фермата, а утре ще поемеш задълженията си.
Анж благодари с красноречив поглед на господин Бийо и, придружен от Катрин, влезе в кухнята, поверена изцяло на разпорежданията на госпожа Бийо.
6.
Буколики62
Госпожа Бийо беше едра трийсет и пет-трийсет и шест годишна маман, закръглена, свежа, пухкава и сърдечна. Тя сновеше неспирно от птичарника до гълъбарника, от кошарата с овцете до обора с кравите, наглеждайки ястията си на огъня и печеното във фурната, както вещ пълководец надзирава войските си, преценяваше с един поглед дали всичко е на място и само по миризмата дали мащерката и дафиновият лист са разпределени по тенджерите в достатъчно количество, мърморейки по навик, ала без ни най-малкото намерение с това да подразни съпруга си, когото почиташе като най-велик суверен, дъщеря си, която сигурно обичаше повече, отколкото мадам Дьо Севине е обичала мадам Дьо Гринян63, и надничарите, които хранеше така, както никоя друга жена на арендатор на десет левги наоколо. Ето защо съществуваше надпревара кой да постъпи на работа при господин Бийо. За жалост обаче, както и на небето, имаше мнозина звани, но малцина избрани.
Видяхме, че Питу бе избран, без да бъде зван. Това беше щастие, чиято истинска стойност оцени, когато зърна бухналия златист хляб, който сложиха вляво от него, каната със сидър64, която поставиха от дясната му страна, и парчето прясно осолено варено свинско пред себе си. От времето, когато бе загубил клетата си майка, а оттогава бяха изминали пет години, дори в дните на големи празници не се бе радвал на подобен обяд.
Така че Питу, изпълнен с признателност, усещаше как с поглъщането на хляба и вареното свинско, полети обилно със сидър, все повече се засилва възхищението му от арендатора, уважението към жена му и любовта към дъщеря му. Едно-единствено нещо го притесняваше — унизителното задължение, което трябваше да изпълнява през деня, да пасе овцете и кравите, задължение, толкова различно от онова, което му бе отредено за вечерта, да просвещава човечеството и да му разкрива най-възвишените принципи на социалния живот и философията.
Ето за какво мислеше момъкът след обяда. Ала дори в тези мисли се чувстваше влиянието на превъзходното угощение. Питу започна да разглежда нещата от една съвсем друга гледна точка, което не би правил на гладен стомах. Тези задължения на пазач на овце и водач на крави, които възприемаше като твърде нисши и под нивото му, са били изпълнявани от богове и полубогове.
Аполон в положение, подобно на неговото, сиреч, когато Зевс го прогонил от Олимп, както Питу беше прогонен от Пльо от леля си Анжелик, станал пастир и пазил стадата на Адмет. Вярно е, че Адмет е бил цар, но пък Аполон е бил бог.
Херакъл бил кравар или почти, понеже, тъй гласи митът, теглел за опашките кравите на Герион65. А дали са водени за опашките или за юларите, това е само въпрос на навик на този, който ги води, и нищо повече. То, общо взето, не променя факта, че е бил водач на крави, ще рече кравар.
И още, онзи Титир, легнал под един бук, когото Вергилий увековечава и който изразява радостта си от спокойствието, което Август му е създал, в такива хубави напеви, също е бил пастир. Пастир е бил и онзи Мелибей, който се жалва така поетично, задето напуска родния край66.
Несъмнено всички тези люде са говорели латински достатъчно добре, за да бъдат абати, и при все това са предпочитали да се любуват как козите им висят по скалите, обрасли с трънливи гъстаци67, вместо да отслужват литургии и да пеят на вечерните. Така че занаятът на пастира явно също имаше своето очарование. Впрочем какво пречеше на Питу да си възвърне достойнството и поетичността, които бе загубил? Какво му пречеше да въвлече в надпяване събратята на Меналк и Палемон68 от околните села? Нищо, разбира се. Питу неведнъж бе пял пред аналоя и ако не бе хванат веднъж да пие виното от стъкленицата за причастие на абат Фортие, който с обичайната си строгост го бе лишил начаса от службата му на помощник при църковните ритуали, тази негова дарба би могла да го отведе далеч. Той не знаеше да свири на кавал, ала умееше да извлича всевъзможни тонове от своята пищялка, което беше доста сходно. Не бе правил свирка от тръстикови цеви с различна дължина, подобно на влюбения в Сиринга69, но от липа и кестен майстореше свирки, чието съвършенство неведнъж бе предизвиквало възхитата на неговите другари. Следователно Анж можеше да е пастир, без да бъде накърнено самолюбието му; той не изпадаше до това занятие, слабо ценено в модерните времена, а го издигаше на висотата си.
Всъщност кошарите бяха поверени на госпожица Бийо и Питу щеше да получава нареждания само от нейните уста.
На свой ред обаче Катрин се грижеше за достойнството на Питу.
Същата вечер, когато момъкът се приближи до нея и я попита в колко часа ще трябва да тръгне, за да се присъедини към пастирите, тя му отвърна, усмихвайки се:
— Няма да тръгвате.
— Как така? — удиви се той.
— Дадох на баща ми да разбере, че образованието, което сте получили, ви поставя над задълженията, които той определи. Вие ще останете във фермата.
— А! Толкова по-добре — рече Питу, — няма да се разделям с вас.
Възклицанието се бе изплъзнало от устата на простодушния Питу. Ала едва го бе произнесъл, и се изчерви до уши, докато Катрин сведе глава с усмивка.
— Ах, простете, госпожице! Това се изтръгна от сърцето против волята ми и не бива да ми се сърдите — заоправдава се момъкът.
— Изобщо не ви се сърдя, господин Питу — промълви девойката, — и съвсем не сте виновен, че изпитвате удоволствие да бъдете с мен.
За миг настъпи тишина. Нямаше нищо учудващо — двете деца си бяха казали толкова много неща с толкова малко думи!
— Но аз не мога да остана във фермата, без да правя нищо. Какво ще върша всъщност? — попита Питу.
— Ще вършите онова, което върша аз, ще оправяте книжата, сметките с надничарите, приходите и разходите. Можете да смятате, нали?
— Знам четирите аритметични действия — гордо отвърна Питу.
— Значи с едно повече от мен — каза Катрин. — Така и не успях да стигна по-далеч от третото. Сам виждате, че баща ми ще спечели, използвайки ви като счетоводител. И понеже и аз, от своя страна, ще спечеля, а и вие печелите, печелят всички.
— И какво ще спечелите вие, госпожице?
— Ще спечеля време и през това време ще си направя бонета, за да бъда по-хубава.
— А! Струва ми се, че и без бонета сте твърде хубава — рече Питу.
— Възможно е, но това е според вашия личен вкус — засмя се девойката. — Впрочем не бих могла да отида в неделя да танцувам във Виле-Котре, ако нямам нещо като боне на главата. Добре са си знатните дами, на които е позволено да пудрят косите си и да ходят без шапки.
— Мисля, че така косата ви е по-хубава, отколкото ако би била напудрена — каза Питу.
— Хайде, хайде! Пак започвате да ми правите комплименти.
— Не, госпожице. Аз просто не умея. Това не се учи при абат Фортие.
— А учеха ли ви да танцувате?
— Да танцуваме ли? — попита смаяно Питу.
— Да, да танцувате.
— Да танцуваме, при абат Фортие! Исусе! Госпожице… А, да, разбира се, как ли пък не, да танцуваме.
— Значи не знаете да танцувате? — рече Катрин.
