— Очарователна сте! Впрочем не става дума за моя палат, имам къща.
— Нека да наричаме нещата точно: една малка къщичка може би?
— Не, една къща за вас.
— Ах, къща за мен! — възкликна графинята. — И къде е тя? Но аз не зная тази къща!
Кардиналът, който отново беше седнал, стана.
— Утре в десет часа сутринта ще получите адреса.
Графинята се изчерви, кардиналът любезно взе ръката й. И този път целувката беше почтителна, нежна и пламенна едновременно. И двамата се поздравиха с известна бодра церемониалност, която предвещаваше бъдеща интимност.
— Светнете на Негово високопреосвещенство — извика графинята на камериерката.
Старицата се появи и светна. Прелатът излезе.
„Ето че е направена една голяма крачка към светския живот, струва ми се“ — помисли си Жана.
„Хайде, хайде, направих двойна сделка. Тази жена е много остроумна и ще съумее да спечели кралицата така, както спечели мен“ — каза си кардиналът.
18.
Месмер и Сен Мартен
Дойде времето, когато безгрижният Париж разполагаше с прекалено много свободно време и се вълнуваше от проблемите, които в наши дни са монопол на богатите, наричани безполезни, и на учените, наричани мързеливи.
През 1784 година — времето, до което стигнахме — модният въпрос, който се носеше над всички „витаещи във въздуха“, който се спираше над всички малко по-издигнати глави, бе месмеризмът — загадъчно учение, зле дефинирано от създателите си, които, нечувстващи необходимостта да популяризират едно откритие още при раждането му, го оставиха да вземе името на човек, сиреч аристократично название, вместо да му дадат едно от онези научни названия, взети от гръцкия език, с помощта на които скромната стеснителност на съвременните учени популяризира всеки научен принцип.
Доктор Месмер беше в Париж, както вече научихме от Мария-Антоанета, която поиска разрешение от краля да го посети. Нека ни бъде позволено да кажем няколко думи за доктор Месмер.
От Германия, страната на мрачните мечти, към 1777 година той бе донесъл едно учение, препълнено със смут и мълнии. При блясъка на тези мълнии ученият виждаше само облаците, които образуваха мрачна дъга над главата му; обикновеният човек виждаше само светкавиците.
Месмер започна кариерата си в Германия с една теза за влиянието на планетите. Той се бе постарал да докаже, че небесните тела по силата на взаимното си притегляне въздействат върху живите същества, и по-специално върху нервната им система посредством един фин флуид, който изпълва цялата Вселена. Но тази първа теория беше много абстрактна. За да я разбере, човек трябваше да бъде вещ, да познава учението на Галилей и Нютон. Това беше смесица от астрономия и астрологически измислици, които не бихме казали, че не можеха да се популяризират, но не можеха да се аристократизират, защото за това беше необходимо съсловието на благородниците да се превърне в общество на учени. Месмер следователно изостави тази първа теза, за да се хвърли в системата на магнетизма.
И така, Месмер прибави към първата си теза и действието на магнитите и се постара да види какво може да спечели от това обвързване. За свое нещастие, пристигайки във Виена, Месмер завари там съперник. Този съперник, на име Хал, предяви претенции, че Месмер е присвоил неговите методи на действие. Виждайки това, Месмер като човек с въображение, какъвто действително беше, заяви, че се отказва от магнитите като безполезни и че повече няма да лекува с минерални магнити, а ще използва органичния магнетизъм.
Тази дума, провъзгласена за нова, при все това не означаваше ново откритие; магнетизмът, познат на хората от древни времена, използван при посвещаването на египтяните в тайнствата и в гръцкото питийство36, се бяха съхранили през средните векове като традиция, а остатъци от тези учения формираха магьосниците от XIII, XIV и XV век. Мнозина от тях, дори обхванати от пламъците на кладите, бяха изповядвали странната религия.
Юрбен Грандие не бе нищо друго освен хипнотизатор.
Месмер бе чул да разказват чудеса за това учение.
Жозеф Балзамо, героят на една от нашите книги, бе оставил следа от преминаването си през Германия и преди всичко в Страсбург. Месмер издири това учение, разпиляно и непостоянно като онези блуждаещи огньове, които пробягват нощем над блатата, и изгради завършена теория, неизменна система, която нарече месмеризъм.
Месмер стигна дотам, че обяви учението си в Академията на науките в Париж, в Кралското дружество в Лондон и в Берлинската академия — първите две не му отговориха, а третата каза, че е луд.
Месмер си бе спомнил за онзи гръцки философ, който отричал движението, което противникът му оборил, ходейки. Той пристигна във Франция, взе от ръцете на доктор Сторк и от очния лекар Вензел седемнадесетгодишна девойка, засегната от заболяване на черния дроб и атрофия на очния нерв, и след лечение, проведено в течение на три месеца, болната бе излекувана, бе прогледнала. Този случай убеди много хора, сред които и един лекар на име Деслон, който от противник на Месмер стана негов апостол.
От този момент престижът на Месмер нарасна: академията се обяви против новатора, дворецът се обяви за него. Министерството започна преговори с цел да покани Месмер да обогати човешкия род, като публикува доктрината си. Докторът получи признание. Започнаха да се пазарят, господин Дьо Бретьой му предложи от името на краля пожизнена рента от двадесет хиляди ливри и заплата в размер на десет хиляди ливри, за да подготви трима души, определени от правителството за практикуването на неговите методи. Но Месмер, възмутен от кралското скъперничество, отхвърли предложението и замина за минералните води на Спа заедно с няколко от болните си.
Неочаквана катастрофа застрашаваше Месмер. Деслон, неговият ученик, Деслон, притежателят на знаменитата тайна, която Месмер бе отказал да продаде за тридесет хиляди ливри годишно, той, Деслон, в дома си бе започнал публично лечение по Месмеровия метод.
Месмер, като научи тази тъжна новина, вдигна голям шум, че е ограбен, че е измамен. Тогава на един от болните му, господин Дьо Бергас, му хрумна щастливата идея да постави практикуването на учението на знаменития професор на командитна основа37, бе създаден комитет от сто души с капитал триста и четиридесет хиляди ливри, при условие че той ще разкрие на акционерите доктрината си. Месмер обеща да направи това разкритие, взе парите и се завърна в Париж.
Моментът бе благоприятен. Съществуват мигове в историята на народите, които се отнасят до епохите на промени, когато цялата нация се изправя като пред неизвестно препятствие, колебае се и усеща ръба на пропастта, до която е стигнала, но сякаш все още не я вижда.
Франция се намираше именно в един от тези моменти. Наглед беше едно спокойно общество, чийто дух се вълнуваше, в известен смисъл хората сякаш бяха затъпели от изкуствено щастие, чийто край прозираха смътно така, както, идвайки в края на една гора, човек открива равнината между дърветата. Това спокойствие, в което нямаше нищо постоянно, нищо реално, изморяваше — хората търсеха навсякъде емоции и новости и каквито и да бяха, биваха приемани добре. Бяха станали много леконравни, за да се занимават както някога със сериозните проблеми на управлението и на молинизма38. Спореха за музиката, застъпваха се за Глук и Пушкин, пристрастяваха се към енциклопедията, вдъхновяваха се от мемоарите на Бомарше.
Появата на новата опера ангажираше повече мисълта, отколкото мирният договор с Англия и признаването на републиката на Съединените щати в Америка. Накрая това беше една от онези епохи, когато съзнанието се насочваше към истината на философите, стигащо до разочарование, когато хората се изморяваха от прозрачността на реалността. То имаше възможност да вникне до глъбините на нещата и правейки стъпка напред, се стараеше да прекрачи границите на реалния свят и да навлезе в света на мечтите и въображението.
Наистина, ако е доказано, че много ясните, дълбоко прозрени истини са единствените, които се популяризират бързо, също така безспорно е, че мистериите са много силна атракция за всички народи.
Френският народ бе неудържимо привлечен от мистерията на Месмеровия флуид, който според последователите му трябваше да възстановява здравето на болните, да дарява ум на лудите и безумие на
