се заби в паркета, нададе жален вик и се свлече на пода.
В същия миг от устата и носа му бликна обилно кръв.
— Исусе — извика той, — убиват ме, помощ, помощ! Катерина, която го беше последвала, видя как падна, изгледа го невъзмутимо, после се опомни не от майчина любов, а поради неудобното положение, затова отвори вратата и извика:
— На краля му прилоша, на краля му прилоша! Помощ, помощ!
При тоя вик множество слуги, офицери, придворни се спуснаха към младия крал. Но преди всички други дотича една жена, разбута зрителите и повдигна смъртнобледия Шарл.
— Убиват ме, дойке, убиват ме! — извика кралят облян в пот и кръв.
— Убиват ли те, мили Шарл! — извика жената, обхождайки всички лица с поглед, пред който отстъпи дори Катерина. — Кой те убива?
Шарл въздъхна и загуби съзнание.
— Ах — каза лекарят Амброаз Паре, когото бяха извикали веднага, — кралят е сериозно болен!
„Сега, ще не ще — каза си неумолимата Катерина, — ще трябва да даде отсрочка.“
И тя напусна краля и отиде при втория си син, който очакваше с безпокойство в молитвената резултата от този толкова важен за него разговор.
Глава 41
Хороскопът
След като излезе от молитвената, където бе разказала на Анри д’Анжу всичко случило се, Катерина се прибра в покоите си и завари там Рьоне.
Кралицата и астрологът се виждаха за пръв път след посещението на Катерина в дюкянчето му на Пон Сен-Мишел. Кралицата му бе писала предната вечер и Рьоне й носеше лично отговора.
— Е, какво, видяхте ли го? — запита кралицата.
— Да.
— Как е той?
— По-скоро добре.
— Може ли да говори?
— Не. Шпагата е прерязала ларинкса.
— Нали ви казах в такъв случай да го накарате да пише.
— Опитах се и той се помъчи, но успя да драсне само две почти нечетливи букви. После изгуби съзнание. Вратната вена е повредена и кръвоизливът е отнел всичките му сили.
— Видяхте ли тези букви?
— Ето ги.
Рьоне измъкна едно листче от джоба си и го подаде на Катерина, която бързо го разгърна.
— Едно „м“ и едно „о“ — каза тя. — Дали всъщност наистина не е бил Ла Мол, а Маргьорит е разиграла цялата тази комедия, за да отклони подозренията.
— Ваше величество — каза Рьоне, — ако ми позволите да изкажа мнението си по този въпрос, по който самата вие не сте наясно, бих казал, че граф дьо Ла Мол ми се струва много влюбен, за да се занимава сериозно с политика.
— Мислите ли?
— Да. При това много влюбен в наварската кралица, за да служи предано на краля, защото няма истинска любов без ревност.
— Значи, мислите, че той е наистина влюбен?
— Сигурен съм.
— Да не би да е прибягвал до вас?
— Да.
— Да не би да ви е искал някакво питие, любовен еликсир?
— Не, но ние правихме заклинания с восъчна статуетка.
— Прободена в сърцето?
— Прободена в сърцето.
— И тази статуетка съществува ли още?
— Да.
— У вас ли е?
— У мен е.
— Странно — каза Катерина, — тези кабалистични заклинания имат наистина въздействието, което им се приписва.
— Ваше величество по-добре от мен е в състояние да прецени това.
— Наварската кралица обича ли господин дьо Ла Мол?
— Обича го толкова силно, че е готова да се погуби за него. Вчера го спаси от смърт, рискувайки честта и живота си. Вие знаете това, ваше величество, и пак се съмнявате.
— В какво?
— В науката.
— Да, защото науката ме измами — каза Катерина, гледайки в очите Рьоне, който издържа геройски погледа й.
Той запита:
— Кога?
— О, вие много добре знаете какво искам да кажа. Освен ако ме е измамил ученият, а не науката.
— Не разбирам какво искате да кажете, ваше величество — отговори флорентинецът.
— Рьоне, да не би вашите парфюми да са загубили миризмата си?
— Не, ваше величество, когато аз сам ги употребявам. Но възможно е, когато минат през чужди ръце…
Катерина се усмихна и поклати глава.
— Вашето червило направи чудо, Рьоне — каза тя, — устните на баронеса дьо Сов сега са по-свежи и по-алени от когато и да било.
— Това не е заслуга на моето червило, ваше величество, защото баронеса дьо Сов, ползвайки се от правото на всяка хубава жена да бъде капризна, вече не ми спомена за това червило. А аз от своя страна, след като ваше величество ми препоръча да не бързам, счетох, че е по-правилно въобще да не й изпращам. Така че всичките бурканчета са в къщи така, както ги видяхте, с изключение на едно, което изчезна, без да зная кой го взе, нито какво са направили с него.
— Добре, Рьоне — каза Катерина, — по-нататък може би пак ще поговорим за това. Но сега да помислим за друго.
— Слушам, ваше величество.
— Какво трябва да се направи, за да се определи приблизително колко ще живее една личност?
— Първо са необходими денят на раждането, възрастта и зодията му.
— И още?
— Необходимо е да се вземе кръв и коса от него.
— А ако ви донеса кръв и коса, ако ви кажа в коя зодия е роден, ако ви кажа възрастта му и рождената дата, ще ми кажете ли кога приблизително ще умре?
— Да, с точност до няколко дни.
— Отлично, аз имам коса, ще се снабдя и с кръв.
— Тази личност през нощта ли е родена, или през деня?
— В пет часа и двадесет и три минути вечерта.
— Елате утре в пет часа при мен. Опитът трябва да се направи точно в часа на раждането.
— Добре — каза Катерина — ние ще дойдем.
Рьоне се поклони и излезе, като че ли не бе обърнал внимание на множественото число, което показваше, че противно на навика си Катерина няма да дойде сама.
На другия ден призори Катерина отиде у сина си. В полунощ тя се осведоми и й отговориха, че метр Амброаз Паре е при него и се готви да му пусне кръв, ако нервното напрежение продължава.
