центровете на речта, понякога дясното полукълбо се опитва да поеме неговата роля.
— Не знам — каза той. — Не съм имал такова усещане.
— Мисли, които не са вашите собствени. Сякаш мисли някой друг човек или мозък. По различен начин от вас. Дори с думи от други езици, които вие не знаете. Това са думи, които някога подсъзнателно сте запомнили.
— Няма нищо подобно. Щях да го забележа.
— Вероятно щяхте да го забележите. По думите на хора, страдащи от увреждания на лявото полукълбо, очевидно това е крайно неприятно изживяване.
— Да, предполагам, че щях да го забележа.
— По-рано се смяташе, че дясното полукълбо няма никакви речеви способности. Но това беше преди толкова много хора да увредят левите си полукълба с наркотици и да дадат шанс на десните да се проявят. Да запълнят вакуума.
— Разбира се, сега ще бъда нащрек за това — каза Фред и чу механичното звучене на гласа си, като на прилежен ученик. Съгласявайки се послушно с всичко, което му наредят стоящите над него. По- висшестоящите от него и способните да му наложат волята си, независимо дали това, което искат, е основателно.
„Само се съгласявай — помисли си той. — И прави това, което искат от теб.“
— Какво виждате на втората картинка?
— Овца — отвърна Фред.
— Покажете ми я. — Седналият служител се наведе напред и обърна рисунката. — Разстройството на способността ви да разпознавате отличителните белези на предметите води до големи неприятности — вместо да възприемете отсъствието на обект, вие възприемате несъществуващи обекти.
„Като кучешките лайна — помисли си Фред. — Кучешките лайна със сигурност могат да се приемат за несъществуващи обекти. Както и да го погледнеш.“
Той…
„Данните показват, че нямото, второстепенно полукълбо се е специализирало в областта на възприятието и борави с постъпващата информация. За разлика от него главното полукълбо, където са речевите центрове, оперира по-логично и аналитично, подобно на компютър, и това води до предположението, че възможната причина за формирането на две полукълба с обособени функции, е несъвместимостта на езиковите функции, от една страна, и синтетичните функции на възприятие, от друга страна…“
…усети, че му е зле и се почувства потиснат, почти като по време на речта си пред Клуба на лъвовете.
— Няма овца, така ли? — попита той. — Какво е тогава?
— Това не е тестът на Роршах — каза седналият служител, — където безформено петно може да бъде интерпретирано по различни начини, като различни предмети. Тук има само един-единствен предмет. В случая — куче.
— Какво? — попита Фред.
— Куче.
— Как може да казвате, че е куче? — Той не виждаше куче. — Покажете ми го.
Служителят…
„Този извод е доказан експериментално при животни с прекъсната връзка между двете полукълба. Отделните им полукълба могат да бъдат научени да възприемат, мислят и действат самостоятелно. При човека, където анализът на речта е обособен в едното полукълбо, другото полукълбо се специализира в друг вид мислене. Правилата или методите, по които способностите за говорене, писане и четене се обособяват в едната половина на мозъка, се изучават от много години от синтаксиса, семантиката и математическата логика. Правилата, по които другият начин на мислене се обособява в другото полукълбо на мозъка, се нуждаят от дълги години изследване.“
…обърна картата наопаки — на гърба й беше нарисувано само кучето, без допълнителните линии и сега Фред го разпозна и сред линиите на рисунката на предната страна на листа. Всъщност това беше много специфична порода куче — хрътка, от онези, които участват в състезания по надбягване.
— Какво означава това, че видях овца вместо куче? — попита той.
— Вероятно обикновена психоблокировка — отвърна изправеният служител, пристъпвайки от крак на крак. — Само когато преминем цялата поредица от карти и направим някои други тестове…
— Ето защо този тест е по-добър от теста на Роршах — прекъсна го седналият служител, показвайки на Фред следващата картинка. — Той не е интерпретируем. Има страшно много грешни възможности и
— Във федерална клиника? — попита Фред.
— Да. Кажете сега какво виждате на тази картинка, сред тези бели и черни линии?
„Мъртъв град — помисли си Фред, докато изучаваше картинката. — Това виждам. Смърт в най-различни форми, не само в една-единствена. Навсякъде. Малки мъже, високи три фута.“
— Кажете ми само — изрече Фред — това заради речта ми в Клуба на лъвовете ли е? Тя ли ви накара да се усъмните в нещо?
Двамата медицински служители се спогледаха.
— Не — каза най-накрая изправеният. — Това, което ни накара да се замислим, беше един разговор между вас и Ханк. Всъщност доста несъществен. Отпреди две седмици. Нали разбирате, поради технически причини има известно забавяне при обработката на цялата информация. Все още не сме достигнали до прослушването на онази реч. И това ще стане след два-три дни.
— За какво ставаше въпрос в този доста несъществен разговор?
— За някакъв откраднат велосипед — каза другият служител. — Вие се опитвахте да съобразите къде са отишли някакви три липсващи скорости.
Двамата медицински служители отново се спогледаха.
— Вие смятахте, че са останали на пода в гаража, откъдето е станала кражбата, нали?
— По дяволите! — възрази Фред. — Това беше грешка на Чарлз Фрек, не моя. Той ни обърка всичките. Аз само казах, че е било забавно.
БАРИС:
ФРЕК: Какво е това?
БАРИС: Колело, десетскоростно състезателно колело, почти марково и ново. Видях го в двора на съседите и ги попитах за него, те бяха и четиримата, така че аз им предложих двайсет долара в брой и те ми го продадоха. Онези съседи, цветнокожите. Даже ми го подадоха през оградата.
ЛЪКМАН: Не знаех, че човек може да си купи почти ново десетскоростно колело за двайсет долара. Чудна работа.
ДОНА: Прилича на колелото на едно момиче, което живее срещу мен, от другата страна на улицата. Откраднаха й го преди около месец. Сигурно тези чернокожи момчета са го откраднали.
АРКТЪР: Сигурно са го откраднали, щом са били четирима. И са го продали толкова евтино.
