Под престорената безгрижност на дамата несъмнено се таеше тревога.

— Може би желаете да ме разпитате за събитията, които станаха миналата нощ?

— Какви събития? За какво говорите? — попита дамата.

Гърдите й ту се повдигаха, ту се спускаха.

— За действията на господин д’Епернон и за това, как бяха взети под стража някои лотарингски благородници.

— Как! Лотарингски благородници взети под стража?

— Да. Около двадесетина; те са били не когато трябва на пътя за Венсен.

— Пътят води и към Соасон, където, както ми се струва, гарнизонът се командва от херцог дьо Гиз. Да, господин Ернотон, разбира се, вие бихте могли да ми кажете защо тези благородници са взети под стража, нали сте приближен на двореца.

— Аз? На двореца?

— Без съмнение.

— Вие вярвате ли на това, госпожо?

— Разбира се! За да ви открия, трябваше да събирам сведения, да правя справки. Но, за Бога, оставете вече вашите увъртания: вие имате нетърпимия навик да отговаряте на въпроса с въпрос. Какви последствия има този сблъсък?

— Абсолютно никакви, госпожо, във всеки случай на мен нищо не ми е известно за това.

— А защо смятахте, че аз ще говоря за събития, които не са имали никакви последствия?

— Направих грешка, госпожо, признавам, че сгреших.

— Така ли, господине? А откъде сте родом?

— От Ажан.

— Вие, господине, сте гасконец и не сте толкова тщеславен, та просто да предположите, че след като ви видях в деня на екзекуцията на Салсед край Сент-Антоанските порти, съм забелязала вашата благородна осанка?

Ернотон се смути и по лицето му се разля червенина.

Дамата продължи с невъзмутим глас:

— Че след като ви срещнах веднъж на улицата, съм ви взела за красавец…

Ернотон стана тъмночервен.

— Че накрая, след като дойдохте с поръчение от моя брат, херцог дьо Майен, вие твърде много сте ми харесали?

Ернотон възкликна умоляващо:

— Госпожо, госпожо! Нима ми се надсмивате?

— Ни най-малко — отговори тя все така непринудено, — аз казвам, че вие ми харесвате и това е истина.

Ернотон падна на колене.

— Говорете, госпожо, говорете — промълви той, — искам да се убедя, че всичко това не е игра.

— Добре. Ето какви са намеренията ми за вас — каза дамата и отстрани Ернотон. — Вие ми харесвате, но аз още не ви познавам. Нямам желание да се противя на желанията си и заедно с това не съм чак толкова безразсъдна, за да правя грешки. Ако ми бяхте равен, бих ви приемала у дома и бих ви проучила подробно, преди да отгатнете замислите ми. В нашето положение това е невъзможно, затова трябваше да действувам иначе и да ускоря срещата. Сега вие знаете на какво можете да се надявате. Старайте се да станете достоен за мен — ето всичко, което ще ви посъветвам.

Ернотон понечи да разкрие чувствата си, но дамата го прекъсна небрежно:

— О, моля ви, господин дьо Карменж, не така разпалено, не си струва да хабите пламъка си напразно. Сигурна съм, че от моя страна това е не повече от каприз, който няма да продължи дълго. Но не се отчайвайте. Обожавам хората, които са ми предани беззаветно. Разрешавам ви твърдо да запомните това, прекрасни рицарю.

Ернотон губеше самообладание. Тези надменни думи, тези движения, изпълнени с нега, това горделиво съзнание за превъзходство, накрая доверието, оказано му от толкова знатна особа — всичко това предизвика у него бурен възторг и заедно с това истински страх.

Той седна до своята прекрасна, надменна повелителка.

— Господине — възкликна тя, — вие, изглежда, не разбрахте това, което ви казах! Никакви волности, моля ви; да останем всеки на своето място.

Бледен, изпълнен с досада, Ернотон стана.

— Простете, госпожо — каза той, — изглежда, правя само глупости, но аз още не съм усвоил парижките навици. Какво да се прави! Всичко това е толкова неприятно за мен, но навикът ще дойде.

Дамата слушаше мълчаливо. Тя, изглежда, внимателно наблюдаваше Ернотон, за да разбере преминава ли неговата досада в ярост.

— А! Струва ми се, че се разсърдихте — каза тя надменно.

— Да, аз наистина се сърдя, но на себе си, защото изпитвам към вас истинска, чиста любов. Разрешете ми, госпожо, да чакам вашите заповеди.

— Стига, стига, господин дьо Карменж — отговори дамата. — Току-що изгаряхте от страст, а сега от вас вее хлад.

— Но, госпожо, аз мисля…

— Ах, господине, никога не казвайте на една жена, че вие ще я обичате, както намерите за добре — това не е умно; докажете, че вие ще я обичате именно така, както тя пожелае — ето ви пътя към успеха!

— Смирено се покланям пред вашето превъзходство, госпожо.

— Стига сте се разтапяли в любезности. Ето ви ръката ми, вземете я — това е ръка на обикновена жена, само по-гореща и по-трепетна отколкото вашата.

Ернотон започна да целува ръката на херцогинята с такова усърдие, че тя веднага я дръпна назад.

— Ето на — възкликна Ернотон, — пак нека ми е за урок!

— Значи аз не съм права?

— Разбира се! Вие ме заставяте да преминавам от една крайност в друга; всичко ще завърши с това, че страхът ще убие страстта. Наистина аз както и преди ще ви обожавам коленопреклонно, но вече няма да изпитвам нито любов, нито доверие към вас.

— О! Това не искам — с игрив тон каза дамата. — Тогава вие ще бъдете унил възлюблен, а такива не са ми по вкуса — предупреждавам ви. Останете си такъв, бъдете Ернотон дьо Карменж и никой друг… Аз не съм без капризи, Боже мой!… Нима не казвахте, че съм красива? Всяка красива жена има капризи; уважавайте много от тях, други оставяйте без внимание, а главно, не се страхувайте от мен и винаги, когато кажа на прекалено разгорещения Ернотон: „Успокойте се“, нека той се подчини на очите ми, а не на гласа ми. — При тези думи херцогинята стана. — Ние ще се срещнем пак! — каза тя. — Положително, вие ми харесвате, господин дьо Карменж.

Младежът се поклони.

— Кога сте свободен? — небрежно попита херцогинята.

— Уви! Твърде рядко, госпожо — отговори Ернотон.

— Ах, да! Разбирам, тази служба е твърде изморителна, нали?

— Каква служба?

— Тази, с която сте натоварен при краля. Нима вие не принадлежите към един от отрядите на стражата на негово величество?

— Тоест… аз съм в един от отрядите на благородниците, госпожо.

— Ето, това исках да кажа; и всичките благородници, струва ми се, са гасконци?

— Да, госпожо, всичките.

— И колко са те? Казаха ми, но аз забравих.

— Четиридесет и петима.

— И тези четиридесет и петима благородници, казвате, се намират непрекъснато при краля?

— Не съм казвал, че неотлъчно се намираме при негово величество.

— Ах, извинете, не чух добре. Във всеки случай казахте, че рядко сте свободен.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату