Камера помътняла

— Но не сте схванали, нито един от вас, как действат те — петте от едната страна със всеки от двата от другата страна, както чернокожият ви е казал. Той високообразован човек ли беше?

— Вероятно не — отвърна Фред.

— Това, което ви е казал чернокожият — изрече изправеният служител, — е било различно от всичко, което сте видели. Той е видял две отделни свързващи линии между предната и задната част на системата на скоростите… Това, което сте видели вие, е било една свързваща линия между всички механизми.

— В такъв случай това прави шест скорости — каза Фред. — Две скорости от едната страна, само с една свързваща линия.

— Което е погрешно схващане. Никой не е учил на това чернокожото момче. Това, на което са го учили, ако изобщо някой го е учил на нещо, е било да съобразява, и така е разбрал какво е значението на тези две свързващи линии. А на вас ви е убягнала едната, на всички вас. Това, което сте направили, е било да възприемете двете скорости от едната страна като равнопоставени с останалите.

— Ще се справя по-добре следващия път — каза Фред.

— Кой следващ път? Когато отново купите крадено десетскоростно колело? Или когато се абстрахирате от цялата дневна входяща информация?

Фред не отговори.

— Нека да продължим с теста — каза седналият служител. — Какво виждате на тази картинка, Фред?

— Пластмасово кучешко лайно — отвърна Фред. — Като онези, които се продават в Лос Анджелис и околностите му. Мога ли да си тръгвам вече?

Чувстваше се като при речта си пред Клуба на лъвовете.

Обаче двамата служители се спогледаха и се разсмяха.

— Знаете ли, Фред — каза седналият, — ако успеете да съхраните чувството си за хумор, може би ще се справите.

— Ще се справя? — повтори Фред. — Ще се справя с какво? С работата? С времето? С парите? С някое момиче? Не мисля, че това ще стане, ако…

„Мозъкът на висшите животни, включително и на човека, е двойствен орган, съставен от ляво и дясно полукълбо, свързани с тънък слой нервни клетки. Преди петнайсетина години Роналд Е. Майерс и Р. У. Спери от Чикагския университет направили изненадващо откритие: когато връзката между двете полукълба се прекъсне, всяко от полукълбата функционира независимо от другото, сякаш е самостоятелен мозък…“

…се занимавам с лайна, независимо дали са пластмасови или някакъв друг вид. Ако вие, момчета, сте психолози и сте слушали безкрайните ми разговори с Ханк, кажете ми тогава как да се справя с Дона, по дяволите! Как да подходя към нея? Към това сладко, невероятно, упорито младо момиче?

— Всички момичета са различни — каза седналият служител.

— Имам предвид как да се сближа с нея по етичен начин? — попита Фред. — А не да я напия, да я дрогирам с „червените“ и да я изнасиля, докато лежи на пода в гостната.

— Купете й цветя — посъветва го изправеният служител.

— Какво? — попита Фред. Скритите му под калейдоскопния костюм очи се ококориха.

— По това време на годината можете да вземете малък букет пролетни цветя. Например от разсадника на Пени или на Кей Март. Или азалии.

— Цветя — промърмори Фред. — Имате предвид изкуствени цветя или истински?

— Изкуствените не струват — каза седналият служител. — Изглеждат като… е, менте. Нещо фалшиво.

— Може ли да си тръгвам вече? — попита Фред.

Медицинските служители се спогледаха отново и кимнаха.

— Ще продължим с теста някой друг път, Фред — каза изправеният служител. — Не е толкова спешно. Ханк ще ви уведоми кога ще бъде следващата ни среща.

По някаква неясна причина на Фред му се прииска да им стисне ръцете преди да си тръгне, но не го направи. Той просто излезе, без да каже нищо, малко потиснат и малко озадачен, вероятно заради начина, по който му бяха позволили да си тръгне, съвсем изненадващо. „Те ще преглеждат отново и отново моите записи — помисли си той — и ще се опитват да намерят признаци, че съм превъртял, и ще открият нещо. Достатъчно, за да ме викнат пак да правя тези тестове.“

„Пролетни цветя — каза си, докато вървеше към асансьора. — Малко букетче. Те вероятно едва се подават от почвата и много хора стъпват върху тях. Дали растат сред природата? Или само в специални съдове, в големи, добре охранявани ферми? Интересно как ли е сред природата? Полята, странните аромати? Къде може да се види това? Може ли да отиде човек на някое такова място и да остане там? Що за пътуване е това и какъв билет му трябва на човек? И от кого да се купи този билет?

Искам да взема някой със себе си, когато отида там. Може би Дона. Но как да й го предложа, след като не знам дори как да се държа с нея? След като постоянно се опитвам да намеря някакъв подход към нея и не успявам да направя абсолютно нищо, не успявам да напредна дори с една стъпка?

Трябва да побързаме, защото скоро всички пролетни цветя ще загинат“.

8

По пътя към къщата на Боб Арктър, където винаги можеше да убие приятно времето си с тайфата, Чарлз Фрек размишляваше как да изиграе Барис, за да си го върне за майтапа с далака в ресторант „Трио цигулари“ оня ден. Докато умело избягваше един от радарите, които полицията беше разположила къде ли не, си представи каква ще бъде шегата му:

ФРЕК: (небрежно) Днес си купих метедринова фабрика.

БАРИС: (с ядосано изражение) Метедринът е таблетка, като „спида“, той е кристал, амфетамин, прави се синтетично в лаборатория. Органичен е колкото и една тенджера. Така че няма такова нещо като метедриново растение15, както няма и тенджерово растение.

ФРЕК: (жестикулирайки енергично) Имам предвид, че наследих четирийсет хиляди от чичо си и купих от един тип фабрика, скрита в гаража му, където той произвежда метедрин. Имам предвид фабрика за производство на метедрин. Фабрика в смисъл…

Докато караше, не можеше да измисли точната фраза, която трябва да каже, защото част от вниманието му беше насочена към околните превозни средства и светофарите, но знаеше, че когато пристигне в къщата на Арктър, ще успее да преметне Барис страхотно. И особено ако останалите от тайфата са там, Барис ще захапе стръвта и всички ще видят какъв глупак е. И Фрек ще е отмъстен, защото Барис изобщо не обичаше да си правят майтапи с него.

Когато пристигна, видя, че Барис е навън и работи нещо по колата на Арктър. Капакът беше вдигнат, а Барис и Арктър стояха до него, заедно с куп инструменти.

— Хей, човече — каза Фрек, затръшвайки вратата и пристъпвайки небрежно. — Барис.

Той сложи покровителствено ръка на рамото му, за да привлече неговото внимание.

— По-късно — изръмжа Барис. Беше в работните си дрехи. Навсякъде по и без това мръсния плат имаше смазка.

Фрек каза:

— Днес си купих метедринова фабрика.

Барис попита нетърпеливо с намръщена физиономия: