разказ на Плутарх за мен си останаха съвсем загадъчни.
— Кои, господине? Бих бил щастлив, ако мога да ви бъда полезен с нещо.
— Били сте там?
— Не, господине, по това време бях в Египет, натоварен от царица Клеопатра да възстановя Александрийската библиотека, работа, която повече от всеки друг бях в състояние да извърша, тъй като лично познавах най-добрите автори на древността.
— И сте видели царица Клеопатра, господин Дьо Калиостро? — възкликна графиня Дю Бари. — Толкова ли е красива, както се говори?
— Графиньо, вие знаете — красотата е относително нещо. Очарователна царица в Египет, Клеопатра в Париж би могла да бъде само прелестна кокетка.
— Не оскърбявайте кокетките, графе.
— Опазил ме Господ!
— И тъй, Клеопатра беше…
— Малка, слаба, пъргава, одухотворена, с големи бадемови очи, гръцки нос, зъби като перли и ръка като вашата, госпожо, ръка, достойна да държи скиптър. Вижте, ето един диамант, който ми даде и който бе получила от брат си Птолемей — носеше го на палеца.
— На палеца!? — учуди се госпожа Дю Бари.
— Да, такава беше египетската мода, а аз, виждате, едва го поставям на малкия си пръст.
И изваждайки пръстена, той го подаде на графиня Дю Бари. Беше толкова великолепен диамант, с такава дивна прозрачност и така изкусно шлифован, че можеше да бъде оценен на стойност тридесет или четиридесет хиляди франка. Диамантът обиколи масата и се завърна при Калиостро, който отново спокойно го постави на пръста си.
— Ах! Виждам, не ми вярвате. Това фатално недоверие, с което трябва да се боря през целия си живот! Филип дьо Валоа не ми повярва, когато му казах да започне преговори с Едуард, Клеопатра не ми повярва, когато й казах, че Антоний ще бъде победен. Троянците не ми повярваха, когато по повод на дървения кон им казах: „Касандра е вдъхновена, послушайте Касандра13!“
— Ах, това е удивително! — Графиня Дю Бари се превиваше от смях. — Наистина никога не съм виждала човек като вас, едновременно толкова сериозен и толкова забавен.
— Уверявам ви, Йонатас беше много по-забавен от мен — Калиостро се поклони. — Очарователен веселяк! В такава степен, че когато бе убит от Саул, за малко не се побърках14.
— Знаете ли, графе, че ако продължите — каза херцог Дьо Ришельо, — ще побъркате бедния Таверне, който се страхува от смъртта и ви гледа съвсем плахо, като ви смята за безсмъртен. Хайде, кажете честно — безсмъртен ли сте или не?
— Съвсем не разбирам какво имате предвид, но знам, че мога да потвърдя едно нещо.
— Кое? — попита Таверне, най-любопитният от слушателите на графа.
— Че съм видял всички тези неща и съм посещавал личностите, за които току-що говорих.
— Познавали сте Монтекукули?
— Така, както познавам вас, господин Дьо Фаврас, и дори по-отблизо, защото вас имам честта да ви видя за втори или трети път, докато с изкусния стратег, за когото говорим, съм живял почти една година в една палатка.
— Познавали сте Филип дьо Валоа?
— Както имах честта да ви кажа, господин Дьо Кондорсе, но след като той се завърна в Париж, аз напуснах Франция и се върнах в Бохемия.
— И Клеопатра?
— Да, графиньо, и Клеопатра. Казах ви, че тя имаше очи, черни като вашите, и шия, красива почти като вашата.
— Но, графе, вие не знаете каква е шията ми!
— Вашата е като на Касандра и за да не липсва нищо в приликата, тя имаше като вас или вие като нея малък черен знак на височината на шестото ляво ребро.
— Но, графе, вие сте пророк!
— Е, не, маркизо, бях му казал — намеси се със смях маршал Дьо Ришельо.
— А вие откъде знаете?
Маршалът разтегна устни.
— Хм, това е семейна тайна.
— Добре де — измърмори графиня Дю Бари. — Наистина, маршале, човек трябва да си слага двоен слой червило, когато идва при вас.
После, обръщайки се към Калиостро, попита:
— Наистина, господине, вие следователно владеете тайната на подмладяването, щом като на възрастта, на която сте — три или четири хиляди години, изглеждате едва на четиридесет?
— Да, госпожо, притежавам секрета на подмладяването.
— Подмладете ме тогава!
— Вас, госпожо, излишно, чудото е сторено. Човек е на толкова, на колкото изглежда, а вие сте най- много на тридесет.
— Изяснете, моля ви.
— Много просто. Вие се възползвахте от моя начин.
— Господи! Как?
— Пихте от моя еликсир.
— Аз?
— Вие самата, графиньо. Ах, вие не сте го забравили!
— О!
— Графиньо, спомняте ли си една къща на улица „Сен Клод“? Спомняте ли си да сте идвали в тази къща по някаква работа, отнасяща се до господин Дьо Сартин? Спомняте ли си да сте направили услуга на един от приятелите ми на име Жозеф Балзамо? Спомняте ли си, че Жозеф Балзамо ви подари флаконче с еликсир, препоръчвайки ви да вземате по три капки от него всяка сутрин? Спомняте ли си, че изпълнявахте предписанието му до миналата година, когато съдържанието на шишенцето бе изчерпано? Ако вече не си спомняте, графиньо, то наистина това не би било забвение, а неблагодарност15.
— О, господин Дьо Калиостро, та вие ми разказвате неща…
— Които са известни само на вас, да, знам. Но в какво би се изразило достойнството на гадателя, ако не знаеше тайните на бъдещето?
— Но Жозеф Балзамо значи е притежавал като вас рецептата на този възхитителен еликсир? А той… жив ли е още?
— Не знам нищо за него. Преди три години бедният Балзамо изчезна. За последен път го видях в Америка, на бреговете на Охайо, тогава заминаваше на експедиция в Скалистите планини, след това чух, че там починал.
— Хайде, графе, бива ли така! — подвикна маршалът. — Стига любезности, за Бога!
— Сериозно ли говорите, господине? — попита граф Дьо Хага.
— Много сериозно, сир, пардон, искам да кажа графе — Калиостро се поклони с жест, който означаваше, че грешката, която току-що бе допуснал, е съвсем случайна.
— И така, госпожата не е достатъчно възрастна, за да бъде подмладявана? — запита маршалът.
— Честно — не.
— Е, добре! Ще ви предложа друго лице. Да вземем приятеля ми Таверне. Какво ще кажете за него? Има ли вид на съвременник на Пилат Понтийски? Или може би точно обратното? А много ли е възрастен той?
Калиостро погледна към барона.
— Не — каза той.
— Ах, скъпи графе, ако подмладите тоя там, ще ви провъзглася за ученик на Медея16 — заяви Ришельо.
