— Да минем на друга тема, Жоайоз.
— Ваше величество…
— Трябва ми твоят брат. Искам да му възложа нещо.
— Извън Париж ли?
— Да.
— В такъв случай това е невъзможно, ваше величество.
— Как да го разбирам?
— Дьо Бушаж не може да замине.
Анри се надигна на лакът и зяпна учудено Жоайоз.
— Какво значи това? — попита той.
Жоайоз издържа невъзмутимо погледа на краля.
— Ваше величество — каза той, — дьо Бушаж е влюбен, но бедният момък се е насочил по лъжлив път и затова е започнал да слабее, да бледнее…
— Наистина — съгласи се кралят — това направи впечатление и на мен.
До слуха на събеседниците достигна някакво ръмжене. Жоайоз млъкна и изненадано се огледа наоколо.
— Не се чуди, Ан — засмя се Анри, — това е едно от моите кученца. Заспало е в креслото и ръмжи насън… Та казваш, приятелю, че клетият дьо Бушаж е натъжен?
— Да, ваше величество, мрачен е като самата смърт. Изглежда е срещнал жена, намираща се в угнетено състояние на духа. Няма нищо по-ужасно от такива срещи.
Анри въздъхна.
— Казваш, че тази жена има мрачен характер?
— Така поне твърди дьо Бушаж. Аз не я познавам.
— Горкият! — съчувствено заключи кралят.
— Нали разбирате, ваше величество — продължи Жоайоз, — веднага, щом той ми направи това признание, започнах да го лекувам.
— И какво?…
— Курсът на лечението е започнат.
— И не е вече така влюбен?
— Не това е целта, ваше величество, но у него се появи надежда чувството му да бъде споделено. И така, от днес, вместо да въздиша като своята дама, той ще се помъчи да я развесели. Изпратих при неговата възлюблена тридесет италиански музиканти, които ще изнесат под нейния балкон цял концерт.
— Пфу! — каза кралят. — Що за просташка идея!
— Защо да е простащина? Трийсет музиканти, нямащи равни на себе си.
— И допускаш ли, че музиката ще разтопи леденото сърце на красавицата?
— Естествено е да се надявам на това.
Кралят поклати глава.
— Това не значи още — продължи Жоайоз, — че при първите звуци, изтръгнати от лъка, дамата ще се хвърли в обятията на дьо Бушаж. Но тя не може да не остане поразена от това, че заради нея се вдига целият този шум. Постепенно ще свикне с концертите. В случай, че музикантите не се окажат по вкуса й, ще пуснем в ход актьори, фокусници, вълшебници, разходки на кон — с една дума, всевъзможни развлечения; дори веселието да не се върне в тази скръбна красавица, ще се върне поне в дьо Бушаж.
— Желая му това от все сърце — каза Анри, — но да оставим дьо Бушаж. Не е казано именно той да изпълни поръчението ми. Надявам се, че ти, който даваш такива превъзходни съвети, не си станал също роб на някаква благородна страст?
— Аз? — възкликна Жоайоз. — Никога през живота си не съм бил толкова свободен, колкото съм сега! И ето какво съм намислил, ваше величество! Всеки ден ще карам да ме носят тук с носилката. Докато ваше величество се моли, аз ще преглеждам книгите по алхимия или, още по-добре, по морско дело — нали съм моряк? Ще си намеря кученца, за да си играят с вашите. След това ще ядем крем и ще слушаме разказите на господин д’Епернон. И всичко това, без да помръдна от мястото си, ваше величество: човек се чувствува добре само в седящо положение, а още по-добре — в лежащо… О, каква мека възглавница, ваше величество! Изглежда, вашите тапицери са работили за своя скучаещ крал.
— Пфу, колко противно е това, Ан — въздъхна кралят.
— Защо да е противно?
— Мъж на твоята възраст, с твоето положение — и изведнъж решил да стане ленив и дебел! Почакай, ще ти намеря подходящо занимание.
— Ако ще е скучно, съгласен съм.
Отново се чу ръмжене. Можеше да се помисли, че Жоайоз бе разсмял с думите си излегналото се в креслото куче.
— Забележи колко умно куче — каза Анри. — Досети се каква дейност съм ти измислил.
— Каква, ваше величество? Горя от нетърпение да разбера.
— Ще нахлузиш ботуши.
Жоайоз се дръпна с ужас назад.
— Не искайте това от мен, ваше величество!
— Ще яхнеш коня.
Жоайоз подскочи.
— На кон? Аз? Не, не, не признавам вече нищо друго освен носилката. Нима ваше величество не е чул?
— Шегите настрана, Жоайоз, нали ме разбра? Ще нахлузиш ботуши и ще яхнеш коня.
— Не, ваше величество — възрази херцогът с най-сериозен тон, — това е невъзможно.
— Защо да е невъзможно? — гневно попита кралят.
— Защото… защото… аз съм адмирал.
— И какво от това?
— Адмиралите не яздят.
— Гледай ти работа! — учуди се Анри.
Жоайоз кимна с глава като дете, което упорствува, но е твърде плахо, за да не отвърне съвсем.
— Отлично, господин адмирал, няма да ви дадем кон. Вие сте прав: за един моряк не подхожда да язди кон. Затова пък морякът е призван да плава с кораб или галера. Ето защо ще тръгнете незабавно за Руан по реката. В Руан, където стои вашата флагманска галера, вие незабавно ще се качите на нея и ще отплавате за Антверпен.
— За Антверпен! — простена Жоайоз толкова отчаяно, сякаш бе получил заповед да отплава за Кантон или Валпарайсо.
— Струва ми се, че вече казах — произнесе кралят с леден, недопускащ възражение тон. — Казах и нямам намерение да повтарям.
Без повече да възразява, Жоайоз закопча плаща си, препаса шпагата и взе от стола кадифената си шапчица.
— Колко трудно е да накараш хората да ти се подчиняват, дявол да го вземе! — продължи да мърмори Анри. — Ако самият аз забравям понякога, че съм господар, всички останали би трябвало все пак да го помнят.
Жоайоз се поклони студено и постави, съгласно устава, ръка върху дръжката на шпагата си.
— Какви ще бъдат вашите заповеди, ваше величество? — произнесе той с толкова покорен глас, че сърцето на краля се размекна като восък.
— Ще идеш в Руан — каза той — и ще отплаваш оттам за Антверпен, освен ако не пожелаеш да стигнеш по суша до Брюксел.
Анри очакваше отговор, но Жоайоз само се поклони.
— Може би предпочиташ да пътуваш по суша?
— Аз не мога да имам предпочитания, когато трябва да изпълня заповед, ваше величество — отвърна Жоайоз.
