— Моля за вашата милост, сестро…
— Настоявам, графе, искам да знам.
— А аз настоявам да не говоря.
— Искате ли да постъпите неучтиво спрямо мен?
— Ни най-малко. Аз казах достатъчно, за да разберете, предполагам.
— Вие абсолютно нищо не казахте.
— О, сестричке, озадачавате ме… нека бъдем откровени… Искате ли да говоря?
— Веднага.
— Не тук, другаде — отвърна той и погледна Жана и Андре.
— Тук. Никога хората не са прекалено много, когато става дума за обяснение.
— Внимавайте, сестро!
— Да започнем.
— Не бяхте ли на последния бал в Операта?
— Аз! — извика кралицата. — Аз, на бала в Операта?
— Тихо, моля ви!
— А, не, нека се чуе, братко… Аз, казвате, съм била на бала в Операта?
— Да, наистина били сте там.
— Може би сте ме видели? — добави тя с насмешка, но все още шегувайки се.
— Видях ви.
— Това вече е прекалено.
— И аз си казах така.
— Защо не казахте, че сте говорили с мен? Щеше да бъде по-забавно.
— Наистина! Щях да ви заговоря, когато тълпа от маски ни раздели.
— Вие сте луд!
— Бях сигурен, че ще ми кажете така. Би трябвало да не се подлагам на това, ето грешката ми.
Изведнъж кралицата стана и направи няколко припрени крачки из стаята.
Графът я изгледа учудено. Андре изтръпна от страх и безпокойство. Жана бе забила нокти в дланите си, за да запази хладнокръвие. Кралицата се спря.
— Приятелю — каза тя на младия принц. — Да престанем да се шегуваме. Имам толкова лош характер, че както виждате, вече губя търпение. Признайте веднага, че искахте да ме засегнете и да се позабавлявате за моя сметка.
— Ако искате, ще се съглася, сестро.
— Бъдете сериозен, Шарл.
— Ще бъда сериозен.
— Моля, кажете за тази история, не я ли съчинихте вие?
Той намигна на дамите и добави:
— Да, аз я съчиних, моля да ме извините.
— Не ме разбрахте, братко — повтори разпалено кралицата. — Вземате ли обратно пред тези дами думите си? Да или не? Не лъжете, не ме щадете.
Андре и Жана изчезнаха зад покритата с гоблени стена. Когато те вече не бяха в стаята, принцът каза тихо:
— Е, добре, сестро, казах истината, да бяхте ме предупредили по-рано.
— Видели ли сте ме на бала в Операта?
— Както ви виждам сега, а вие също ме видяхте.
Кралицата изкрещя, после повика да дойдат Жана и Андре, изтича да ги потърси от другата страна, хвана ги за ръка и ги доведе.
— Госпожи, граф Д’Артоа твърди — каза тя, — че ме е видял в Операта.
— О! — прошепна Андре.
— Няма какво да отлагаме — продължи кралицата. — Представете доказателства.
— Ето — каза принцът. — Бях с маршал Дьо Ришельо, с господин Дьо Калон, с… Честна дума! Имаше и други. В един момент вашата маска падна.
— Моята маска!
— Канех се да ви кажа: „Много безразсъдно е от ваша страна, сестро“, но вие вече бяхте изчезнали, опряла се на ръката на един кавалер.
— И кога бе всичко това? — попита кралицата.
— В събота, преди да замина на лов. На сутринта, когато тръгвах, вие още спяхте, иначе щях да ви кажа това, което току-що казах.
— Боже мой, Боже мой! В колко часа ме видяхте?
— Може би беше между два и три часа.
— Положително един от нас е луд.
— Повтарям, че аз… може да съм се излъгал… обаче…
— Обаче…
— Не се безпокойте… нищо не са узнали… За миг помислих, че сте с краля, но лицето, което беше с вас, говореше немски, а кралят знае само английски.
— Германец, един германец. О, аз имам доказателство, братко! В събота в единадесет часа вече си бях легнала.
Графът кимна почтително и се усмихна недоверчиво. Кралицата позвъни.
— Госпожа Дьо Мизери ще ви го потвърди — каза тя.
Графът се разсмя.
— Защо не повикате и Лоран, портиера на Резервоарите? Той също може да бъде свидетел.
— О! — възкликна гневно кралицата. — Да не ми вярват, на мен!
— Щях да ви повярвам, ако по-малко се гневяхте. Но как? Ако аз ви кажа „да“, другите след мен ще кажат „не“.
— Другите? Кои други?
— Ей Богу, тези, които са ви видели като мен.
— Ето нещо любопитно! И така… Има хора, които са ме видели. Е, добре. Посочете ми ги.
— Веднага… Филип дьо Таверне тук ли е?
— Брат ми! — каза Андре.
— Той беше там, госпожице — отговори принцът. — Искате ли да го разпитаме, сестро?
— На всяка цена.
— Боже мой! — прошепна Андре.
— Какво? — попита кралицата.
— Брат ми, извикан като свидетел!
— Да, настоявам.
Кралицата позвъни. Веднага дотичаха няколко лакеи и после отидоха да търсят Филип чак при баща му, но той току-що бе напуснал след описаната по-горе сцена. Филип, победител в дуела с Шарни; Филип, който току-що бе направил услуга на кралицата, весело крачеше към двореца Версай. Откриха го по пътя и му съобщиха заповедта на кралицата. Той дойде много бързо. Мария-Антоанета се спусна насреща му, застана срещу него и попита:
— Да видим, господине, способен ли сте да кажете истината — каза тя.
— Да, госпожо, неспособен съм да лъжа — отвърна той.
— Тогава кажете, кажете откровено, дали… дали преди осем дни сте ме видели на публично място?
— Да, госпожо — отговори Филип.
Сърцата на всички присъстващи биеха силно, дори можеха да се чуят.
— Къде сте ме видели? — попита с ужасен глас кралицата.
Филип замълча.
— Не скривайте нищо, господине. Брат ми казва, че ме е видял на бала в Операта. А вие къде сте ме видели?
