Момъкът щеше да се развика, ала чу същия този глас, който имаше такава власт над него, да прошепва:
— Не се противете.
Питу се остави с покорство, което възхити сержантите и най-вече човека в черно. Така че без всякакво подозрение те се отправиха към фермата — сержантите, за да вземат една маса, а черният мъж… ще узнаем по-късно защо.
Едва бяха влезли в къщата, когато се разнесе глас:
— Вдигнете ръцете — каза гласът.
Питу вдигна не само ръцете, но и главата си и забеляза бледото и уплашено лице на Катрин. В ръката си девойката държеше нож.
— Още… още — рече тя.
Питу се надигна на пръсти.
Катрин се наведе навън; острието докосна въжето и момъкът усети ръцете си свободни.
— Вземете ножа — каза Катрин — и срежете въжето, с което сте привързан за халката.
Питу не чака да го подканят — преряза въжето и се намери напълно свободен.
— Сега ето ви един двоен луидор — продължаваше девойката. — Краката ви си ги бива, бягайте. Вървете в Париж и предупредете доктора.
Тя не можа да довърши, появиха се сержантите и двойният луидор падна в нозете на Питу.
Той бързо го вдигна. Сержантите бяха на прага на къщата, учудени, че виждат свободен онзи, когото бяха завързали така добре само преди секунди. При вида им косите на момъка настръхнаха и той, объркан, си спомни за
Сержантите и Питу останаха за миг в положението на ловни кучета и заек, гледайки се неподвижно. Но както при най-малкото движение на кучето заекът побягва, при първото движение на сержантите Питу направи чудесен скок и се намери от другата страна на стобора.
Сержантите нададоха вик, вследствие на което дотърча приставът, който носеше едно малко ковчеже под мишница. Без да губи време в приказки, той хукна подир Питу. Двамата сержанти го последваха. Ала не бе по силите им да прескочат високата над три и половина стъпки ограда, така че бяха принудени да я заобиколят.
Но когато се озоваха отвъд, те забелязаха Питу на повече от петстотин крачки разстояние, насочил се право към гората, отстояща само на четвърт левга, която щеше да стигне след минути.
В този момент момъкът се обърна и като видя сержантите, които го преследваха по-скоро за успокоение на съвестта, отколкото с надеждата да го хванат, удвои скоростта и изчезна в покрайнините на гората.
Питу бяга така още четвърт час; ако бе необходимо, можеше да тича и два часа — имаше бързина на елен.
Ала подир четвърт час, усещайки инстинктивно, че е вън от опасност, той се спря, пое си дъх, ослуша се и щом се увери, че е сам, си каза:
— Невероятно е, че толкова много събития могат да се случат за три дни.
И като огледа последователно двойния луидор и ножа, продължи:
— О! Колко бих искал да имам време да разваля двойния луидор и да дам две су на госпожица Катрин, защото се боя да не би този нож да пререже приятелството ни. Няма значение — добави той, — понеже тя ми каза да отида в Париж, тръгвам.
И след като се ориентира и разбра, че се намира между Бурсон и Ивор, Питу пое по една просека, която трябваше да го изведе по права линия при Гондревил, на пътя за Париж.
8.
Защо черният мъж влезе във фермата заедно с двамата сержанти
Сега да се върнем във фермата и да разкажем за катастрофата, на която епизодът с Питу бе само развръзката.
Към шест часа сутринта един полицейски пристав от Париж, придружен от двама сержанти, се бе явил при полицейския комисар на Виле-Котре и бе поискал да му покаже къде живее арендаторът Бийо.
На петстотин крачки от фермата приставът беше забелязал един изполичар, работещ в полето. Той се бе приближил до него и бе попитал дали ще намери господин Бийо в дома му. Изполичарят бе отговорил, че господин Бийо никога не се прибира преди девет, сиреч часа, в който закусва. Но в същия миг бе вдигнал очи случайно и посочвайки с пръст един мъж на кон, разговарящ с пастир на почти четвърт левга от мястото, където стояха, бе казал:
— Ето го този, когото търсите.
— Господин Бийо?
— Да.
— Онзи на коня ли?
— Самият той.
— Е, добре, приятелю! — рече приставът. — Бихте ли желали да доставите удоволствие на господаря си?
— Иска ли питане?
— Вървете да му кажете, че един господин от Париж го очаква във фермата.
— О! Да не би да е доктор Жилбер? — оживи се изполичарят.
— Идете, идете — настоя приставът.
Селянинът не чака да му повторят; затича се през нивите, докато двамата сержанти застанаха в засада зад една полусъборена стена току срещу портата на фермата.
След секунди се чу тропот от галопиращ кон, Бийо пристигаше.
Той влезе в двора, скочи от коня, хвърли поводите в ръцете на един коняр и се устреми към кухнята, убеден, че първото, което ще види, ще е доктор Жилбер, прав до камината; ала съзря само госпожа Бийо, която, седнала насред помещението, оскубваше патиците си с онази педантична грижливост, която тази трудна операция изискваше.
Катрин бе в стаята си, заета с ушиването на боне за следващата неделя; по всичко личеше, че тя се справя чудесно с премяната; та нали за жените, както казват те, едва ли не по-голямо удоволствие от това да се гиздят е да се занимават с гиздилата си.
Бийо се спря на прага и се огледа.
— Кой ме търси? — попита той.
— Аз — отговори един кадифен глас зад него.
Арендаторът се обърна и забеляза мъжа в черно и двамата сержанти.
— Дявол да го вземе! — изруга, отстъпвайки три крачки назад. — Какво искате?
— О, Боже мой! Почти нищо, драги господин Бийо — каза мъжът с кадифения глас. — Да направя обиск във фермата ви, това е всичко.
— Обиск ли? — свъси вежди Бийо.
— Обиск — повтори приставът.
Арендаторът хвърли един поглед към пушката си, окачена над камината.
— Откакто имаме Национално събрание89 — рече той, — мислех, че гражданите вече не са изложени на онези безчинства и унижения, които принадлежат на друго време и от които лъха на друг режим. Какво искате от мен, един мирен и лоялен човек?
Агентите от всички полиции по света си приличат по това, че не отговарят на въпросите на жертвите си. Само дето, претърсвайки ги, арестувайки ги, връзвайки ги, някои ги окайват — те са най-опасните, защото изглеждат най-добри.
Този, който бе пратен при арендатора Бийо, беше от школата на Тапен и Дегре, сиреч от хората, изтъкани от благост, които винаги намират по една сълза за онези, които преследват, но все пак не ангажират ръцете си с това да си бършат очите.
Изпускайки една въздишка, мъжът даде знак на двамата сержанти, които се приближиха до Бийо, който отскочи назад и протегна ръка, за да грабне пушката си. Ала тази ръка бе отклонена от оръжието — двойно по-опасно в момента, понеже можеше да убие едновременно и този, който го използваше, и онзи, срещу
