— Не, той е с господин дьо Таван.
— Чакайте ме тук. Или не, по-добре последвайте ме, но на разстояние.
Катерина стана веднага и се отправи към стаята, където върху турски килими и кадифени възглавници се разполагаха любимите хрътки на краля. На прътове, зазидани в стената, бяха кацнали два-три великолепни сокола и една малка месоядна сврака, която Шарл IX пускаше да лови птички в градините на Лувъра и на Тюйлери, чийто строеж вече беше започнал.
Докато вървеше към покоите на сина си, кралицата-майка беше придала на бледото си лице изражение на тревога, а в очите й блестяха сълзи, като че бе плакала или се канеше да заплаче.
Тя се приближи безшумно до Шарл IX, който даваше на кучетата си парчета сладкиши, нарязани на равни части.
— Сине мой — каза Катерина с така изкусно развълнуван глас, че кралят трепна.
— Какво ви е, ваше величество? — запита Шарл IX, обръщайки се бързо.
— Сине мой! Дойдох да ви поискам разрешение да се оттегля в някой от вашите дворци, все едно кой, стига да е по-далеч от Париж.
— Но защо, ваше величество? — запита Шарл IX, като спря върху майка си прозрачните си очи, които в дадени случаи ставаха така проницателни.
— Защото с всеки изминат ден ми се отправят все нови и нови обиди от протестантите. Защото днес чух протестантите да ви заплашват дори във вашия Лувър и защото не искам повече да присъствам на подобни зрелища.
— Какво да се прави, майко? — каза Шарл IX, придавайки си вид, че е убеден. — Искали са да убият техния адмирал. Подъл убиец уби вече техния храбър дьо Муи. Горките хора! Кълна се в живота си, майко, във всяко кралство трябва да има правосъдие.
— Бъдете спокоен, синко — каза Катерина, — няма да останат без правосъдие, защото, ако вие им го откажете, те ще се разплатят по своему. Днес с херцог дьо Гиз, утре с мен, а по-късно и с вас.
— О, ваше величество — каза Шарл IX и в гласа му за пръв път се прокрадна нотка на съмнение. — Мислите ли?
— Сине мой — поде Катерина, без да крие вече възбудата си. — Нима не знаете, че вече не става въпрос за смъртта на Франсоа дьо Гиз или на господин адмирала. Нито за протестантската или католическата религия, а чисто и просто за изместването на сина на Анри II от сина на Антоан дьо Бурбон.
— Хайде, хайде, майко, ето че пак преувеличавате опасността, както обикновено — каза кралят.
— А на какво мнение сте вие, сине мой?
— Да изчакаме, майко, да изчакаме. Цялата човешка мъдрост се заключава в тази единствена дума. Най-велик, най-силен и главно най-ловък е този, който умее да изчаква.
— Изчаквайте тогава, но аз няма да чакам.
И с тези думи Катерина се поклони и се отправи към вратата, за да се оттегли в покоите си. Шарл я спря.
— Но какво трябва да направя, майко, защото аз преди всичко съм справедлив и бих искал всички да са доволни от мен.
Катерина се приближи.
— Елате, господин графе — каза тя на Таван, който галеше свраката на краля, — и кажете на краля какво според вас трябва да направи той?
— Ще позволи ли, ваше величество? — запита графът.
— Говори, Таван, говори!
— Какво прави ваше величество на лов, когато глиганът се насочи към него?
— Дявол да го вземе, господине, чакам го смело — отговори Шарл IX — и забивам копието си в гърлото му.
— Само за да му попречите да се хвърли върху вас — добави Катерина.
— И за да се забавлявам — каза кралят с въздишка, която издаваше смелост, стигнала до жестокост. — Но аз няма да се забавлявам да избивам поданиците си, защото в края на краищата и хугенотите са мои поданици, както и католиците.
— Тогава, ваше величество — каза Катерина, — вашите поданици, хугенотите, ще постъпят като глиган, на който не забиват копие в гърлото; те ще разпорят вашия престол.
— Ха, така си мислите, ваше величество — каза кралят с вид, който ясно показваше, че не вярва особено в предсказанията на майка си.
— Нима не видяхте днес господин дьо Муи и привържениците му?
— Да, видях ги, нали бяха досега при мен. Но нима дьо Муи ни е поискал нещо несправедливо? Поиска смъртта на убиеца на баща си и на адмирала. Нима ние не наказахме господин дьо Монгомери за смъртта на моя баща и на вашия съпруг, макар че тази смърт всъщност беше обикновена злополука?
— Достатъчно, ваше величество — каза Катерина засегната, — да не говорим повече за това. Ваше величество се намира под закрилата на господ, който ще му вдъхне сила, мъдрост и вяра, но аз, нещастницата, която господ без съмнение е напуснал поради греховете й, се страхувам и отстъпвам.
При тези думи Катерина се поклони за втори път и излезе, правейки знак на херцог дьо Гиз, който междувременно беше влязъл в стаята, да продължи вместо нея разговора и да направи един последен опит.
Шарл IX проследи с очи майка си, но този път не я извика. После започна да гали кучетата си, като си подсвиркваше един ловджийски припев.
Той спря внезапно и каза:
— Майка ми наистина е с царствен дух. Не се измъчва от никакви съмнения. Хайде сега да убием напълно обмислено няколко дузини хугеноти само защото дошли да искат правосъдие. Нима това не е тяхно право?
— Няколко дузини — прошепна херцог дьо Гиз.
— Ах, вие сте били тук, господине — каза кралят, преструвайки се, че едва сега го забелязва. — Няколко дузини, голямата загуба. Виж, ако някой дойдеше и ми кажеше: „Господарю, вие ще се отървете от всичките си врагове наведнъж и утре няма да има нито един човек, който да ви упрекне за тяхната смърт…“ Тогава защо не.
— Е добре, ваше величество.
— Таван — прекъсна го кралят, — вие уморявате Марго. Оставете я на пръчката. Това, че тя носи името на моята сестра, наварската кралица, не е причина всички да я галят.
Таван остави свраката на пръта и започна да мачка ушите на една хрътка.
— Но — поде херцог дьо Гиз — ако някой каже на ваше величество: „Господарю, ваше величество ще бъде отърван утре от всичките си врагове.“
— И със застъпничеството на кой светия ще се извърши това чудо?
— Господарю, днес сме 24 август, значи, със застъпничеството на свети Вартоломей.
— Славен светец — каза кралят, — който се е оставил да го одерат жив.
— Толкова по-добре. Колкото повече е страдал той, толкова повече сигурно го е яд на неговите палачи.
— И вие ли, скъпи братовчеде — каза кралят, — вие ли, с вашата красива малка шпага със златна дръжка, ще убиете от днес до утре десет хиляди хугеноти? Ха, ха, ха, кълна се в живота си, разсмивате ме, херцог дьо Гиз.
И кралят избухна в смях, но толкова неискрен, че ехото в стаята го повтори зловещо.
— Господарю, една дума, една-единствена дума — поде херцогът, изтръпнал неволно от този смях, в който нямаше нищо човешко, — само един знак и всичко е готово. Аз имам швейцарци, имам хиляда и сто благородници, имам лека кавалерия, с мен са буржоата, от своя страна ваше величество има своите гвардейци, приятели, цялото католическо благородничество, ние сме двадесет срещу един.
— Е добре, щом сте толкова силен, братовчеде, за какъв дявол сте дошли да ми проглушавате ушите? Разпореждайте се без мен, разпореждайте се.
И кралят отново се обърна към своите кучета. Тогава завесата се вдигна и отново се появи Катерина.
