абсолютна точност.
Здрави или болни овце, агнета, кози, кокошки, гълъби, коне, волове и крави.
Ала това беше просто формалност.
В този клон на стопанството девойката отдавна бе фактически управител.
Никой по-добре от Катрин не познаваше птиците по жадното им къткане, агнетата, привързани към нея от първия си месец, гълъбите, които често насред двора я обграждаха в елипсите на своя полет, кацаха на рамото й, след като се бяха поклонили в нозете й със странното движение напред-назад, характерно за мечките, когато са затворени.
Конете цвилеха, щом Катрин се приближеше. Единствено тя умееше да обуздае най-буйните. Един от тях, питомец на арендатора, недостъпен жребец за разплод, трошеше всичко в конюшнята, за да се добере до девойката и да потърси в ръцете и джобовете й твърдата кора хляб, която знаеше, че ще намери.
Надали имаше по-прелестна и извикваща усмивка гледка от това красиво русо момиче с големи сини очи, бяла шия, закръглени ръце и пухкави длани, което пристъпваше с престилка, пълна със зърна, до празното място край барата, където почвата, утъпкана и покрита със селитра, прозвънваше под зърната, хвърляни с шепи.
Тогава всички пиленца, гълъби, агнета се устремяваха натам; човките потракваха по земята; розовите езици на козите лижеха овеса или хрупкавата елда. И този харман, почернял от пластовете зърно, ставаше за секунди бял и чист, като чинията на жътваря, приключил с яденето.
Очите на някои човешки създания излъчват омая, която пленява или плаши; две влияния, притежаващи такава власт над животните, че те не са в състояние да им се противят.
Кой не е виждал див бик да гледа тъжно в продължение на няколко минути детето, което му се усмихва, без да съзнава опасността? Той се смилява.
Кой не е виждал същият този бик да вперва лукав и уплашен поглед в як фермер, който го приковава с очи и го задържа на място с безмълвна заплаха? Животното свежда чело, сякаш се готви за битка, но краката му са се сраснали със земята, то трепери, вие му се свят, бои се.
Катрин упражняваше едното от двете влияния върху всичко, което я заобикаляше; тя бе едновременно толкова спокойна и толкова твърда, у нея имаше толкова благост и толкова воля, толкова малко недоверие и страх, че животното насреща й не усещаше изкушението на зли помисли.
Подобно странно въздействие девойката упражняваше в още по-голяма степен над мислещите създания. Чарът на тази девица бе неустоим; нямаше човек от околността, който да не се усмихне, заговаряйки за Катрин; никой момък не таеше задни мисли спрямо нея; тези, които я обичаха, я желаеха за съпруга; онези, които не я обичаха, биха я пожелали за сестра.
С наведена глава, с увиснали ръце, с отсъстваща мисъл, Питу следваше машинално дъщерята и майката в тяхната обиколка по преброяването.
Не му бяха проговорили нито дума. Той бе като страж от трагедия и каската му всъщност не малко допринасяше за този странен изглед.
Сетне минаха към работниците и прислугата.
Леля Бийо ги накара да образуват полукръг и застана в центъра.
— Деца мои — рече им, — нашият господар все още не се завръща от Париж, но ни е избрал свой заместник. Това е дъщеря ми Катрин, ето я, съвсем млада и много енергична. Аз съм стара и умът ми е отслабнал. Стопанинът е сторил добре. Понастоящем господарка е Катрин. Тя дава и получава парите. Аз първа ще изпълнявам заповедите й. Онези от вас, които не се подчиняват, ще си имат работа с нея.
Девойката не добави нищо, само ласкаво прегърна майка си.
Ефектът на тази прегръдка бе по-силен от всякакви фрази. Госпожа Бийо заплака. Питу се разнежи.
Служителите приветстваха гръмко новата господарка.
Катрин веднага влезе във функциите си и разпредели службите. Всеки получи своето поръчение и тръгна да го изпълнява с доброто желание, което се влага в началото на всяко властване.
Останал сам, Питу се приближи до Катрин и попита:
— А аз?
— Виж ти!… — отвърна тя. — Няма какво да ви наредя.
— Как така, значи ще остана, без да правя нищо?
— Какво искате да правите?
— Ами онова, което правех, преди да замина.
— Преди да заминете, вие бяхте взет от баща ми.
— Ама вие сте господарката, дайте ми работа.
— Нямам работа за вас, господин Анж.
— Защо?
— Защото вие сте учен, господин от Париж и тези селски работи не ви подхождат.
— Как така? — промълви Питу.
Катрин направи знак, с който искаше да каже: „Така е.“
— Аз — учен! — повтори той.
— Разбира се.
— Та погледнете ръцете ми, госпожице Катрин.
— Няма значение.
— Защо, госпожице Катрин, под предлог, че съм учен, ме принуждавате да умра от глад? — проплака отчаян бедният момък. — Нима не знаете, че философът Епиктет е слугувал, за да се храни, че баснописецът Езоп е печелел хляба си с пот на чело? А тези двама господа със сигурност са били по-учени от мен.
— Какво искате! Това е положението.
— Но господин Бийо ме прие като член на дома. И ме отпрати от Париж, за да продължа да бъда.
— И така да е. То е, защото баща ми можеше да ви застави да вършите неща, които аз, неговата дъщеря, не ще се осмеля да ви възложа.
— Не ми ги възлагайте, госпожице Катрин.
— Да, ала тогава ще потънете в безделие, което не бих могла да ви позволя. Баща ми, като господар, имаше право да върши онова, което на мен, като пълномощник, ми е забранено. Управлявам имота и той трябва да носи печалба.
— Ами понеже ще работя, ще нося печалба. Ето че се въртите в порочен кръг, госпожице Катрин.
— Моля? — каза девойката, която не разбираше големите приказки на Питу. — Какво е това порочен кръг?
— Порочен кръг се нарича неправилното разсъждение, госпожице. Не, оставете ме във фермата и ми дайте най-неприятната работа, ако искате. И ще видите дали съм учен и безделник. Впрочем вие трябва да водите книжа и да правите отчети. Аритметиката е моя специалност.
— Според мен това съвсем не е достатъчно занимание за един мъж — рече Катрин.
— Тогава значи не ставам за нищо? — извика Питу с отчаяние.
— Живейте все пак тук — кимна тя, омеквайки, — ще помисля и ще видим.
— Ще мислите дали трябва да ме оставите! Ама какво съм ви сторил, госпожице Катрин? Едно време не бяхте такава!
Девойката сви рамене едва забележимо. Не можеше да приведе убедителни доводи на Питу, ала бе очевидно, че настояването му я уморява. Ето защо прекъсна разговора с думите:
— Достатъчно, господин Питу. Отивам във Ферте-Милон.
— Ще изтичам да оседлая коня ви, госпожице Катрин.
— Не, в никакъв случай, останете тук.
— Отказвате да ви придружа?
— Останете тук! — изрече властно Катрин.
Питу се закова на мястото си и наведе глава, преглъщайки сълза, която парна клепачите му, сякаш бе от врящо масло.
Девойката излезе и нареди на един от конярите да оседлае коня й.
— Ах! — прошепна момъкът. — Намирате, че съм се променил, госпожице Катрин, но вие сте се
