— Уговорено — каза тя.
— Съюз политически, искрен и честен, нали? — запита Анри.
— Искрен и честен — отговори кралицата.
Тогава беарнецът се отправи към вратата, държейки с погледа си Маргьорит като омагьосана. После, когато завесата се спусна между тях и спалнята, Анри каза бързо, понижавайки глас:
— Благодаря, Маргьорит, благодаря! Вие сте истинска френска принцеса. Отивам си спокоен. Дори да ми липсва вашата любов, няма да ми липсва вашето приятелство. Разчитам на вас, както и вие можете да разчитате на мене. Лека нощ, кралице.
И Анри целуна ръка на жена си, притискайки я нежно; после с пъргава крачка се отправи към покоите си, говорейки си полугласно в коридора:
— Кой, дявол да го вземе, е при нея? Кралят, херцог д’Анжу, херцог д’Алансон, херцог дьо Гиз? Брат или любовник? Или и едното, и другото? Право да си кажа, почти ме е яд, че определих в този час среща на баронесата. Но думата си е дума, а и Дариол ме чака… няма как. Страхувам се, че тя не спечели, като минах през спалнята на жена ми, преди да отида при нея, защото, триста дяволи, тази Марго, както я нарича моят шурей, Шарл IX, е наистина пленително създание…
И Анри дьо Навар тръгна с малко колеблива крачка по стълбата, която водеше към апартамента на баронеса дьо Сов.
Маргьорит го проследи с поглед, докато се скри, и едва тогава се прибра в стаята си. Завари херцога на прага на будоара и при вида му изпита едва ли не угризение.
Херцогът от своя страна беше сериозен и смръщените му вежди издаваха горчиви мисли.
— Маргьорит днес е неутрална — каза той, — след седмица Маргьорит ще бъде враждебна.
— А, вие сте слушали?
— А какво можех да сторя в този будоар.
— И вие смятате, че аз съм се държала не така, както трябва да се държи наварската кралица?
— Не, но вие се държахте не така, както би трябвало да се държи любимата на херцог дьо Гиз.
— Ваша светлост — каза кралицата, — аз мога да не обичам мъжа си, но никой няма право да изисква от мен да го предам. Кажете честно, вие бихте ли издали тайните на принцеса де Порсиан, вашата жена.
— Хайде, хайде, ваше величество — каза херцогът, поклащайки глава, — всичко е наред. Виждам, че вие не ме обичате вече, както в дните, когато ми разказвахте какво крои кралят срещу мен и моите привърженици.
— Кралят беше силният, а вие слабите. Сега Анри е слабият, а вие сте силните. Както виждате, аз играя все една и съща роля.
— Само преминавате от един лагер в друг.
— Това е мое право, господине, и с него аз спасих живота ви.
— Добре, ваше величество. И тъй като влюбените, когато се разделят, си връщат всичко, което са си дали, и аз на свой ред при случай ще ви спася живота и тогава ще бъдем квит.
При тези думи херцогът се поклони и излезе. Но Маргьорит не направи ни най-малко движение да го задържи. В преддверието той намери Жийон, която го придружи до прозореца на партера, а в рова — своя паж, с когото се върна в двореца си.
В това време Маргьорит замислено застана до прозореца си.
— Каква сватбена нощ! — прошепна тя. — Съпругът ми си отива, любимият ме изоставя.
В този миг от другата страна на рова, идващ от Ла Тур до Боа на път към Мулен дьо ла Моне, се зададе с ръка на кръста ученик, който пееше:
Маргьорит се заслуша в песента с тъжна усмивка. После, когато гласът на ученика заглъхна в далечината, затвори прозореца и повика Жийон да я приготви за лягане.
Глава 3
Крал — поет
Следващите дни преминаха в празненства, представления и турнири. Сближението между двете партии продължаваше и вниманията и любезностите можеха да главозамаят и най-яростните хугеноти. Отец Котон пируваше и скиташе с барон дьо Куртомер; херцог дьо Гиз се разхождаше в най-нежно разбирателство с принц дьо Конде с лодка по Сена.
Крал Шарл сякаш беше скъсал с обикновената си меланхолия и вече не можеше да мине без зет си Анри. И накрая кралицата-майка беше толкова весела и толкова заета с бродерии, скъпоценности и украшения, че направо си беше загубила съня от работа.
Хугенотите, донякъде размекнати от тази нова Капуа1, започнаха да обличат копринени дрехи, да излагат на показ гербовете си, да се перчат пред някои балкони като истински католици. Всичко се развиваше в полза на реформистката религия, така че човек би могъл да помисли, че целият двор се готви да стане протестантски. Дори сам адмиралът, въпреки предишния си опит, се беше оставил да го увлече общата вълна и така се беше запалил, че една вечер забрави цели два часа да дъвче клечката си за зъби — докато обикновено се отдаваше на това занимание от момента, когато ставаше от обед, до осем часа вечер, когато сядаше на вечеря.
Вечерта, в която адмиралът беше направил това невероятно отклонение от навиците си, крал Шарл IX беше поканил на интимна закуска Анри дьо Навар и херцог дьо Гиз. След закуската той мина заедно с тях в
