Кардиналът приближи към нея.
— Но е възможно много скоро всички да започнат да се интересуват от вас…
— Мисля, че ме ласкаете, Ваше високопреосвещенство.
Тя го загледа втренчено.
Действително тази внезапна промяна изненада графинята, към която само десет минути преди това кардиналът се отнасяше пренебрежително, съвсем като принц.
Погледът на Жана, отправен като стрела от лък, жегна кардинала дали в сърцето, дали чувствеността му? Той таеше огъня на амбицията или огъня на желанието — но това беше огън.
Господин Дьо Роан, който разбираше от жени, трябваше да признае пред себе си, че не бе виждал отдавна толкова съблазнителна жена.
„Бога ми! — каза си той с онази вечна задна мисъл на придворните, възпитавани за дипломацията. — Ах, Бога ми! Би било изключително или прекалено щастлив случай да срещна изведнъж почтена жена с лукава външност, която и в нищетата си е най-властна покровителка.“
— Ваше високопреосвещенство — прекъсна го прелъстителката, — понякога така мълчите, че ме безпокоите. Извинете ме, че ви го казвам.
— В какъв смисъл, графиньо? — попита кардиналът.
— Ами в такъв, Ваше високопреосвещенство, че мъж като вас винаги е любезен с два типа жени.
— О, Господи! Какво ли ще ми кажете, графиньо? Честна дума, плашите ме.
Той взе ръката й.
— Да, повтарям, с два типа жени — каза графинята.
— Хайде, кажете кои?
— Жени, които са прекалено много обичани, или жени, които не са достатъчно уважавани.
— Графиньо, графиньо, карате ме да се изчервявам. Аз самият не бях ли достатъчно любезен с вас?
— Действително, Ваше високопреосвещенство, така е, защото не можете да ме обичате прекалено много, а аз съвсем не съм ви дала даже малко основание за неприязън, поне засега.
Кардиналът взе ръката на Жана.
— О, графиньо, вие наистина ми говорите така, като че ми се сърдите.
— Не, монсеньор, защото все още не сте заслужили гнева ми.
— И никога няма да го заслужа, госпожо, след днешния ден, когато имах удоволствието да ви видя и опозная.
„Ай, огледалце мое, огледалце мое!“ — помисли си Жана.
— И от днес нататък вниманието ми няма да ви изостави повече — продължи кардиналът.
— Ах! Хайде, Ваше високопреосвещенство, достатъчно — каза графинята, която не бе изтеглила ръката си от ръцете на кардинала.
— Какво искате да кажете?
— Не ми говорете за покровителството си.
— Тази дума не се харесва Богу и тя смущава повече мен, отколкото вас.
— Да приемем тогава нещо, което безкрайно ще ме поласкае…
— Щом като е така, госпожо, да го приемем това нещо.
— Да приемем, Ваше високопреосвещенство, че вие сте направили посещение на вежливост на госпожа Дьо ла Мот Валоа. Нищо повече.
— Но и нищо по-малко тогава — отговори галантният кардинал.
И поднасяйки ръката на Жана към устните си, остави върху пръстите й една продължителна целувка. Графинята отдръпна ръката си.
— Ей, внимателно — каза кардиналът изискано и със сериозна взискателност.
Жана върна ръката си, върху която този път прелатът постави една съвсем почтителна целувка.
— Ах, така е много добре, Ваше високопреосвещенство.
Кардиналът се поклони.
— Да знам, че ще притежавам частица, колкото и малка да е тя, в така възвишения и така загрижен дух на мъж като вас, ето това е нещото, с което ще се утешавам в течение на една година, кълна ви се.
— Една година! Това е много малко… Да се надяваме на повече, графиньо.
— Е, добре, не казвам не, господин кардинал — отговори тя, усмихвайки се.
„Господин кардинал“ беше фамилиарност, с която за втори път се провини госпожа Дьо ла Мот. Прелатът, раздразнителен в гордостта си, можеше да се учуди от това, но нещата бяха стигнали дотам, че той не само не се изненада, но дори бе доволен, прие го като благоволение.
— Аха! Доверие значи — възкликна той. — Толкова по-добре, толкова по-добре.
— Имам ви доверие, да, Ваше височество, защото чувствам във ваше високопреосвещенство…
— Но вие току-що казахте „господине“, графиньо.
— Трябва да ми простите, Ваше високопреосвещенство, аз не съм запозната с порядките на двореца. Казах впрочем, че ви имам доверие, защото вие сте способен да разберете душа като моята — авантюристична, храбра и със съвсем чисто сърце. Въпреки теглилата на бедността, въпреки изпитанията, на които ме подложиха низките ми неприятели, Ваше високопреосвещенство ще прозре в мен, което ще рече в приказките ми това, което е достойно за него. Ваше високопреосвещенство ще съумее да бъде снизходителен към останалото.
— И тъй, ето че сме приятели, госпожо. Това е подписано, скрепено с клетва, нали?
— Много желая да е така.
Кардиналът стана и се приближи към госпожа Дьо ла Мот, но ръцете му бяха по-широко разтворени, отколкото за обикновена клетва… Лека и подвижна, графинята се изплъзна от обръча.
— Приятелство за трима! — каза тя с неподражаемо шеговит и невинен тон.
— Защо пък приятелство за трима? — запита кардиналът.
— Без съмнение; нима забравихте, че на света има един нещастен полицай, един изгнаник на име граф Дьо ла Мот?
— О, госпожо, каква памет имате!
— Да, но след като вие премълчавате, трябваше аз да ви напомня за него.
— Ами той винаги ще напомня достатъчно за себе си. Съпрузите никога не се забравят, повярвайте ми.
— А ако той заговори за себе си?
— Тогава ще се заговори за вас, ще се заговори за нас.
— Как така?
— Ще се говори например, че господин граф Дьо ла Мот е счел за добре или че е счел за лошо това, че господин кардиналът Дьо Роан посещава три, четири или пет пъти седмично госпожа Дьо ла Мот на улица „Сен Клод“.
— Ах, но вие толкова ли ще ми предложите, господин кардинал! Три, четири или пет пъти седмично?
— Но тогава къде е приятелството, графиньо? Казах пет пъти — излъгах се. Трябваше да се каже шест или седем пъти, без да се броят високосните.
Жана се разсмя. Кардиналът забеляза, че за пръв път тя прие радушно шегите му, и бе поласкан от това.
— Ще попречите ли да не се говори за нас? — каза Жана. — Добре знаете, че това е невъзможно.
— Да — каза той.
— И как?
— Охо, много просто, с право или не, хората в Париж ме познават.
— Ах, сигурно основателно, монсеньор.
— Но вас имат лошия шанс да не ви познават. Ако излизате вие, вместо да заставяте мен да идвам?
— Аз, във вашия дом? Ах, Ваше високопреосвещенство!
— Вие ще ходите при един министър.
— И един министър не е мъж, така ли, Ваше високопреосвещенство?
