излизаше от заведението под ръка с последния писар, изричайки следните думи:
— Охо-хо, при метр Бономе замириса на буря. Най-добре веднага да се омитаме оттук, преди да ни удари градушката.
Глава 18
Когато капитанът се появи с кошницата, от която стърчаха гърлата на цяла дузина бутилки, Шико го посрещна така радостно и с такава усмивка, че Бороме наистина можеше да го вземе за глупак.
Двамата сътрапезници си поръчаха солени мезета с похвалната цел непрестанно да подклаждат жаждата си. Сервира им Бономе, комуто всеки от тях многозначително намигна.
Като начало единият и другият гаврътнаха по няколко чаши в пълно мълчание.
Шико беше чудесен. Без да изрече нищо освен: „Това се казва бургундско!“ и „Бога ми, каква шунка!“, той изгълта две бутилки, тоест по една на всяко изречение.
— Дявол да го вземе — измърмори Бороме под нос, — къде го намерих тоя пияница!
След третата бутилка Шико обърна очи нагоре:
— Май се поувлякохме — да не се напием!
— Какво да се прави, соленото мезе много вино пие! — оправда се Бороме.
И пресушиха още по една бутилка.
Виното им действуваше по противоположни начини: на Шико му се развърза езика, а Бороме си глътна езика.
— Но ти, приятелю, съвсем се умълча — пошепна Шико, — да не те е страх?
„Ти пък си се разбъбрил — помисли си Бороме, — значи си пиян.“
Но Шико забеляза, че от петте бутилки, строени от дясната страна на Бороме, нито една не беше съвсем празна.
Това потвърди съмнението му, че капитанът има някакви задни мисли спрямо него.
Той се надигна, за да поеме от Бороме своето пето вино, и залитна.
— Ха така — изломоти Шико, — усетихте ли подземния трус?
— Ами?!
— По дяволите! Добре, че кръчмата „Рогът на изобилието“ е доста стабилна, инак нямаше да издържи такова земетресение.
— Така си е — отвърна Бороме и обърна чашата. — И аз усетих, но не можах да разбера причината.
— Защото не сте чели трактата „De Natura rerum“62. Ако го бяхте чели, щяхте да знаете, че не може да има следствие без причина.
— Тогава, драги събрате, открийте ми причината за вашето преобразяване. Защо се бяхте докарали като еснафин на посещението при дон Модест?
— Веднага. Но и вие на свой ред ще ми кажете защо бяхте облечен като монах. Искреност за искреност.
— Дадено! — рече Бороме.
— Значи искате да знаете защо бях издокаран с гражданско облекло? — попита Шико, а езикът му все повече се заплиташе.
— Да.
— Само с две думи.
— Слушам ви.
— Шпионирах в името на краля.
— Значи вие сте шпионин?
— Не, само любител.
— И какво искахте да подразберете от дон Модест?
— Шпионирах самия него, брат Бороме, младия Жак и изобщо целия манастир.
— И какво открихте, достойни приятелю?
— Преди всичко, че дон Модест е тлъст глупак.
— За тази цел не се иска кой знае каква проницателност.
— Моля, моля! Негово величество Анри III не е никак глупав, обаче смята дон Модест за църковно величие и има намерение да го направи епископ.
— Нямам нищо против, обратното: тъкмо тогава ще се повеселя от сърце. Какво друго открихте?
— Че брат Бороме не бил монах, а капитан.
— И?
— Че младият Жак се упражнява с рапирата в очакване да дойде времето, когато ще прониже някого.
— И това ли си разбрал? — навъси се Бороме. — Друго?
— Хайде да пием вече, инак нищо друго не мога да си спомня. — С тези думи Шико си напълни чашата.
— Сега? — попита Бороме, след като се чукна със събеседника си. — Спомни ли си?
— Хиляди дяволи — разбира се!
— Та какво друго видя в манастира?
— Видях войници, преоблечени като монаси, подчинени на теб, а не на дон Модест.
— Сериозно? И само толкова?
— Още, но наливай, наливай, докато не съм забравил всичко друго… — Шико на един дъх опразни чашата.
— Спомни ли си? — пак попита Бороме.
— Разбира се! Открих истински заговор.
— Заговор ли? — пребледня Бороме. — Срещу кого?
— Срещу краля.
— С каква цел?
— Да бъде отвлечен?
— Предупредихте ли го?
— Естествено. Нали затуй бях в манастира.
— Тогава вие сте причината заговорът да не успее, така ли?
— Да, аз.
— Проклятие! — изсъска Бороме.
— Казахте?
— Че имате набито око, приятелю.
— Голяма работа! — с надебелял език изфъфли Шико. — Дайте ми бутилката и ще се слисате колко други неща съм видял.
Бороме завчас задоволи желанието му.
— Най-напред видях ранения господин дьо Майен.
— Тц-тц-тц…
— Да, дребна работа, наистина: случайно го зърнах. Видях и превземането на Каор.
— Наистина ли? Превземането на Каор? Значи оттам идвате?
— Точно така. Ах, капитане, невероятна гледка: храбрец като вас щеше да й се наслаждава много.
— Не ще и съмнение. Следователно сте били с Наварския крал?
— Рамо до рамо, драги, както сега с вас.
— И се разделихте с него?
— За да съобщя новината на краля на Франция.
— Били сте в Лувъра?
— Четвърт час преди вас.
