стаята си и докато им обясняваше остроумното устройство на един капан за вълци, измислен от самия него, внезапно възкликна:
— А как е господин адмиралът? Той няма ли да дойде тази вечер? Кой го е виждал днес? Може ли някой от вас да ми каже нещо за него?
— Аз — отвърна наварският крал. — Ако ваше величество се безпокои за здравето му, бих могъл да го уверя, че му няма нищо, защото го видях в шест часа сутринта и в седем часа вечерта.
— Аха! — каза кралят разсеяно, но после спря любопитния си, пронизителен поглед върху зет си. — Вие сте прекалено ранобуден за младоженец, Анрио.
— Да, ваше величество — отговори беарнецът, — исках да се осведомя от адмирала, който знае всичко, дали благородниците, които не са дошли още, са тръгнали вече за насам.
— Още благородници! В деня на сватбата ви имаше осемстотин и всеки ден прииждат все нови и нови. Та това е цяло нашествие! — засмя се Шарл IX.
Херцог дьо Гиз смръщи вежди.
— Ваше величество — възрази беарнецът, — говори се за нападение над Фландрия и аз събирам около себе си всички хора от Навара и околностите, които смятам, че могат да бъдат полезни на ваше величество.
Херцогът, спомняйки си за проекта, за който беарнецът бе заговорил пред Маргьорит в деня на тяхната сватба, се вслуша по-внимателно.
— Добре, добре — отвърна с ехидна усмивка кралят, — колкото повече дойдат, толкова по-приятно за нас. Събирайте ги, събирайте ги, Анри! Но какви са тези благородници? Надявам се, храбреци.
— Не зная, ваше величество, дали моите благородници струват колкото благородниците на ваше величество или на херцог д’Анжу, или на херцог дьо Гиз, но аз си познавам хората и зная, че те ще направят всичко, което зависи от тях.
— Мнозина ли чакате още?
— Десет-дванадесет.
— Как се казват?
— Ваше величество, не се сещам за имената им с изключение на един, препоръчан ми от Телини като истински благородник. Става дума за дьо Ла Мол. Колкото за другите, не бих могъл да кажа…
— Дьо Ла Мол? Да не би да е Льорак дьо Ла Мол? — запита кралят, който беше добре запознат с родословията. — Провансалецът, нали?
— Точно той, ваше величество. Както виждате, събирам хора чак от Прованс.
— А аз — каза с насмешлива усмивка херцог дьо Гиз, — аз събирам хора още по-отдалеч от негово величество наварския крал, защото смятам да повикам от Пиемонт всички верни католици, които успея да намеря.
— Католици или хугеноти, все едно — прекъсна го кралят, — стига само да са храбри.
Тези думи, които показваха, че той не прави разлика между хугеноти и католици, кралят изрече с такова безразличие, че сам херцог, дьо Гиз се изненада.
— Ваше величество се интересува от нашите фламандци? — запита адмиралът, на когото кралят от няколко дни беше оказал честта да влиза при него без предварително да съобщават за идването му и чу последните думи на краля.
— О, ето го и моя татко адмирала! — възкликна Шарл IX с разтворени обятия. — Още не споменали за война, за благородници, за храбреци, и той пристига. Магнитът привлича желязото. Зет ми наварският крал и братовчед ми херцог дьо Гиз очакват подкрепление за вашата армия. За това говорехме.
— И тези подкрепления пристигат — каза адмиралът.
— Имате ли известие? — запита беарнецът.
— Да, сине мой; и то по-специално от господин дьо Ла Мол. Вчера е бил в Орлеан, а утре или в други ден ще бъде в Париж.
— Дявол да го вземе! Господин адмиралът е истински заклинател, щом му е известно какво става на тридесет-четиридесет левги разстояние. Колкото се отнася до мен, аз бих желал да зная със същата сигурност какво ще се случи или какво се е случило при стените на Орлеан.
Колини остана невъзмутим при тази язвителна забележка, подхвърлена от херцог дьо Гиз, който очевидно намекваше за смъртта на Франсоа дьо Гиз, своя баща, убит пред Орлеан от Полтро дьо Мере — престъпление, извършено по внушение на адмирала според някои слухове.
— Господине — отвърна студено и с достойнство адмиралът, — аз съм заклинател винаги когато искам да зная с положителност това, което засяга мен или краля. Моят куриер пристигна от Орлеан преди един час и благодарение на пощата е изминал тридесет и две левги през деня. Граф дьо Ла Мол, който пътува на кон, изминава по десет на ден, следователно може да бъде тук едва на двадесет и четвърти. Ето цялата магия.
— Браво, татко! Добре казано! — забеляза Шарл IX. — Докажете на тези млади хора, че не само възрастта, но и мъдростта е посребрила брадата и косата ви. Да ги изпратим да говорят за своите турнири и любовни похождения, а ние да останем да си поговорим за нашите войни. Добрите воини създават добрите крале. Хайде, господа, оставете ни, имам да говоря с адмирала.
Двамата млади мъже излязоха: първо наварският крал, а след него херцог дьо Гиз; но щом се затвори вратата, всеки обърна гръб на другия след хладен поклон.
Колини ги проследи с поглед, в който прозираше известно безпокойство, защото всеки път, когато тези две ненависти се докосваха, той очакваше да блесне мълния. Шарл IX разбра какви мисли го вълнуват, приближи се до него и улавяйки ръката му, каза:
— Бъдете спокоен, татко, аз съм тук, за да внуша всекиму подчинение и уважение. Аз съм истински крал, откакто майка ми вече не е кралица, а тя не е кралица, откакто Колини е мой баща.
— О, ваше величество, кралица Катерина…
— Е интригантка. С нея е невъзможно да се живее в мир. Тези италиански католици са просто бесни. Знаят само едно — да изтребват. Аз, напротив, не само искам да умиротворя духовете, но и да дам власт на протестантите. Католиците са прекалено разпътни, татко, те ме възмущават с любовните си похождения и безнравствеността си. И да ти кажа ли откровено — продължи Шарл IX, ставайки двойно по-излиятелен, — аз нямам доверие в никого от обкръжаващите ме, освен в новите ми приятели. Домогванията на хора от рода на Таван ми са подозрителни. Виейвил обича само хубаво вино и е в състояние да продаде своя крал за бъчва малвоазийско. Монморанси се интересува само от лов и прекарва времето си между кучетата и соколите си. Граф дьо Рец е испанец, семейство Гиз — лотарингци, истински французи във Франция, да ми прости господ, като че ли сме само аз, моят зет наварският крал и ти. Но аз съм прикован към престола и не мога да командвам армия. Най-много да ме оставят да отида на лов в Сен-Жермен или в Рамбуйе. Зет ми наварският крал е много млад още и му липсва опит! Впрочем той твърде много прилича на баща си Антоан, а, както е известно, него вечно го погубваха жените. Само ти, татко, си храбър като Юлий Цезар и мъдър като Платон. За това, право да ти кажа, не знам какво да правя — дали да те задържа тук като мой съветник, или да те пратя там като пълководец. Ако останеш тук като мой съветник, кой ще командва? Ако командваш, кой ще ме съветва?
— Ваше величество — каза Колини, — трябва първо да победим, съветът ще дойде след победата.
— Така ли мислиш, татко? Така да бъде. Ще стане, както казваш ти. В понеделник ще заминеш за Фландрия, а аз за Амбоаз.
— Ваше величество напуска Париж?
— Да. Уморих се от този шум и празненства. Аз не съм деен човек, а мечтател. Не съм роден за крал, а за поет. Ти ще съставиш някакъв съвет, който да управлява, докато воюваш. И ако майка ми не се меси, всичко ще върви добре. Аз вече предупредих Ронсар да дойде при мене в Амбоаз. И там двамата, далеч от шума, от света, далеч от злите души, под големите дървета край реката, при тихия ромон на ручеите, ще говорим за бога — единственото удовлетворение на този свят за човешките неволи. Слушай с какви стихове съм го поканил да ми дойде на гости. Съчиних ги тази сутрин.
Колини се усмихна. Шарл IX прокара ръка по гладкото си, бледо като слонова кост чело и издекламира напевно следните стихове:
