Най-накрая бе видял погребението на Фулон.
Малко хора по онова време бяха до такава степен ненавиждани като Фулон; един-единствен вероятно можеше да му съперничи и това бе неговият зет, господин Бертие дьо Совини.
Така че и на двамата им бе провървяло в деня след превземането на Бастилията.
Фулон беше мъртъв, а Бертие бе избягал.
Онова, което бе довело до върха на непопулярността, съпътстваща Фулон, беше, че след оттеглянето на господин Дьо Некер той бе приел да заеме мястото на
Ето защо имаше много песни и танци на погребението му.
Даже си бяха наумили да извадят трупа от ковчега и да го обесят; ала Бийо се бе покачил на един крайпътен камък, бе произнесъл реч за уважението, полагащо се на мъртвите, и погребалната кола бе продължила по пътя си.
Колкото до Питу, той беше издигнат до висотата на герой.
Питу бе приятел на господин Ели и господин Юлен, които благоволяваха да му дават поръчения.
Освен това бе довереник на Бийо, който беше отличен от Лафайет, както вече споменахме, и на когото командващият националната гвардия възлагаше да въдворява ред около него с яките си плещи и херкулесовски юмруци.
От пътуването на краля насам Жилбер, влязъл във връзка чрез господин Дьо Некер с отговорните люде от Националното събрание и от Общината, работеше неуморно за отглеждането на тази революция в детска възраст.
Така че той пренебрегваше Бийо и Питу, които пък се включваха с жар в събранията на буржоата, където се разискваха въпроси на голямата политика.
Един ден294, когато арендаторът бе употребил три часа да излага мнението си пред общинарите за продоволствието на Париж и когато, уморен от дългите и надути приказки, но дълбоко в себе си доволен от своята ораторска изява, си почиваше с наслада295 под монотонния шум на речите на следващите оратори, които се стараеше да не слуша, Питу дотича изплашен, промъкна се като змиорка в заседателната зала на Кметството и изрече с развълнуван глас, който контрастираше с обичайния му невъзмутим тон:
— О, господин Бийо! Скъпи господин Бийо!
— Е, какво има?
— Голяма новина!
— Хубава ли?
— Страхотна.
— Ама каква де?
— Знаете, че ходих при бариерата на Фонтенбло.
— Да. Е, и?
— Е, и! Там казаха нещо невероятно.
— Какво?
— Ами че онзи злодей Фулон се е изкарал умрял и дори си е скроил погребение!
— Как така се е изкарал умрял? Как така си е скроил погребение? За Бога! Та той е съвършено мъртъв, аз видях погребението.
— Не, господин Бийо, жив е!
— Жив!
— Жив като вас и мен.
— Ти си луд!
— Аз не съм луд, драги господин Бийо. Изменникът Фулон, врагът на народа, кръвопиецът на Франция, узурпаторът не е мъртъв.
— Аз ти казвам, че са го погребали след мозъчен удар, повтарям ти, че видях погребението му.
— А пък аз току-що го видях жив, ах!
— Ти?
— Както виждам вас, господин Бийо. Изглежда, че е умрял един от неговите прислужници и негодникът е накарал да му устроят погребение като на аристократ. О, всичко е разкрито! Направил го е от страх пред народното отмъщение.
— Разкажи ми по-подробно, Питу.
— Да излезем в преддверието, господин Бийо, там ще бъдем на спокойствие.
И те напуснаха залата.
— Най-напред трябва да се разбере дали господин Байи е тук — рече Питу.
— Започвай най-сетне, тук е.
— Добре. Та значи бях при бариерата, където слушах речта на един патриот. Онзи, дето не говори правилно френски! Познава се, че не е бил обучаван от абат Фортие.
— Давай! — прекъсна го Бийо. — Чудесно знаеш, че човек може да бъде отличен патриот и да не знае нито да чете, нито да пише.
— Това е вярно — съгласи се Питу. — Изведнъж дотича някакъв човек, останал без дъх. „Победа! — извика той. — Победа! Фулон не е умрял, Фулон е жив! Разкрих го, намерих го!“
Беше като при вас, чичо Бийо, не искаха да повярват. Едни казваха: „Какво! Фулон ли? Ами!“ Други: „Хайде де! Хайде де! Много ви се ще.“ А трети: „Е, че тогава трябва да си открил и неговия зет Бертие.“
— Бертие! — процеди арендаторът.
— Да, Бертие дьо Совини. Познавате го, интендантът296 на Компиен, приятелят на господин Изидор Дьо Шарни.
— Онзи, дето винаги е толкова груб с всички и толкова учтив с Катрин.
— Точно така — кимна Питу, — отвратителен бирник, още един кръвопиец на френския народ, мерзостта на човешкия род, срамът на цивилизования свят, както го нарича доблестният Лустало297.
— Е, и по-нататък? — подкани го Бийо.
— Да, вярно — каза момъкът. —
— Той се е заблудил! — упорстваше твърдоглавият Бийо.
— Не се е заблудил, понеже аз го видях.
— Ти си го видял, Питу?
— С моите две очи. Ама почакайте.
— Аз чакам, само че вече почвам да кипвам.
— Но изслушайте ме, аз също съм доста разгорещен… Та значи казвам ви, че се е престорил на умрял и е накарал да погребат един от слугите му на негово място. За щастие Провидението бди.
— Хайде де, Провидението! — сви устни презрително волтерианецът Бийо.
— Исках да кажа, нацията — поправи се смирено Питу. — Този добър гражданин, този останал без дъх патриот, който донесе вестта, го бе познал във Вири, където се бил скрил299.
— Ха-ха!
— Щом го разпознал, той го разобличил и кметът, някой си господин Рап, наредил да го арестуват начаса.
— И как се казва този славен патриот, имал смелостта да извърши подобен акт?
— Да разобличи Фулон ли?
— Да.
— Наричат го господин Сен Жан.
— Сен Жан! Но това е име на лакей!
— Ами че това е лакеят на негодника Фулон. Е, аристократе! Така ти се пада, защо са ти лакеи?
— Питу, ти ме заинтригува — приближи се Бийо до разказвача.
