.
— Познавам този почерк — повтаряше си Балзамо. — Едър, на места неравен, с много правописни грешки. Писала го е трепереща ръка.
Графът прочете отново писмото:
Едно лице, което поиска вашите съвети малко преди падането на последното правителство и което всъщност беше идвало при вас много преди това, ще дойде днес за нова консултация. Ще позволят ли многобройните ви занимания да отделите на това лице половин час между четири и пет часа следобед?
След като прочете за втори или трети път писмото, Балзамо отново започна да гадае кой можеше да бъде неговият автор.
— Няма смисъл да безпокоя Лоренца за такава дреболия. В края на краищата не мога ли да отгатна и сам? Почеркът е едър, което е белег на аристократизъм, неравен и треперещ — знак за старост, пълен с правописни грешки — значи принадлежи на придворен. О, да! Открих! Ами че това е херцог Дьо Ришельо! Разбира се, че ще отделя половин час за вас, господин херцог!
Балзамо извади часовника си, за да види още колко време щеше да чака херцога. Внезапно едно звънче, разположено между корниза на прозореца и тавана, шумно прокънтя.
— Какво има? — прошепна Балзамо и потрепери. — О, Лоренца ме вика!
По навик той се спря в предната стая и протегна ръце към мястото, където предполагаше, че е Лоренца. После с онази сила, за която нямаше препятствия, й заповяда да заспи. Накрая Балзамо се приближи към почти невидим процеп в стената и надникна в стаята на Лоренца, за да се увери, че е успял да я приспи, или да вземе други предпазни мерки. Лоренца се събуди, отвори очи и зениците й проблеснаха. Първо, като че ли да сложи в ред мислите си, тя приглади с ръце косата си и облиза жадните си за любов устни.
Балзамо я наблюдаваше с безпокойство. Той знаеше, че любовната й кротост преминава в изблици на гняв и омраза. Но сега Лоренца беше замислена, а той не беше свикнал да я вижда такава, и се владееше напълно. Самообладанието, с което го посрещна вместо с обичайните изблици на ярост, му подсказваше, че се случва нещо по-сериозно от всичко, което беше виждал досега.
Лоренца се поизправи и вдигна кадифените си очи към Балзамо.
— Господине — поде отново Лоренца все така нежно, — моля ви да седнете, въпреки че няма да говоря дълго с вас. Но, струва ми се все пак, че ще ми е по-лесно, ако сте седнал.
— И днес както винаги, скъпа ми Лоренца, аз съм на заповедите ти — заяви Балзамо.
После той се отпусна в едно кресло до софата, върху която седеше Лоренца.
— Господине — продължи тя, като му отправи поглед, изпълнен с ангелска кротост, — повиках ви, за да ви помоля за едно нещо.
— Говорете, Лоренца, говорете! Ще го имате, дори да струва цялото ми състояние или половината от живота ми.
— Желанието ми ще струва само минута от вашето време, господине.
Радостен от спокойния тон, който вземаше разговорът им, Балзамо кроеше в богатото си въображение купища предположения за желанията на Лоренца и мислеше предимно за онези, които би могъл да задоволи.
— Може би — прошепна той — тя ще поиска от мен прислужница или компаньонка. Е, добре! Това ще бъде огромна жертва от моя страна, защото ще разкрие тайната и приятелите ми, но ще удовлетворя молбата й, тъй като горкото дете е много нещастно в уединението си.
— Кажете, Лоренца — каза той високо и се усмихна с любов.
— Господине — каза тя, — вие знаете, че умирам от тъга.
