очи снаряда си на улицата и изчезна за няколко минути. Олива, наведена, гледаше от балкона надолу. Мина някакъв вехтошар, който търсеше надясно-наляво — видя ли, или не видя топката? Олива не разбра, скри се, за да не я видят.
Второто усилие на Жана беше по-сполучливо. Арбалетът й изстреля точно отвъд балкона, в стаята на Никол, втора топка, около която беше увита бележка със следното съдържание:
Вие ме интересувате, прекрасна госпожо. Намирам ви очарователна и единственото ми желание е да ви видя. Затворничка ли сте? Знаете ли, че напразно се опитвах да ви посетя? Магьосникът, който ви държи под ключ, ще ми позволи ли някога да се приближа до вас, за да ви кажа каква симпатия изпитвам към една клета жертва на тиранията на мъжете?
Както виждате, аз имам въображение, способно да служи на приятелствата ми. Искате ли да станете моя приятелка? Изглежда, че не можете да излизате, но несъмнено можете да пишете и тъй като аз излизам, когато си искам, чакайте да мина под балкона ви и ми хвърлете вашия отговор.
Ако играта с арбалета се окаже опасна и я разкрият, ще си послужим с друго, по-лесно средство за поддържане на връзка. Провесете привечер от балкона си клъбце конци, закачете за него писмото си, аз ще вържа пък моето, което вие ще вдигнете, без да ви забележат.
Знайте, че ако очите ви не лъжат, аз немалко разчитам на това приятелство, което ми вдъхнахте, ние двете заедно ще победим света.
П.П. Видяхте ли някого да взема първото ми писъмце?
Жана не се подписваше, дори бе преправила напълно почерка си. Олива потръпна от радост, когато получи писмото. Тя му отговори със следните редове:
Аз ви обичам така, както и вие ме обичате. Всъщност аз съм жертва на мерзостта на мъжете. Но този, който ме задържа тук, е покровител, а не тиранин. Той идва да ме навестява тайно веднъж на ден. По-късно ще ви обясня всичко. Предпочитам писмото да го вдигаме с конец, отколкото с арбалет.
Уви, не мога да излизам — аз съм под ключ, но то е за мое добро. Ох, колко неща бих ви казала, ако имах щастието да разговарям с вас! Има толкова подробности, които не могат да се пишат!
Първото ви писмо не го взе никой, ако не се смята един гнусен вехтошар, който минаваше, но тези хора не могат да четат.
Олива махна с ръка на графинята да размотае един конец. После почака да се свечери и спусна писмото долу, на улицата. Жана бе под балкона, улови конеца и отвърза писъмцето. Кореспондентката й усещаше всички нейни движения посредством водещия конец. После Жана се прибра в апартамента си да чете. След половин час тя завърза на полезния конец една бележка със следните думи:
Човек прави всичко, каквото пожелае… Вас не ви държат под око, понеже ви виждам винаги сама. Следователно трябва да имате пълна свобода да приемате хора или по-право да излизате сама. Как се затваря къщата ви? С ключ ли? У кого е той? У мъжа ли, който ви спохожда? Той пази ли ключа толкоз усърдно, че да не можете да го откраднете или да вземете отпечатък от него? Не става дума да постъпите нечестно, става дума да си осигурите няколко часа свобода, приятни разходки подръка с една приятелка, която ще ви утеши за всичките ви нещастия и ще ви върне повече, отколкото сте загубили. Става дума дори, ако желаете непременно, за пълна свобода. Ще обсъдим най-подробно този въпрос на първата ни среща.
Олива прочете жадно писъмцето. Усети как в бузите й нахлува треската на независимостта, а в сърцето й — сладостта на забранения плод. Тя бе забелязала, че всеки път когато влизаше при нея, графът й носеше било книга, било бижу, слагаше малкия си фенер на едно шкафче, а ключа — върху фенера. Олива приготви предварително парче восък, с който взе отпечатък от ключа си още при първото посещение на Калиостро. Той не обърна глава нито веднъж; докато тя вършеше тази работа, тъй като гледаше на балкона разцъфналите отскоро цветя. Така Олива можа спокойно да изпълни замисъла си.
Когато графът си отиде, Олива спусна в една кутия отпечатъка от ключа, който Жана получи с една бележчица. И още на другия ден към обед арбалетът, необикновено и бързо средство, което беше за кореспонденцията с конец това, което телеграфът е за конния куриер, изстреля следната бележка:
Мила моя, довечера в единайсет часа, когато вашият ревнивец си отиде, ще слезете, ще издърпате резетата и ще се озовете в обятията на вашата нежна приятелка.
Олива потръпна от такава радост, каквато не бе изпитвала дори от по-нежните писъмца на Жилбер през пролетта на първата любов и първите срещи. Тя слезе в единадесет часа, без да забележи някакво подозрение у графа. Долу откри Жана, която я прегърна нежно, накара я да се качи на една каляска, спряла на булеварда, и цялата замаяна, цялата трепереща, цялата опиянена, направи с приятелката си двучасова разходка, през която тайни, целувки, планове за бъдещето се разменяха неуморно между двете дружки.
Жана първа посъветва Олива да се прибере, за да не събуди подозрение у своя покровител. Тя току-що бе научила, че покровителят е Калиостро. Олива се бе разкрила безрезервно: Бозир, полицията, всичко бе признала. Жана се бе представила като благородно момиче, което живее с любовник, без да знаят родителите й. Едната знаеше всичко, другата не знаеше нищо; такова беше приятелството, в което се заклеха двете жени.
От този ден нататък те вече не се нуждаеха от арбалета, нито от конци, Жана имаше ключ. Тя караше Олива да слиза, когато пожелаеше. Хубава вечеря и скришна разходка бяха примамките, за които Олива винаги се хващаше.
66.
Срещата
Едва господин Дьо Шарни пристигна в имението си и се затвори в къщата си след първите посещения, лекарят му нареди да не приема повече никого и да не излиза от жилището си, заръка, изпълнявана толкова строго, че нито един жител на кантона не видя героя на оная морска битка, която бе предизвикала толкова шум в цяла Франция, но когото всички млади момичета се опитваха да видят, защото той явно беше храбрец, а според мълвата и красавец.
Господин Дьо Шарни не изтрая затворен и три дена. Вбесен, че вижда всичките си мечти осуетени от невъзможността, заличени от пространството, той разгласи из целия кантон нареждането на лекаря, за което споменахме. После Оливие повери на един изпитан слуга да пази къщата и напусна жилището си нощем на много послушен и много бърз кон. След осем часа беше във Версай, където с помощта на своя камериер нае една малка къща зад парка. Тази къща, изоставена след трагичната смърт на един от знатните егермайстери, който си бе прерязал там гърлото, допадаше много на Шарни. Той искаше да се скрие в нея по-добре, отколкото в имението си. Тя беше прилично подредена, имаше две врати, едната — към пуста улица, другата — към обиколната алея на парка, а от южните прозорци Шарни можеше да се спусне по алеите на Шармий, защото прозорците, като се отваряха капаците, обкръжени от лози и бръшлян, бяха чисто и просто врати на височината на един приземен етаж, разположен толкова ниско, че да може да прескочи в кралския парк. Тази самота се хареса на Шарни повече от всички други самоти. Дали го привличаше гледката? Ще видим скоро.
Тъй като сезонът беше хубав, меките и благоуханни нощи даваха повече воля на очите му и повече
