мъдрите.
Навсякъде се вълнуваха от Месмер. Като се започне от кралското семейство, неспокойно и изолирано на трона си, и се стигне до семейството на плебея, изгладняло в кочината си, навсякъде.
Волтер беше умрял и във Франция вече нямаше и един-единствен изблик на смях с изключение на смеха на Бомарше, смях още по-горчив от този на майстора. Русо бе умрял, Франция повече нямаше религиозен философ. Русо много искаше да подкрепи Бога, но откакто Русо го нямаше, никой не смееше да рискува от страх да не бъде смазан под тежестта му. Някога войната бе сериозно занимание за французите. Кралете поддържаха за своя сметка националната доблест, а сега самата френска война беше американска война и още нещо, кралят нямаше нищо общо с нея. Наистина, там не се ли биеха за онова неизвестно нещо, което американците наричаха независимост, дума, която французите превеждаха абстрактно — свобода?
Все пак тази отдалечена война не просто на един друг народ, а на друг свят, току-що бе свършила.
Като се вземе предвид всичко, не бе ли за предпочитане човек да се занимава с Месмер, този германски лекар, който за втори път от шест години насам вълнуваше Франция повече, отколкото лорд Кромуел или господин Вашингтон, които бяха толкова далече, че вероятно никога нямаше да видят нито единия, нито другия.
А пък Месмер беше там, можеше да се види, да се пипне и да бъдеш докоснат от него, а това беше върховното желание на три четвърти от парижани.
Така че този човек, който при пристигането си в Париж не бе подкрепен от никого, дори от кралицата, негова сънародничка, която същевременно на драго сърце подкрепяше хората от своята страна, този човек без доктор Деслон, който впоследствие го бе предал, остана в неизвестност. Но този човек истински властваше над общественото мнение, като оставаше далеч зад себе си краля, за когото никога не се говореше, господин Дьо Лафайет, за когото все още не се говореше, и господин Некер, за когото вече не се говореше.
Сякаш този век се бе постарал да даде на всеки ум според способностите му, на всяко сърце според чувствата му, на всяко тяло според потребностите му. Срещу Месмер материалиста се изправи Сен Мартен, човекът на спиритуализма, чиято доктрина беше създадена, за да утеши всички души, които позитивизмът на германския доктор оскърбяваше.
Да си представим атеиста с вяра, по-смирена от самата набожност, да си представим един републиканец, преизпълнен с любезност и внимание към краля; един благородник от привилегированите съсловия, сърдечен, нежен, влюбен в народа; да си представим тройната атака на този човек, надарен с най-логичното, най-завладяващото красноречие против култовете на земята, които той наричаше безчувствени само защото са божествени.
Да си представим накрая Епикур39, напудрен до побеляване, в бродирани дрехи, с жакет, обшит с пайети, със сатенени кюлоти, с копринени чорапи и с червени токове. Епикур, който не се задоволява само да събори божествата, в които не вярва, но да разтърси правителствата, които третира като култове, защото те никога не съвпадат и почти винаги водят до нещастие човечеството, действащо против закона на обществото, Епикур който заклеймява с единствените думи: наказва еднакво различни грешки, наказва последствието, без да преценява причините.
Представете си сега, че този съблазнител, който се нарича неизвестен философ, обединява, за да сплоти хората с различни идеи в един кръжок, всичко, което въображението може да прибави към очарованието на обещанията за нравствен рай, и че вместо да каже „хората са равни“, което е абсурд, той открива следната формулировка, която изглежда като изтървана от изричащата я уста: „Всички умни същества са крале!“
И после, давате ли си сметка за подобен морал, попадащ изведнъж сред общество без надежди, без предводители; в общество като архипелаг, засят с идеи, тоест с опасности. Спомнете си, че по това време жените са нежни и луди, мъжете — жадни за власт, за почести и удоволствия, и най-после, че кралете оставят да се разклати короната, върху която за пръв път, изправен и потънал в мрака, ще се прикове поглед, едновременно и любопитен, и заплашващ. Ще бъде ли учудващо, че тази доктрина ще спечели нови привърженици, след като казва на хората: „Изберете измежду вас превъзходната душа, но превъзхождаща останалите с любовта, с милосърдието си, с властната воля много да обича, да ощастливява, после, когато тази душа е превърната в човек, превийте гърбове, унижете се, изтребете се всички вие, по-нисши души, за да създадете простор за диктатора, за душата, която има мисията да ви реабилитира във вашето главно начало, равенство в страданията в лоното на неравенството, насилствено налагано от дарбите и деянията.“
Прибавете към това, че непознатият философ се окръжава от мистерии, че той приема дълбокия мрак, за да разисква на спокойствие, далеч от шпиони и вредители, голямата социална теория, която можеше да стане политика на света.
„Слушайте ме, предани души, верни сърца — казва той, — слушайте ме и се постарайте да ме разберете или по-скоро само ме слушайте, ако сте заинтересувани или любопитни да ме разберете, защото ще ви бъде трудно да разберете това, което казвам, а аз ще предам тайните си само на онзи, който не разкъса булото. Казвам неща, които съвсем не искам да покажа, че казвам, ето защо ще изглеждам така, сякаш говоря нещо различно от това, което казвам.“
И Сен Мартен беше прав, той действително имаше мълчаливи защитници на творчеството си, мрачни и ревностно предани на идеите му, едно тайнствено общество с еднакви убеждения, никой от които не разкриваше тайнството и религиозната мистичност.
Така се трудеха за прослава на душата и на материята, желаейки съкрушаването на Господа Бога, съкрушаването на Христовата вяра, тези двама мъже, които бяха разделили на два лагера и на две естествените потребности на всички просветени умове, на всички изтъкнати личности на Франция.
Така около ведрото на Месмер, от което извираше благоденствието, се струпваше целият сластолюбив свят, всичките изящни материалисти на изродената нация, докато около „Книгата на заблудите и истината“ се обединяваха благочестивите, благодетелните, любещите души, променени коренно след осъзнаването, че са се насладили на илюзиите.
Като че ли под тези привилегировани слоеве възгледите се различаваха и се объркваха; като че ли ропотът, изтръгващ се от тези среди, се трансформираше в гръмотевици така, както светлинките се превръщаха в светкавици, за да се разбере първичното състояние, в което оставаше подчиняващата се част на обществото, ще рече буржоазията и народът, които по-късно щяха да бъдат наречени третото съсловие, което само подразбираше, че се занимават с него и което в нетърпението и в примирението си изгаряше от желание да открадне свещения огън като Прометей, да вдъхнови света, който би бил негов и в който той самият би сполучил.
Конспирациите под формата на разговори, сдруженията под формата на кръжоци, обществените партии под формата на кадрили, ще рече, гражданската война и анархията, ето всичко, което се привиждаше на мислителя, в което все още не прозираше вторият живот на това общество.
Уви! Сега, когато завесите бяха разкъсани, сега, когато народите-прометеи бяха десетократно разбивани от огъня, който самите те откраднаха, кажете какво можеше да види мислителят в края на този необикновен XVIII век освен разпадането на един свят, освен нещо от онова, което се бе случило след смъртта на Цезар и преди прославата на Август.
Август бе човекът, който отдели езическия от християнския свят така, както Наполеон бе човекът, който отдели феодалния от демократичния свят.
Може би се устремихме и поведохме след себе си нашите читатели в едно отклонение, което навярно им се видя малко дълго, но в действителност щеше да бъде трудно да се представи тази епоха, ако не докоснехме с перото си онези проблеми, които бяха нейна плът, неин живот.
Сега усилията са положени, усилията на дете, което би чоплило с нокът ръждата на антична статуя, за да прочете под нея надпис, три четвърти заличен.
Но да се върнем към нашата тема. Да продължим по-нататък да се занимаваме с действителността, значи да кажем прекалено много за един писател и прекалено малко за един историк.
19.
Ведрото
Описанието на онази епоха, което се постарахме да нахвърлим, както и описанието на хората, за които
